Образувано е по касационна жалба на кмета на Община - гр. Л. против решение от 28.05.2008г. по адм. д.№18/2008г. на Административен съд - Монтана, с което е отменен отказа, обективиран в писмо изх.№94-00-В-471 от 04.12.2007г. на кмета на общината и му е изпратена преписката за произнасяне съобразно дадените от съда указания за тълкуване и прилагане на закона, както и е осъдена Община - Лом да заплати на жалбоподателите разноски по делото в размер на 10, 00 лева. Излага доводи, че решението е незаконосъобразно, поради това, че предвидения ред по чл. 31 от ЗОС не се прилага за случаите на отчуждаване, за които е предвиден ред за възстановяване на собствеността по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ,ЗДИ и ЗС и по който ред е уважено искането на жалбоподателите и е отменено отчуждаването, като е възстановена собствеността. Счита, че административният съд неправилно е приложил чл. 31 от ЗОС като отделно производство по отмяна и не е съобразил, че се отнася само до случаи на отчуждавания по ЗОС. Моли, да бъде отменено обжалваното решение и по същество се остави без уважение жалбата против отказа за отмяна на отчуждаването.

Касационна жалба е предявена и от В. Х. Г. от гр. П. и К. Х. Г. от гр. С.,чрез пълномощника си адв.К. Н. против решение от 28.05.2008г. по адм. д.№18/2008г. на Административен съд - Монтана, в която се излага, че макар да е извън срока за обжалване, след като правното й основание е нищожност, следва да бъде отменено, поради това, че съда не е разрешил спора, а е върнал преписката за решаване на административния орган. Моли, да се прогласи нищожността на решението в съответствие с чл. 173 от АПК и се реши спора по същество. Оспорват жалбата на кмета на общината като неоснователна, като считат, че правилно е отменен отказа за приложение на чл. 31 от ЗОС.

Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество е основателна, като счита, че решението е недопустимо. Излага, че за същия имот има издадено съдебно решение 782/1993г. по описа на Окръжен съд-Монтана по реда на чл. 4 от ЗВСНОИ за същия имот и проведено производство по реда на реституционни закони, което води до недопустимо ново искане за отмяна на отчуждаването по реда на чл. 31 от ЗОбС,поради това, че е установена със сила на присъдено нещо липса на предпоставките за отмяна на отчуждаването на имота извършено по ЗТСУ и преразглеждането на този въпрос на друго основание. Счита, че нормата на чл. 31 от ЗОбС предвижда отмяна на отчуждаването при наличието на предвидените в нея хипотези само на тези имоти, които са отчуждени по реда на този закон и тази правна норма не е универсална и няма правно действие по отношение на отчуждаванията, извършвани по други закони. Излага, че неправилно съдът е преценил, че правният ефект, който са търсили жалбоподателите може да се реализира за втори път по реда на чл. 31 Закона за общинската собственост, поради което съгласно чл. 159 т. 6 от АПК, жалбата е следвало да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство прекратено.Счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено като недопустимо.

Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба от кмета на Община - Лом е от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК , поради което е процесуално допустима.

По отношение касационната жалба на В. Х. Г. от гр. П. и К. Х. Г. от гр. С.,предявена чрез пълномощника си адв.К. Н. настоящият съдебен състав приема, че е подадена от надлежни страни, но след срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално недопустима. Решение от 28.05.2008г. по адм. д.№18/2008г. на Административен съд - Монтана е съобщено лично на В. Х. Г. на 06.06.2008г. и лично на К. Х. Г. на 09.06.2008г. Касационна жалба от тях срещу решението е постъпила на 10.12.2008г. в деня на провеждане на съдебно заседание по касационна жалба на кмета на Община - Лом. При тези данни касационната жалба е просрочена, поради което в съответствие с чл. 215, т. 3 от АПК следва да се остави без разглеждане, а касационното производство по отношение на нея прекратено, като развитите в нея доводи за нищожност не следва да се обсъждат.

Разгледана по същество касационната жалба на кмета на Община - Лом е неоснователна по следните съображения:

С решение от 28.05.2008г. по адм. д.№18/2008г. на Административен съд - Монтана, е отменен отказа, обективиран в писмо изх.№94-00-В-471 от 04.12.2007г. на кмета на Община - Лом и е изпратена преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания за тълкуване и прилагане на закона, както и е осъдена Община - Лом да заплати на жалбоподателите разноски по делото в размер на 10, 00 лева. Административният съд е приел, че в случая отказа е незаконосъобразен, след като е обоснован с отмяна на отчуждаването и възстановена собственост по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (обн. в ДВ, бр. 15 от 21 февруари 1992 г., изм. в ДВ, бр. 107 от 18 ноември 1997 г.), с влязло в сила решение и е приел, че нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС е приложима и в тези случаи. Съдът след като е приел, че отказа е незаконосъобразен, поради невъзможност да се установят предпоставките за приложение на чл. 31 от ЗОС е изпратил преписката на административния орган за произнасяне относно наличие на предпоставките за отмяна на отчуждаването.

Касационният жалбоподател е посочил като касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, поради неправилно приложение на чл. 31 от ЗОС.

Възражението на касатора е неоснователно. Правилно административният съд е приел, че няма законова пречка за имот, отчужден при условията на други закони (ЗТСУ, ЗПИНМ , ЗС и др.), да се поиска отмяна на отчуждаването по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, в който смисъл е константната практика на Върховния административен съд. За производството по чл. 31, ал. 1 от ЗОС е ирелевантно обстоятелството, че молителите са упражнили правото си да поискат отмяна на отчуждаването на основание реституционния ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и по което има влязло в сила съдебно решение. Производствата по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и по ЗОС са административни по своя характер, но се различават по основание и по процедура и взаимно не се изключват. Не е въведено като условие за допустимост на производството по чл. 31 от ЗОС, липса на проведено производство по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Във всяко едно от производствата се установява конкретно наличие на условия за отмяна на отчуждаването според законовата регламентация. Правилно съдът е приел, че жалбата срещу отказа на кмета по чл. 31 от ЗОС е допустима, като предявена от легитимирани страни, както и че отказа е незаконосъобразен по изложените в него съображения за проведено производство по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В тази връзка правилно е отменен отказа, но решаващият съд е следвало да установи в производството дали са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването при постановен отказ от кмета на общината, а не да връща преписката на административния орган за произнасяне относно наличие на предпоставките за отмяна на отчуждаването. Тези действия обуславят съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В случая обаче касационната инстанция е ограничена от разпоредбата на чл. 218 от АПК и може да обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, както и да следи служебно за съответствие на решението с материалния закон. Касаторът е посочил като касационно основание - порок на решението, само противоречие с материалния закон, но не и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд, което е отделно касационно основание и което в случая е допуснато като съда не е разгледал спора по същество, а е изпратил преписката на административния орган. По тези съображения обжалваното решение не може да бъде отменено в частта, в която е върната преписката на административния орган, поради липса на възражение от касатора, а касационната жалба на ответниците като недопустима не може да бъде обсъждана в тази част. Последиците при така установените фактически обстоятелства и изведени правни изводи са, че следва да се развие повторно административно производство с ново произнасяне на административния орган при съобразяване с дадени указания от административния съд.

Предвид на изложените съображения обжалваното решение на посоченото касационно основание - нарушение на материалния закон е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 215, т. 3 и чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Х. Г. от гр. П. и К. Х. Г. от гр. С.,подадена чрез пълномощника - адв.К. Н. против решение от 28.05.2008г. по адм. д.№18/2008г. на Административен съд - Монтана и ПРЕКРАТЯВА производството по нея по адм. дело №9655/2008г. на Върховния административен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28.05.2008г. по адм. д.№18/2008г. на Административен съд - Монтана.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщението на страните В ЧАСТТА, в която е оставена без разглеждане касационната

жалба на В. Х. Г. от гр. П. и К. Х. Г. от гр. С., подадена чрез пълномощника - адв.К. Н. и е прекратено производството по делото, а в останалата част не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Х./п/ М. Д. М.Д.