Производството е по чл. 288 от ГПК.

К. жалбоподател Б. А. Г. обжалва решение № 1215 от 18.12.2014 г., постановено по в. т.д. 1026/2014 г., по описа на В. О. съд, ТО. С обжалваното решение Варненски окръжен съд е потвърдил решение № 1851/04.04.2014 г., постановено п гр. д. № 13 425/12 г. по описа на Варненски районен съд, 33 ти състав, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 208 от КЗ от Б. А. Г. срещу [фирма] за заплащане на сумата от 17 550 лв, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „каско“ № 0306А019836, равняващо се на действителната стойност на л. а. „Тойота РАВ 4“ ДК [рег. номер на МПС] към деня на настъпване на застрахователно събитие „кражба“ по щета № 13012030100296, ведно със законната лихва върху посочената сума, представляваща дължимо застрахователно обезщетение, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Също така двете инстанции са присъдили на [фирма] направените по делото разноски.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, непълно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Въззивният съд правилно бил определил относно кои факти е налице спор между страните, а именно дали застрахованият автомобил с рег. [рег. номер на МПС] е бил оборудван с функционираща сигнално – охранителна алармена система към датата на сключване на договора и към датата на застрахователното събитие. Но по отношение на формулирания спорен правен въпрос, същият бил непълен. Пълният и точен правен въпрос бил: „Липсата на сигнално-охранителна алармена система на застрахован автомобил, на който застрахователят е извършил оглед при сключване на застраховка „Каско“ и е установил липсата на сигнално-охранителна алармена система, или е бил длъжен да я установи, не запитал застрахования за наличието на такава, и въпреки това е поел да застрахова риска „Кражба“, за което получил застрахователна премия, основание за отказ на застрахователя ли е да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие „Кражба“?.

Излага подробно съображения за това, че е изправна страна по договора, уведомил е застрахователя, предал е всички документи във връзка със застраховката и обекта на застраховане на 25.01.2012 г. и е предоставил официален документ, удостоверяващ кражбата на 31.01.2012 г Срокът за изплащане на обезщетение започвал от тази дата и от 16.02.2012 г. [фирма] изпадал в забава. Застрахователят бил в известност, че автомобилът няма алармена система, тъй като го е огледал при сключване на застраховка и е получил цялата застрахователна премия. Счита, че е налице противоречие между индивидуалния му договор за застраховка и договора при общи условия и на основание чл. 186, ал. 1 от КЗ следвало да се приложи договорът, сключен под формата на застрахователна полица, с който [фирма] е поел да заплати обезщетение при настъпване на застрахователен риск. Моли да се отмени изцяло въззивното решение като неправилно и необосновано и да се постанови друго, с което на основание чл. 208 от КЗ да бъде осъден [фирма] да му заплати сумата от 17 550 лв, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „каско“, както и обезщетение за забава в размер на 1 064, 14 лв, за периода от 16.02.2012 г. до завеждане на иска, законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и разноските, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните въпроси от значение за изхода по конкретното дело, които са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело:

1. „Липсата на сигнално-охранителна алармена система на застрахован автомобил, на който застрахователят е извършил оглед при сключване на застраховка „Каско“ и е установил липсата на сигнално-охранителна алармена система или е бил длъжен да я установи, и въпреки това е поел да застрахова риска „Кражба“, за което е получил застрахователна премия, основание за отказ на застрахователя ли е да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие „кражба“?

2. Има ли право застрахователят по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие като се позове на факт, за чието съществуване е знаел или е бил длъжен да знае към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор?

3. Необходима ли е изрична писмена уговорка в договора за застраховка за дерогиране на общите условия по договора?

При така формулираните спорни правни въпроси според касационния жалбоподател основанията били следните: С решение № 173 от 22.11.2013 г. по т. д. 727/12 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, Върховният касационен съд се е произнесъл по идентични правни въпроси като е приел, че застрахователят по имуществена застраховка няма право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие като се позове на факт, за чието съществуване е знаел или е бил длъжен да знае към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор. С това решение още било прието, че не е възможно влязъл в сила застрахователен договор, по който е платена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск. Освен това е отговорено и на трети спорен правен въпрос като се приема, че за дерогиране на общите условия към договор за застраховка е достатъчно застрахователната полица да се обективира съгласие за отклонение от конкретно изискване на общите условия, за да намери приоритет уговореното в полицата по аргумент на чл. 186, ал. 1 изр. 3 от КЗ.

Предвид така посоченото решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, с което са решени идентични правни въпроси в противоречие с обжалваното решение, според касационния жалбоподател са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане до касационно обжалване съобразно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по т. д. 1/2009 г.

В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК ответникът [фирма] е подал отговор на касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касация на жалбата на ищцовата страна. Счита, че липсата на сигнално – охранителна алармена система на застрахован автомобил, на който застрахователят е извършил оглед при сключване на застраховка „Каско“ и е установил липса на такава или е бил длъжен да я установи и въпреки това е поел задължение да заплати обезщетение за риска „Кражба“, за което е получил застрахователна премия, е неотносим към спора. Счита, че поставеният втори въпрос е общ и абстрактен. Третият формулиран въпрос относно необходимостта за изрична писмена уговорка в договора за застраховка за дерогиране на общите условия бил неотносим. Решението по т. д. 727/12 г., ВКС, ІІ ТО било неотносимо. Счита, че следва да се остави без уважение искането за допускане до касационно обжалване.

Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:

Касационната жалба е подадена на 09.02.2015 г., при действие на нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията ДВ бр. 100/2010 г., и от легитимирана да обжалва страна, поради което е допустима.

С въззивното решение, Варненски окръжен съд е приел, че между страните е сключен договор за застраховка с клауза „Пълно каско“, комбинирана застрахователна полица № 0306А019836 по отношение на собствения на ищеца лек автомобил „Тойота РАВ 4“ рег. [рег. номер на МПС] със срок на действие за периода от 16.02.2011 г. до 15.02.2012 г. със застрахователна сума в размер на 19 500 лв, за която е договорено разсрочено плащане на четири равни вноски. Застрахователната премия е платена и договорът е влязъл в сила. Автомобилът противозаконно е отнет. Прието е, че спорът е относно факта дали автомобилът е бил оборудван с функционираща сигнално-охранителна система със светлинна и/или звукова сигнализация към датата на сключване на договора и към датата на противозаконното му отнемане – 25.01.2012 г., както и по правния въпрос дали липсата на такава система е основание за отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие „кражба“. Въззивният съд е приел, че от съществено значение за застрахователя са тези задължения на застрахования, които се свързват с ограничаване на риска от настъпване на застрахователното събитие, запазването на застрахованото имущество, ограничаване на вредите от събитието и осигуряване на възможност за доказване на събитието. Неизпълнението на задължението по чл. 211, т. 2 от КЗ ще е значително, само ако това задължение е било свързано с ограничаване на риска от настъпване на застрахователното събитие, запазването на застрахованото имущество, ограничаване на вредите от събитието и осигуряване на възможност за доказване на събитието. Значителността на неизпълнението следвало да бъде допусната с цел да бъде увреден застрахователят или да е създало възможност за това поради небрежност от страна на застрахования. В конкретния случай, съдът е приел, че монтирането на сигнално-охранителна система с дистанционно управление на режима на работа на същата и звукова сигнализация и поддържането на същата в изправност е пряко свързано с ограничаване на риска от настъпване на застрахователното събитие, тъй като дава допълнителна защита на застрахования автомобил, освен фабрично монтирания имобилайзер. Тази защита била в интерес на застрахователя, тъй като давала допълнителна гаранция, намалявайки вероятността от настъпване на някое застрахователно събитие, по покрития риск от договора за застраховка „пълно каско“. В конкретния случай, въззивният съд е приел, че неизпълнението на задължението за монтиране и поддържане на сигнално-охранителна система, е значително с оглед интереса на застрахователя и съставлява основание да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Поради това е потвърдено и решението на първоинстанционния съдия да се отхвърли исковете с правно основание чл. 208 от КЗ от Б. А. Г. срещу [фирма] за заплащане на 17 550 лв, дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „каско“ за събитие, настъпило на 25.01.2012 г. със срок на действие на договора за застраховка 16.02.2011 г. до 15.02.2012 г. и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 1 064, 14 лв, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 17 550 лв, за периода 16.02.2012 г. до 18.09.2012 г.

Въпросите, посочени в изложените по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, те са обусловили извода на въззивния съд, че искът за заплащане на застрахователно обезщетение поради настъпване на риска „кражба“ е неоснователен и съответно и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава върху дължимата сума е неоснователен. Доказано е твърдението на касатора, че посочените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в решение № 173 от 22.11.2013 г. по т. д. 727/12 г., Т.К., ІІ ТО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. С това решение, на основание чл. 290 от ГПК е прието от Върховния касационен съд, че влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя задължение по чл. 193, ал. 1 вр. чл. 208, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди. Застрахователят има право на отказ да изплати такова обезщетение при конкретни уредени в закона хипотези – чл. 189, ал. 4 КЗ, чл. 190, ал. 2 КЗ, чл. 206, ал. 3 ТЗ, чл. 207, ал. 2 КЗ, чл. 211 КЗ. Съгласно посочените норми, правото на отказ се свързва с неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по воля на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, защото имат отношение към настъпване на застрахователното събитие и/или към вредите от него. Правно значимо е само това поведение на застрахования, настъпило след възникване на застрахователно правоотношение и съставляващо неизпълнение на задължение на договора и/или общите условия изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или ограничаването им. Поведението на застрахования преди сключване на договора за застраховка е от значение за други права на застрахователя право да се откаже от сключване на договора, да го прекрати или измени когато застрахованият е премълчал съзнателно и застрахователят е бил в невъзможност да установи такива обстоятелства, които са от съществено значение за застрахователния риск.

Изводите във въззивното решение относно правото на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение са постановени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в посоченото решение по чл. 290 от ГПК. Поради това и посочените въпроси в конкретния случай, обуславят приложението на чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК.

В съответствие с указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. 1 по описа за 2009 г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на касационната инстанция в производството по чл. 288 от ГПК въпросите следва да бъдат уточнени така:

Има ли право застрахователят по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор; Възможно ли е влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.

Останалите въпроси дали страните могат да извършват дерогиране на общите условия с конкуледнтни действия или с писмена уговорка и обусловено ли е прилагането на правилото на чл. 186, ал. 1, изр. 3 от КЗ отм. от наличие на изрична уговорка в застрахователния договор за дерогиране на въведено с общите условия изискване и спазено ли е това изискване със сключване на договора за застраховка във формата на застрахователна полица, не са правни въпроси, които са разрешени от въззивния съд. Относно тях не са формирани изводи и те не са обусловили обжалваното въззивно решение. Поради това тези въпроси не отговарят на общото изискване да са обуславящи изхода на делото по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. 1/2009 г.

Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1215 от 18.12.2014 г. по в. т.д. № 1026/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, на основание, чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

УКАЗВА на Б. А. Г., [населено място], ул. „Капитан І Ранг Ст. Д.“ № 16, ЕГН [ЕГН] да заплати по сметка на Върховния касационен съд на Р България на основание чл. 18, ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, в размер на 401 лв, определена като 50 % от дължимата държавна такса по обективно кумулативно съединените искове с цена на иска за главница 17 550 лв и цена на иска за обезщетение за забава 1 064, 14 лв., в едноседмичен срок.

При неизпълнение в срок производството пред Върховния касационен съд ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса, както е указано, делото да се докладва на председателя на ІІ ТО за насрочване в открито съдебно заседание. Ако след изтичане на срока, не постъпят доказателства за внесена държавна такса или други искания, делото да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.