Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК.

Образувано е по жалба на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП)-гр. С. срещу решение № 2326/13.05.2011г., постановено по адм. д. № 7001/2010г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му.

Ответникът - Н. П. Т. оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение АССГобявява за нищожно решение № РД-16-44/26.04.2010г. на изпълнителния директор на ИАНМСП в частта му по т. 2, с която е установено извършването на нарушения по чл. 10, ал. 1, и чл. 22, ал. 1 от Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) от Н. П. Т., за което са предвидени наказания, посочени в чл. 35 и чл. 40 от закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че административният орган съгласно предоставената му компетентност от разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗПУКИ -в приложимата редакция -ДВ, бр. 26/2009г. може да се произнесе единствено по наличието на конфликт на интереси, но няма правомощие да налага предвидените в закона административни наказания. Решението е правилно.

Неоснователно е касационното възражение за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон поради приетата нищожност на оспореното административно решение в частта му по т. 2.

Съгласно нормата на чл. 28, ал. 1, т. 3 от ЗПУКИ редакцията и към момента на произнасяне на административния акт (ДВ, бр. 26/2009г.) органът по назначаване е компетентен да установява конфликт на интереси спрямо подчинените му държавни служители с мотивирано решение въз основа на доклада по чл. 26, ал. 4 на закона. Безспорно и по аргумент от разпоредбата на чл. 29 в редакция -ДВ, бр. 26/2009г. това решение подлежи на обжалване по реда на АПК и в случай на потвърждаване компетентен да наложи предвидените в закона административни наказания е съответният административен съд. При тази нормативна регламентация и след като в конкретния случай административният орган налага с решението административно наказание за нарушение на чл. 10 от закона, излиза извън законовоустановените му правомощия, поради което обявяването за нищожно на решението в частта му по т. 2 е правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден с настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2326/13.05.2011г., постановено по адм. д. № 7001/2010г. от Административен съд София-град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ И. С. В.Г.

Особено мнение на съдия Главинова -докладчик на делото.

Считам обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Видно от диспозитива на административния акт, издаден от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия в производството по реда на Глава шеста от ЗПУКИ, на основание чл. 28, ал. 1, т. 3 от ЗПУКИ (ДВ, бр. 26/2009г.) органът по назначаване установява извършени нарушения от Н. П. Т. на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 от ЗПУКИ, за което са предвидени административни наказания, посочени в чл. 35 и чл. 40 от закона. Така формулиран - диспозитивът на административния акт, обратно на приетото от решаващия съд не съдържа волеизявление на административния орган за налагане на административно наказание за извършените нарушения, за което действително компетентен е единствено съответният административен съд съгласно чл. 29 от ЗПУКИ в приложимата редакция -ДВ, бр. 26/2009г. Посоченото и в съобразителната част на решението на изпълнителния директор на агенцията какви наказания се предвиждат за приетите нарушения от страна на ответника по касация също не обективират мотиви за налагане на административно наказание, които изискват индивидуализацията на санкцията по критериите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

По изложените съображения считам, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон-чл. 28 от ЗПУКИ, поради което следва да бъде отменено. Тъй като в съдебния акт липсва произнасяне по останалите изисквания за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, делото следва да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.