Произвоството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК и е образувано по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от изпълняващ длъжността директор на Д"ОУИ"-гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение №41 от 25.5.2009 година, постановено по адм. дело №5740 по описа за 2008 година на Административен съд - София град, в частта, с която е отменен РА №2000005208 от 10.4.2008 год. нна ТД на НАП София, потвърден с решение №1343 от 3.9.2008г. на директора на Д"ОУИ"-гр. С. в частта за непризнато право на данъчен кредит на "Т"ЕООД, гр. С. за данъчни периоди на 2004 и 2005 година. Твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушения посочени в чл. 209т. 3 от АПК и са налице основания за отмяна. Развива много подробни доводи в касационната жалба и в съдебното заседание. Иска решението в посочената част да бъде отменено и да се отхвърли жалбата срещу РА и в тази му част като се присъдят разноски за двете инстанции под формата на юристконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба - "Т"ЕООД, чрез процесуалния представител я оспорва, счита, че е неоснователна и иска решението да бъде оставено в сила.

2. Втората е подадена от "Т"ЕООД и са били определени данъчни задължения поради непризнато право на данъчен кредит по доставки, обективирани във фактури, издадени от "НИКК"ЕООД, "БМ"ЕООД, "Р"ЕООД за данъчни периоди на 2004 и 2005 година. За да постанови акта в този му вид съда е приел, че са допуснати множество процесуални нарушения при извършване на ревизията, касаещи посещенията на адресите на дружествата и събирането на необходимите данни, както и, че са събрани от дружеството всички необходими доказателства, включително заключението на експертизата, по отношение на доставките по фактурите за признаване на данъчен кредит по част от фактурите на "НИКК"ЕООД, "БМ"ЕООД, "Р"ЕООД" и Райвъл"ЕООД. Изпълнени били всички изисквания на ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. За останалите доставки по фактурите на тези доставчици и за тези на доставчика "Л"ЕООД е прието, че не са доказани материално-правните предпоставки по ЗДДС и жалбата е отхвърлена.

Решението е правилно във всичките му части. Постановено след много подробен анализ на допуснатите процесуални нарушения на органа по приходите при провеждане на ревизията, с оглед посещенията на адресите на доставчиците и на събраните в административното и съдебното производство доказателства. Преценката е била направена диференцирано, обосновано за всяка една доставка и всеки един доставчик. Като са преценени съвкупно всички данни по делото - процесните фактури, по отношение на които РА е отменен, тъй като се следва на дружеството данъчен кредит - по фактури, които са издадени от доставчиците, включени са в дневниците за продажби и справките декларации за съответните периоди, начислен е ДДС по смисъла на чл. 55 ал. 6 от ЗДДС отм. , отговарят на всички изисквания на Закона за счетоводството, внесен е по ДДС-сметка на доставчика. Наведените в първата касационна жалба доводи касаят възражения срещу експертизата, което представлява част от съдебното производство пред първата инстанция. Съдът е преценявал данните на експерта наравно с всички представени други писмени доказателства - договори, приемо-предавателни протоколи и т. н. Поради което правилно са възприети констатациите му в заключението от 10.1.2009г. Само за пълнота следва да се отбележи, че няма никаква пречка проверките на счетоводствата да стават именно в счетоводни къщи, където биха се съхранявали тези данни. Неоснователни са доводите и във втората касационна жалба за липса на преценка на съда на останалите фактури и доставките по тях, тъй като в решението на Европейския съд за правата на човека било посочено, че не може да се отговаря за действията на трети лица. Това решение касае друг казус и предпоставки по него, националното ни законодателство изисква представяване на определен набор от документи от преките доставчици, които обуславят възможността на алицето да се възползва от правото си на данъчен кредит. След като за някои доставки не са били представени доказателства и няма данни, то не са изпълнени изискванията на ЗДДС отм. , действащ за данъчните периоди на 2004 и 2005 година. Поради което за получателя по тях не може да възникне това право. Преценката на първоинстанционния съд е правилна, няма допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила.

Решението следва да бъде оставено в сила във всичките му части. За тази инстанция на директора на дирекция "ОУИ"-гр. С. при ЦУ на НАП следва да се присъдят разноски, представляващи юристконуслтско възнаграждение, предвид разпоредбата на чл. 161 ал. 1 изр. последно от ДОПК в размер на 200 лв. За другия касатор не следва да му бъдат присъждани разноски за настоящата инстанция, тъй като доказателства за направени действително такива не са представени.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №41 от 25.5.2009 година, постановено по адм. дело №5740 по описа за 2008 година на Административен съд - София град.

ОСЪЖДА "Т"ЕООД, представлявано от Б. Д. П. да заплати на директора на Д"ОУИ"-гр. С. при ЦУ на НАП сумата 200 лв. разноски за тази инстанция, представяващи юристконсултско възнаграждение. РЕШЕНиЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М. Р.М.