Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Директора на Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП) срещу решение № 2327 от 13.05.2011 г., постановено по адм. дело № 7002/2010 г. от Административен съд София-град, с което е обявено за нищожно негово решение № РД-16-45/26.04.2010 г. в частта му по т. 2, с която е установено извършване на нарушения по чл. 10 ал. 1, чл. 21 ал. 1 и чл. 22 ал. 1 от Закона за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси (ЗПРКИ). По наведени подробно в касационната жалба доводи моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, вместо което постанови ново, с което да отхвърли жалбата на Куманов срещу посочения по-горе административен акт.

Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд като законосъобразно и претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил за нищожно Решение № РД-16-45/26.04.2010 г. на Изпълнителния директор на ИАНМСП, в частта му по т. 2, с която е установено по отношение на А. К., че е извършил нарушения на чл. 10 ал. 1, чл. 21 ал. 1 и чл. 22 ал. 1 ЗПРКИ и чл. 40 от с. з. , като предложил за това да бъдат наложени на Куманов предвидените в закона административни наказания.

Съдът е събрали всички относими към...