Производството е по чл. 48 във вр. с чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА, чл. 47, т. 4, пр. 1 ЗМТА, чл. 47, т. 5 ЗМТА и чл. 47, т. 6, пр. 2 ЗМТА.

Предявени са искове от [фирма] със седалище в [населено място] против [фирма] за отмяна на арбитражно решение от 06.07.2015 г., постановено по в. а. д. № 50 /2015 г. от едноличен арбитър към Арбитражен съд при Българска търговско - промишлена палата /АС при Б./.

Ищецът моли за отмяна на арбитражното решение поради това, че то противоречи на обществения ред на Р. Б. че не е бил уведомен надлежно за арбитражното производство и за назначаването на арбитър; че решението съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора; че образуването на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението между страните.

Противоречието с обществения ред е аргументирано с твърдения, че при постановяване на арбитражното решение не са взети предвид повелителни правни норми, които образуват основата на правопорядъка, и действащите законови разпоредби на ЗДДС, ППЗДДС, ЗСч. и чл. 303а ТЗ относно плащанията между търговци и извършването на услуги. Поддържа се, че пред АС при Б. е предявен иск за заплащане на сумата 15 000 лв., представляваща непогасена част от задължение по фактура № [ЕГН], издадена за дължимо възнаграждение по договор за услуга от 04.04.2014 г. със срок на действие до 30.09.2014 г., която сума не е индивидуализирана по основание във фактурата, а самата фактура не е предадена и получена в счетоводството на [фирма] - възложител по договора. Въпреки неизпълнението на императивната законова норма за плащане на сумата след получаване и подписване на фактурата и за обработване на фактурата в тридневен срок и въпреки липсата на доказателства за получаване на фактурата от възложителя, решаващият арбитражен орган приел неправомерно, че услугата, за която е издадена фактурата, не е търговска сделка. Произнасяйки се в този смисъл, решаващият арбитър нарушил облекчения ред за разплащания между търговци, установен в повелителни норми на действащия към този момент Търговски закон с измененията от 2013 г., и със своите превратни съждения и изводи в решението подкрепил неизправния изпълнител - ищец в арбитражното производство, като по този начин задълбочил неправомерния характер на неговата дейност и създал условия за превратно тълкуване на закона. Според ищеца, решението на арбитъра за дължимост на отразената във фактурата сума нарушава принципа за равнопоставеност на страните и принципа за състезателност в процеса, тъй като удовлетворява искането на ищеца да получи нещо, което не му се следва.

Във връзка с останалите релевирани основания за отмяна на арбитражното решение се сочи, че: Арбитражната процедура не е съобразена със споразумението между страните за разглеждане на спора по реда на Правилника за ускорени производства на АС при Б., тъй като ищецът в арбитражното производство е завел арбитражното дело по общия ред и едва по-късно, без да променя исковата си молба, се е позовал на посочения правилник и арбитърът служебно е преминал към процедурата за ускорено производство. В арбитражното решение не е посочено по какво искане се произнася арбитърът, а произнасянето е различно от това, с което арбитърът е бил сезиран - с исковата молба ищецът - изпълнител е поискал недобросъвестно плащане по фактура, а решението не съдържа произнасяне по това искане. Призовката, с която на [фирма] е изпратен препис от исковата молба и са предоставени срок за отговор на молбата и срок за посочване на арбитър, е върната от пощенската станция по адреса на управление на дружеството с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя, след което, по искане на насрещната страна и без да предприеме повторно връчване съобразно изискванията на чл. 21 от Общите условия на Договора с потребителите на куриерски услуги, извършвани от специализираното поделение И. Б. на [фирма], арбитражният съд приел, че ответникът [фирма] е уведомен редовно и че по своя вина не е упражнил правата си да посочи арбитър и да депозира отговор на исковата молба. С тези действия, последвани от служебно назначаване на арбитър, арбитражният съд нарушил разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗМТА, вменявяща му задължение да прояви старателност при уведомяване на страните и при предаване на съдебните книжа и лишил ищеца /ответник в арбитражното производство/ от гарантираното му от закона право на защита. Вследствие лишаването на ищеца от правото да посочи арбитър, съгласно чл. 3 от ПУП на АС при Б., се стигнало до незаконосъобразно конституиране на състава на арбитражния съд, постановил арбитражното решение. Също така, в противоречие с изискването на чл. 13, ал. 2 от Правилника за ускорените производства по арбитражни дела на АС при Б. за връчване на призовките за разглеждане на делото в открито заседание не по-късно от седем дни преди заседанието, адресираната до ищеца призовка за съдебно заседание на 13.05.2015 г., заедно с препис от исковата молба, била връчена на пълномощника му адв. Ц. на 07.05.2015 г., след като вече бил конституиран служебно съставът на арбитражния съд. По този начин било извършено недопустимо процесуално нарушение, предпоставящо отмяна на арбитражното решение.

Ответникът [фирма] със седалище в [населено място] оспорва исковете като неоснователни по съображения, изложени от процесуалните му представители в писмен отговор от 26.11.2015 г. и в проведеното на 20.01.2016 г. открито съдебно заседание. Изразява становище за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доводите на страните и на доказателствата по делото, съобразно правомощията в производството по чл. 48 ЗМТА, приема следното:

С арбитражното решение от 06.07.2015 г., постановено по в. а. д. № 50/2015 г. от едноличен арбитър към АС при Б., е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] сумите 15 000 лв. - втора вноска по сключен между страните договор от 04.04.2014 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 26.02.2015 г. до окончателното плащане, 946 лв. - разноски, и 705 лв. - адвокатско възнаграждение.

За да постанови решението си, арбитърът е анализирал фактите и доказателствата по делото и въз основа на тях е приел за установено, че между страните е сключен договор от 04.04.2014 г., с който ищецът в арбитражното производство [фирма] е поел задължение да извършва дейности като музикален директор на Клуб Д. център „Мания” в к. к. „Слънчев бряг” за периода 01.05.2014 г. - 30.09.2014 г. срещу заплащане на възнаграждение от възложителя [фирма]. Според уговореното в договора, възнаграждението се заплаща авансово на две равни вноски с падеж 01.05.2014 г. и на 01.07.2014 г., като в случай на неизпълнение на това задължение изпълнителят има право да прекрати едностранно и без предизвестие договора и да получи пълния размер на възнаграждението. Ответникът - възложител заплатил първата вноска от договореното възнаграждение в размер на 15 000 лв. с ДДС, но не платил останалите 15 000 лв., за които ищецът - изпълнител издал фактура № [ЕГН]/18.07.2014 г., в уговорения срок до 01.07.2014 г. Поради неплащане на възнаграждението, с писмено изявление от 20.08.2014 г., получено в деловодството на [фирма], ищецът прекратил едностранно договора и заявил, че ще се ползва от правото си да претендира остатъка от възнаграждението, дължим и в случай на прекратяване на договора, съгласно клаузата на т. 6.7. Като е съобразил така установените факти и е взел предвид изричната уговорка между страните за дължимост на възнаграждението в пълен размер и в случай на прекратяване на договора поради неизпълнение на задължението на възложителя за плащане на възнаграждение, арбитърът е направил извод, че искът е доказан и основателен и е осъдил ответника да заплати претендираната сума от 15 000 лв. Възраженията на ответника, че не дължи търсената сума поради неполучаване на издадена от ищеца фактура и поради прекратяване на договора от негова страна, предвид неизпълнение на поетите от ищеца задължения, са преценени като неоснователни. Арбитърът е изложил съображения, че фактурата е ирелевантна за дължимостта на спорната сума, доколкото задължението за плащането й произтича от договора между страните и от факта на неплащане на втората авансово дължима вноска от възнаграждението. Относно възражението за прекратяване на договора е прието, че волеизявлението на ответника за прекратяване на договора е направено след като договорът вече е бил прекратен от насрещната страна с уведомлението от 20.08.2014 г. и не е произвело действие.

В съобразителната част на арбитражното решение арбитърът е посочил, че конституирането на състава на арбитражния съд и неговото назначаване са извършени в съответствие с изискванията на Правилника за ускорени производство на АС при Б., както и че компетентността му да разгледа и разреши спора произтича от арбитражна клауза между страните и не е оспорена от ищеца и от ответника. Арбитражната клауза е обективирана в чл. 7.3 на договора от 04.04.2014 г. и в нея е предвидено, че всички породени от договора или отнасящи се до него спорове, включително спорове относно прекратяването му, ще бъдат разрешавани от АС при Б. съобразно неговия Правилник за ускорени производства.

От приложеното в. а. д. № 50/2015 г. на АС при Б. е видно, че исковата молба на [фирма] е постъпила в съда на 26.02.2015 г. В деня на постъпване на исковата молба, предвид позоваването в нея на арбитражната клауза на чл. 7.3, заместник председател на АС при Б. е разпоредил да се образува арбитражно дело по процедурата, предвидена в Правилника за ускорени производства. На 13.03.2015 г. АС при Б. е изпратил чрез B. към [фирма] препис от исковата молба и от приложените към нея доказателства на ответника [фирма]. Пратката е изпратена на адреса на управление на дружеството, посочен в исковата молба и вписан в Търговския регистър - [населено място], [улица], като в придружителното писмо е указано, че в 7-дневен срок от получаването й ответникът следва да представи отговор и писмени доказателства и в съответствие с Правилника за ускорените производства да посочи имената на петима арбитри от приложен списък. На 26.03.2015 г. пратката е върната в арбитражния съд като невръчена с отбелязване в известието - обратна разписка, че не е потърсена от получателя. С оглед на това отбелязване, с определение от 16.04.2015 г., председателят на АС при Б. е назначил служебно арбитър, на основание чл. 3, ал. 4 от Правилника за ускорени производства, на който е възложил разглеждането на арбитражното дело. С определение от 20.04.2015 г. назначеният арбитър се е произнесъл по допускане на доказателствата, дал е възможност на ответника да постави допълнителни задачи към допуснатата счетоводна експертиза и е насрочил делото за разглеждане за 13.05.2015 г. Призовката за заседанието, заедно с препис от определението от 20.04.2015 г., е връчена на [фирма] чрез адв. Ц. на 07.05.2015 г. На 13.05.2015 г. по арбитражното дело е постъпил писмен отговор от [фирма], изготвен от адв. С. М. и адв. С. Ц. с приложено към отговора пълномощно от 05.05.2015 г. В отговора е посочено, че в съответствие с предоставената възможност и в рамките на дадения 7-дневен срок дружеството - ответник оспорва исковата молба с подробно изложени възражения за недължимост на претендираната от ищеца сума и моли за отхвърляне на иска. С определение от 13.05.2015 г. решаващият арбитър е предоставил на ищеца срок за запознаване с отговора на ответника и е отложил делото за 02.06.2015 г., за която дата ответникът е уведомен чрез пълномощника си адв. С. Ц. на 13.05.2015 г.

На 02.06.2015 г е проведено заседание по арбитражното дело, в което ответникът [фирма] е представляван от пълномощника си адв. С. Ц.. Видно от протокола от заседанието, адв. С. Ц. е направила изрично изявление, че не възразява да се даде ход на делото. Заявила е, че е узнала за арбитражното дело след получаване на отговора на исковата молба, а не от изпратената по-рано призовка, която не е връчена на доверителя й поради недоразумение. В същото заседание адв. С. Ц. е изразила становище по иска и по доказателствата, заявила е, че няма възражения срещу доклада по делото и срещу заключението на счетоводната експертиза, и в хода по същество е пледирала за отхвърляне на иска срещу доверителя й. Поискала е и присъждане на разноски. Впоследствие, в съответствие с дадената от арбитъра възможност, адв. Ц. е депозирала по делото писмени бележки и писмена реплика, в които е развила съображенията си за неоснователност на иска, без да възразява срещу конституирането и компетентността на арбитражния съд.

По допустимостта на предявените искове:

Съгласно чл. 48, ал. 1, изр. 1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. От приложеното към арбитражното дело известие - обратна разписка се установява, че арбитражното решение по в. а. д. № 50/2015 г. на АС при Б. е връчено на [фирма] - ответник в арбитражното производство, на 09.07.2015 г. чрез адв. С. Ц. - пълномощник по делото. Исковата молба, с която са предявени исковете за отмяна на арбитражното решение, е постъпила във Върховния касационен съд на 13.08.2015 г. - преди изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 изр. 1 ЗМТА, броен от датата на връчване на решението на молителя - 09.07.2015 г., и с оглед на това исковете са процесуално допустими.

По основателността на исковете:

Ищецът е поискал отмяна на арбитражното решение, като се е позовал едновременно на основанията по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА, чл. 47, т. 4, пр. 1 ЗМТА, чл. 47, т. 5 ЗМТА и чл. 47, т. 6, пр. 2 ЗМТА.

По иска за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА:

В практиката на Върховния касационен съд по приложение на чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА е възприето разбирането, че арбитражното решение подлежи на отмяна поради противоречие с обществения ред на Р. Б. когато с него са нарушени закрепени в Конституцията императивни, свръхповелителни правни норми, които формират основите на правовия ред и правопорядъка в държавата. Свръхповелителни са правните норми, които уреждат основните принципи на правовия ред, каквито са принципът за законност, принципът за състезателност и равенство на страните, принципът за дирене на обективната истина и т. н. Поради тяхната значимост за всички правни субекти и за нормалното функциониране на гражданското общество нарушението на тези принципи в арбитражното производство е въздигнато от закона като основание за отмяна на несъвместимото с тях арбитражно решение. Основанието по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА не може да се отъждествява с неправилност на арбитражното решение и да се обосновава с нарушения на материалния и процесуалния закон от страна на арбитражния съд, тъй като в производството по чл. 48 ЗМТА Върховният касационен съд не проверява правилността на решението.

В исковата молба ищецът е обосновал тезата си за противоречие на арбитражното решение с обществения ред на Р. Б. с твърдения и доводи, които по естеството си представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението. Основните аргументи за наличие на основанието по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА се свеждат до това, че решаващият арбитър не е взел предвид релевантни за спора факти - фактът, че фактурата за дължимо възнаграждение не е получена от изпълнителя, и фактът, че договорът е прекратен едностранно от възложителя поради неизпълнение, изключващо правото на изпълнителя да получи остатъка от уговореното възнаграждение, и не е приложил правилно разпоредбите на Търговския закон, уреждащи плащанията между търговци. Установяването на фактическата обстановка по спора и прилагането на материалния закон са израз на решаващата правораздавателна дейност на арбитражния съд, правилността на която не може да бъде проверявана от Върховния касационен съд по повод на иск по чл. 47 ЗМТА. Мотивите към арбитражното решение сочат, че осъждането на настоящия ищец - ответник в арбитражното производство, да заплати претендираното възнаграждение е обусловено от решаващия извод на арбитъра, че е налице забава в плащането на възнаграждението, предвидена в договора между страните като основание за едностранното му прекратяване от изпълнителя и за заплащане на неплатения остатък от възнаграждението от възложителя. Не може да се възприеме довода на ищеца, че арбитърът е нарушил принципите за състезателност и равенство на страните, осъждайки го да заплати неоснователно претендираното от насрещната страна възнаграждение. При формиране на извода за дължимост на възнаграждението решаващият арбитър е обсъдил не само процесуалната позиция на ищеца, а и възраженията на ответника, че възнаграждението не се дължи поради неполучаване на фактурата и поради прекратяване на договора от негова страна по причина на неизпълнение на поетите от другата страна задължения, но ги е преценил като неоснователни с оглед на доказателствата по делото. Извън компетентността на Върховния касационен съд е да преценява дали арбитърът е тълкувал правилно уговорките в договора и дали изводът в решението, че възнаграждението се дължи в пълен размер и в случай на прекратяване на договора, е обоснован и законосъобразен. Поддържаните в исковата молба твърдения за неправилно установяване на фактите по делото и за неправилно приложение на закона при разрешаване на спора, предмет на арбитражното производство, са неотносими към основанието по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА и не могат да обосноват отмяна на арбитражното решение на това основание.

По иска за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 4, пр. 1 ЗМТА:

Основанието по чл. 47, т. 4, пр. 1 ЗМТА е налице тогава, когато страната, която иска отмяна на арбитражното решение, не е била надлежно уведомен за назначаването на арбитър или за арбитражното производство. Посоченото основание е свързано с правото на защита на страните в арбитражното производство и е приложимо в случаите, при които неуведомяването на страната за арбитражното производство или за назначаването на арбитър има за последица лишаване на страната от пълноценно участие и от възможност за ефективна защита в производството.

В исковата молба и в допълнителната молба уточнение ищецът е навел твърдения, че поради нарушение на правилата за връчване на призовки и съдебни книжа не е бил уведомен надлежно и своевременно за образуваното срещу него арбитражно производство и за възможността да посочи арбитър. Данните по арбитражното дело сочат, че призовката до ищеца /ответник в арбитражното производство/, изпратена чрез пощенски оператор на [фирма] - съобразно правилото на чл. 13 от Правилника за ускорени производства на АС при Б., определен като приложим към арбитражното производство в арбитражната клауза на чл. 7.3 от договора от 04.04.2014 г., заедно с преписите от исковата молба и от доказателствата и с указанията за посочване на арбитър, действително не е връчена на адресата поради отбелязване, че не е потърсена. Отбелязването в призовката е дало основание арбитражният съд да приложи разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Правилника на АС при Б. и да приеме, че ответникът е уведомен редовно за арбитражното производство, за възможността да депозира отговор на исковата молба и за правото да посочи арбитър.

Независимо от процедурата по уведомяване за започването на арбитражното производство и за назначаването на арбитър, арбитражното решение не може да бъде отменено на основанието по чл. 47, т. 4, пр. 1 ЗМТА. От приложените към арбитражното дело съдебни книжа се установява, че след образуване на арбитражното производство АС при Б. е връчил на настоящия ищец, чрез упълномощен от него процесуален представител - адвокат, препис от исковата молба с приложените доказателства, като му е предоставил срок за изразяване на становище по делото и за ангажиране на доказателства. Исковата молба е връчена на 07.05.2015 г. и на 13.05.2015 г. по делото е депозиран отговор от адв. С. Ц., в който са изложени възражения срещу иска и са направени доказателствени искания. След като е констатирал, че няма данни ответникът в арбитражното производство да е узнал за заведеното срещу него дело преди датата 07.05.2015 г., решаващият арбитър не е провел насроченото за 13.05.2015 г. заседание, а е отсрочил разглеждането на делото за 02.06.2015 г., за да осигури възможност на нередовно уведомената страна да организира защитата си срещу иска. Заседанието по арбитражното дело е проведено на 02.06.2015 г., а не на 13.05.2015 г., както се твърди в исковата молба по чл. 47 ЗМТА, и по този начин на настоящия ищец е осигурен предвиденият в чл. 9 от Правилника за ускорените производства на АС при Б. 7-дневен срок, в който същият е имал възможност да изложи възраженията си срещу иска, да оспори доказателствата на насрещната страна и да ангажира доказателства. Нито в отговора на исковата молба, нито в по-късен момент, включително в заседанието на 02.06.2015 г., процесуалният представител на ищеца не е възразил за нарушаване на правото на представляваната от него страна да посочи арбитър, респ. за нарушаване на процедурата по конституиране на състава на арбитражния съд. Точно обратното - в заседанието е направено изрично изявление, че не се възразява по даване ход на делото, което изявление следва да се тълкува като израз на съгласие за разглеждане на делото от арбитъра, назначен служебно от председателя на АС при Б. по реда на чл. 2, ал. 4 от Правилника за ускорени производства по арбитражни дела. Изложените обстоятелства налагат извод, че дори да е допуснато формално нарушение на процедурата по уведомяване на ищеца - в качеството му на ответник в арбитражното производство, за започване на производството и за назначаването на арбитър, неговото право на ефективна защита не е нарушено, а е упражнено ефективно и в пълен обем. Като страна в арбитражното производство ищецът е имал възможност както да изрази становището си по иска и да ангажира доказателства в подкрепа на възраженията си, така и да оспори компетентността на служебно назначения арбитър и да иска назначаване на друг посочен от него арбитър. След като е участвал в арбитражното дело, без да възрази срещу конституирането на състава на арбитражния съд, формалното нарушаване на процедурата по уведомяване не предпоставя отмяна на арбитражното решение на основанието по чл. 47, т. 4, пр. 1 ЗМТА.

По иска за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 5 ЗМТА:

Ищецът е обосновал посоченото основание с твърдение, че арбитражното решение не съдържа произнасяне по предмета на спора и по петитума на исковата молба, а съдържа произнасяне по „нещо различно от заявеното и възраженото”.

С исковата молба на [фирма] е поискал да бъде осъден ответникът [фирма] да заплати сумата 15 000 лв. - непогасена част от задължение в размер на 15 300 лв., за което е издадена фактура № [ЕГН]/18.07.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането и направените в арбитражното производство разноски. В обстоятелствената част на молбата е посочено, че вземането произтича от сключен между страните договор от 04.04.2014 г. и представлява втора непогасена вноска от дължимото по договора възнаграждение, която не е платена на падежа 01.07.2014 г. и неплащането на която е послужило като основание ищецът да прекрати едностранно договора и да претендира непогасения остатък от възнаграждението, съобразно уговореното в договорната клауза на чл. 6.7. С диспозитива на арбитражното решение арбитърът към АС при Б. е осъдил [фирма] да заплати на „Ди Д. Ю.” сумата 15 000 лв., представляваща втора вноска по договора от 04.04.2014 г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане и разноски за арбитражното производство. В съобразителната част на решението са изложени мотиви относно възникването и съществуването на вземането за възнаграждение и неоснователността на възраженията на ответника за неговата недължимост. Налице е пълно тъждество между въведения с исковата молба спорен предмет на делото, очертан с основанието и петитума на иска, и предмета, по който се е произнесъл арбитърът с арбитражното решение. Предвид изложеното, не е осъществено основанието по чл. 47, т. 5 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение.

По иска за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 6, пр. 2 ЗМТА:

Арбитражното решение подлежи на отмяна на основанието по чл. 47, т. 6, пр. 2 ЗМТА, когато образуването на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението между страните.

В случая ищецът се е позовал на посоченото основание, твърдейки, че въпреки споразумението в арбитражната клауза на чл. 7.3 арбитражното производство да се развие по реда на Правилника за ускорени производства по арбитражни дела на АС при Б., искът е предявен по общия ред и едва в хода на производството, без промяна на исковата молба, арбитражният съд служебно е преминал към процедурата, уредена в правилника. Това твърдение се опровергава от данните по арбитражното дело, от което се установява, че още в исковата молба ищецът в арбитражния процес се е позовал на клаузата на чл. 7.3, определяща приложимост на Правилника за ускорени производства на АС при Б.. Споразумението между страните относно процедурата за разглеждане на възникналия помежду им спор е съобразена от арбитражния съд и в деня на постъпване на исковата молба е разпоредено да се образува арбитражно дело, което да се разгледа по реда на Правилника за ускорени производства по арбитражни дела на АС при Б.. Последващите процесуални действия на арбитражния съд и на страните са се развили според процедурата, предвидена в цитирания правилник, поради което не е налице основанието на чл. 47, т. 6, пр. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение.

По изложените съображения исковете за отмяна на арбитражното решение от 06.07.2015 г., постановено от едноличен арбитър към АС при Б. по в. а. д. № 50/2015 г., следва да бъдат отхвърлени.

По отговорността на страните за разноски:

С оглед отхвърлянето на исковете ответникът [фирма] има право на разноски, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Разноските са поискани своевременно с отговора на исковата молба и според представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 1 000 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в производството по чл. 48 ЗМТА, уговорено в договор за правна защита и съдействие № 135/23.11.2015 г. Плащането на възнаграждението по банков път е доказано с преводно нареждане от 14.01.2016 г.

В откритото съдебно заседание на 20.01.2016 г. процесуалният представител на ищеца е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възражението е неоснователно, тъй като преценено спрямо фактическата и правна сложност на делото, възнаграждението от 1 000 лв. не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Размерът на възнаграждението е съобразен с множеството основания, на които е поискана отмяна на арбитражното решение, и с действителния обем и съдържание на осъществената от процесуалния представител на ответника адвокатска защита, изразяваща се в изготвяне и депозиране на мотивиран отговор на исковата молба и явяване в открито съдебно заседание. Поради изложеното претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалявано на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], против [фирма] с ЕИК[ЕИК] [населено място], ж. к. Априлци, [жилищен адрес] искове за отмяна на арбитражно решение от 06.07.2015 г., постановено по в. а. д. № 50/2015 г. от едноличен арбитър към Арбитражен съд при Българска търговско - промишлена палата, на основанията по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА, чл. 47, т. 4, пр. 1 ЗМТА, чл. 47, т. 5 ЗМТА и чл. 47, т. 6, пр. 2 ЗМТА.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 1 000 /хиляда/ лв. - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: