№ 319

гр.София, 16 юли 2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б,

Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори

юни две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

П. Т.

ЧЛЕНОВЕ:

К. К.

Н. Д.

със секретар Румяна

Виденова

при участието на прокурора Р. К.

изслуша докладваното от

председателя

(съдията) П. Т.

наказателно дело под № 311/2009 година

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на подсъдимия А. А. И. срещу потвърждаването от апелативния съд-София на осъдителната спрямо него присъда, постановена от Градския съд.

Първоинстанционната присъда - № 18 от 22 октомври 2008 год. по нохд № 343/2007 год., е за умишленото убийство на П. А. И. (по-голям брат на подсъдимия), извършено на 10 юли 2006 год. – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК (още заради особената жестокост, с която е извършено). Подсъдимият И. е наказан с лишаване от свобода в размер на 15 години при строг първоначален режим на изтърпяването им. Присъдено е обезщетение 10000 лева в полза на майката на убития (и на подсъдимия) за причинените й неимуществени щети.

Второинстанционното (въззивно) решение - № 43 от 30 март 2009 год. по внохд № 23/2009 год., изменя присъдата, но не и по отношение на отговорността на подсъдимия (поправена е всъщност една фактическа грешка, засегнала името на майката на И. ).

Преобладаващо място в касационната жалба заемат възраженията срещу доказателствената дейност на съдилищата, целта на които е да бъде защитена тезата, че не подсъдимият, а друг някой е увредил смъртоносно брат му, и то след като подсъдимият напуснал мястото, където двамата братя се спречкали. Настоява се отново и върху тезата, че при спречкването подсъдимият се е защитил от нападение с нож от с. на брат си. Жалбоподателят смята, че делото трябва да бъде разгледано наново за отстраняване на нарушенията, или - при липса на такива-че е необходимо намаляване на наложеното наказание пряко във ВКС.

Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, като е направен и опит за правна квалификация на изтъкнатите в нея недостатъци; прокурорът преценява, че е неоснователна.

ВКС намери защитната теза за основателна само в частта й относно неизбежната отбрана (чл. 12 НК).

І. Първоинстанционият СГС изобщо не се е спрял в мотивите си на тази част от защитната теза, въпреки че е отбелязал поддържането й още в тяхното начало (може да се констатира също известно смесване между института на неизбежната отбрана и деянието при афект за сметка на последното-вж. на с. 12/13).

Второинстанционният САС е отстранил пропуска на първата инстанция (вж. мотивите му на с. 10/11), но това погрешно не се е отразило на изхода на делото.

Погрешната насока на делото е дадена всъщност още с обвинителния акт (вж. на л. 7), където прокурорът е приел нападение от пострадалия към подсъдимия, но едновременно и отблъскването (прекратяването) му, което именно било последвано от нанасяне на смъртоносните увреждания. Прокурорът, а после и съдилищата не са съобразили задължителните указания на В(К)С в П. 12/1973-Пл., че „Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови, не означава прекратяване на нападението”(т. 5).

Пренебрегването на задължителното тълкуване е довело и до оставяне без внимание на факти, които иначе правилно са приети за установени. Инкриминираният инцидент започнал с обичайните пререкания между братята, при които двамата си разменяли заплахи и псувни. Спорът се разгорещявал все повече, но пострадалият п ъ р в и се нахвърлил („налетял”) върху подсъдимия, който пък му отвърнал с юмручен удар и го съборил на земята. Скарването продължило и след изправянето на пострадалия, но м а л к о с л е д т о в а той отново се нахвърлил върху брат си, този път за да го прободе с джобно ножче с острие около 12 см. Подсъдимият пак отбил удара, но с помощта на изкъртена от прозореца дъска. Изпуснатото ножче било прибрано от жената на подсъдимия, но той започнал жестокия побой, който причинил по-късната смърт на брат му.

При тази фактическа обстановка обсъждането на неизбежната отбрана с оглед цитираната по-горе част от П.12/1973 – Пл. е изисквало отговор на примерно следните, поне два въпроса: какво е значението на обстоятелството, че фаталното развитие на инцидента е станало след п о в т о р н о т о нахвърляне на пострадалия върху дееца?; какво означава обективно, а още повече – субективно за дееца, за примитивната му психика, и то повлияна от алкохола, че двете нахвърляния върху него са били извършени м а л к о е д н о с л е д д р у г о, при това след като и първия път нападателят е бил съборен на земята?

К. не се е спрял на тези или подробни на тях въпроси, САС е обсъдил практически едностранчиво в интерес на обвинението защитната теза на подсъдимия и така е нарушил чл. 107, ал. 3 НПК (повече за това нарушение вж. в р. 131/99-І, Сб., с. 86). Разбира се, отговорът, който би потвърдил неизбежна отбрана в поведението на подсъдимия, трябва да обхване и всички следващи въпроси за нейните предели и тяхното превишаване. Нещо повече – независимо какъв е даденият отговор, особеностите на делото изискват по-съществено отражение върху размера на наказанието.

ІІ. В останалите й насоки защитната теза на подсъдимия е неоснователна.

Най-неубедително е оспорването на авторството на престъплението. Неубедителността е по линия преди всичко на твърдението, че възможните автори на убийството са жената, с която подсъдимият е живял съпружески (св. Михайлова), и мъжът, който съобщил на полицейския патрул за трупа на пострадалия(св. Николов) - правилно е отхвърлена като напълно несъстоятелна не само възможността посочените двама да са причинили смъртта на Пл. И., но и възможността тя да е била причинена от всеки друг освен А. И.

Възраженията срещу доказаността на обвинението са неубедителни и по линия на доказателствата, които го подкрепят. Неуспехът на опитите да бъдат открити за разпит в съдебната фаза свидетелите М няма нищо общо с достоверността на показанията им, а единствено с начина им на живот. Що се отнася до собствения от с. на подсъдимия анализ на експертните заключения по делото и на резултатите от някои процесуално-следствени действия, те са белязани съвсем очевидно от обяснимата в случая необективност.

Неубедителни са, накрая, и онези възражения срещу доказаността на обвинението, които засягат изводите не за авторството на престъплението, а свързаните с правната квалификация „убийство с особена жестокост”(чл. 116, т. 6 НК) и липсващите у дееца „състояние на силно раздразнение”(чл. 118 НК) или „уплаха или смущение”(чл. 12, ал. 4 НК). Първият от посочените правни белези се потвърждава дори от самото описание на инцидента, докато останалите не намират потвърждение в експертните изводи за психическото състояние, в което се е намирал подсъдимият.

ІІІ. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС-І наказателно отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 43 от 30 март 2009 год. по внохд № 23/2009 год. на Софийския апелативен съд, на който връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: