7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2986
гр. София, 18.11. 2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1271 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Вели О., Ведат О. Вели, Ферзет О. Вели и Сенай Ф. Вели срещу решение № 10026 от 19.07.2023 г. по в. гр. д. № 1355/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 4 от 04.01.2018 г. по т. д. № 137/2016 г. на Софийски окръжен съд, ТО, III състав са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Застрахователна компания - Олимпик“ АД /н./, Република К., чрез клона „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ, искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. О. Вели, настъпила в резултат на ПТП на 04.06.2016 г., за разликата над 75 000 лв. до 150 000 лв. за всеки един от ищците Сенай Ф. Вели, О. Вели О. и Е. Х. О., на мястото на която са конституирани наследниците й по закон О. Вели О., Ведат О. Вели и Ферзет О. Вели.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат оплаквания за неправилно приложение на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото изводът на въззивния съд за наличие на съпричиняване от пострадалия е основан само на предположения. Сочат, че по делото не са събрани категорични доказателства, установяващи наличието на пряка причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и непоставянето на предпазен колан от пострадалия. Считат, че събраните по делото гласни доказателства са неправилно интерпретирани от въззивния съд, тъй като същите не установяват със сигурност, че пострадалият е знаел или е имал възможност за узнаване при проявена нормална дължима грижа, че делинквентът е употребил алкохол. При условията на евентуалност – ако не се възприемат горните доводи, касаторите оспорват като необосновано завишен определения от въззивния съд принос на пострадалия за вредите в размер на 50 %. Молят въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено.
Допускането на касационно обжалване основават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочат за значими за изхода на спора следните въпроси: „1. За да е налице съпричиняване, следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само индиции за поставяне в риск?; 2. При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан презумира ли се наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и ако не – чия е доказателствената тежест за доказване на този факт?; 3. Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато приносът на пострадалия за настъпването на ПТП не е ясно установен и конкретно посочен?; 4. Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато не е налице причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат?“ Касаторите твърдят, че въпросите са разрешени в противоречие с практика на ВС и ВКС: въпросът по т. 1 – в противоречие с ППВС № 17/1963 г. и т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и с решения по чл. 290 ГПК, а именно решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/2011 г., II т. о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2012 г., II т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г., I т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г., I т. о. и решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о.; въпросът по т. 2 – в противоречие с ППВС № 17/1963 г., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/2011 г., II т. о., решение № 154 от 31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г., II т. о. и въпросите по т. 3 и т. 4 – в противоречие с решение № 6 от 03.02.2017 г. по гр. д. № 53091/2015 г., III г. о., решение № 21 от 03.02.2017 г. по т. д. № 437/2016 г., II т. о., решение № 169 от 28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г., II т. о. и решение № 159 от 24.10.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г., II т. о.
Ответникът „Застрахователна компания - Олимпик“ АД /н./, Република К., чрез клона „Застрахователна компания Олимпик - клон България“ КЧТ, е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. - за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязла в сила присъда № 61 от 25.11.2016 г. по н. о. х. д. № 259/2016 г. на Разградски окръжен съд делинквентът Г. Йозшен е признат за виновен в това, че на 04.06.2016 г. в землището на [населено място] камък при управление на лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № РР 5659 ВА е нарушил чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 73, ал. 1 ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на пътника А. О. Вели /съпруг на Сенай Ф. Вели и син на О. Вели О. и Е. Х. О./, като деянието е извършено след употреба на алкохол, в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1,99 на хиляда.
Въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от ищците възлиза на по 150 000 лв., като е мотивирал преценката си за този размер със степента на установена близост между членовете на семейството и причинените страдания и душевни травми от неочакваната и непоправима загуба.
По следващия спорен въпрос относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия въззивният съд е обсъдил заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза и е приел, че допринеслото за смъртта изпадане на пострадалия от автомобила е в резултат на непоставянето на обезопасителен колан, с какъвто лекият автомобил е бил комплектован по техническа спецификация. Формирал е извод, че неизползването на предпазен колан от пострадалия е в причинна връзка с настъпилата смърт. Въз основа на извършената от съда преценка на гласните доказателства в обжалваното решение е прието, че делинквентът и пострадалият са консумирали заедно алкохол. Подчертано е, че не е необходимо да се доказва знание за вида и количеството на употребения алкохол, нито знание за точната концентрация на алкохол в кръвта на водача, която е неустановима с просто око. Формиран е извод, че при проявена от пострадалия нормална дължима грижа, той не е следвало да пътува в автомобила, управляван от водач, употребил алкохол. По изложените съображения решаващият състав е заключил, че е налице основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на определените обезщетения за неимуществени вреди с 50 %, съответно за присъждане на такива в размер на по 75 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените в изложението въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът по т. 2 няма обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. Този въпрос не е обсъждан от съда, доколкото на конкретно направеното с отговора на исковата молба възражение на застрахователя за принос на пострадалия за вредоносния резултат, тъй като не е бил с поставен обезопасителен колан, ищците не са противопоставили доводи, че автомобилът, в който е пътувал А. Вели не е бил оборудван с обезопасителни колани. В обжалваното решение, въз основа на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, е прието, че пострадалият не е бил с поставен предпазен колан, с какъвто по техническа спецификация автомобилът е бил комплектован. Останалите въпроси, по начина, по който са формулирани, са свързани с правилността на обжалваното въззивно решение и по същество представляват оплакване за необоснованост на извода на въззивния съд за съпричиняване на вредите от страна на починалия. Същите са предпоставени от поддържаната от касаторите теза, че изводът за принос на пострадалия за настъпване на ПТП е основан на предположения и не е доказана причинна връзка между поведението му и настъпилия инцидент. Противно на тези твърдения, в обжалваното решение ясно и недвусмислено е посочено в какво се изразява приносът на починалото лице, а именно – в това, че не е използвало предпазен колан, както и че е избрало да пътува в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. Въззивният съд подробно е аргументирал наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилата смърт, като е обсъдил събраните в тази връзка доказателства – заключение на комплексна автотехническа и медицинска експертиза и свидетелски показания. При въвеждане на въпросите с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите не са зачели разликата между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Върху липсата на тъждество между тези основания е акцентирано в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Подчертано е, че в стадия по селекция на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ГПК/. Доколкото въведените въпроси по естеството си представляват оплаквания за неправилност на въззивния акт, същите не обосновават общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от неустановяването на общия селективен критерий, за недоказано следва да се счете и твърдението на касаторите за разрешаване на релевантния въпрос относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в противоречие с практиката на ВС и ВКС, съответно съществуването на допълнителното основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не се установява произнасянето на въззивния съд да противоречи на посочената от касатора практика на ВС и ВКС – ППВС № 17/1963 г. и решения по чл. 290 ГПК, в които се приема, че за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Както вече бе посочено, въззивният съд се е произнесъл по релевираното от страна на ответника застраховател възражение за съпричиняване, като е извършил съвкупна преценка на ангажираните в производството доказателства, въз основа на която е приел за доказано, че пострадалият не е бил с поставен обезопасителен колан в нарушение на ЗДвП и това му поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. В решението е подчертано, че съгласно комплексната експертиза при поставяне на предпазен колан пострадалият нямаше да изпадне от автомобила, както и че според обясненията на вещото лице медик в конкретната хипотеза механизмът на ПТП не е свързан с челен удар с изключително висока скорост, при който поставеният колан би могъл да доведе до разкъсване на слезката, кръвоизлив и смърт. В този смисъл изводът за възможна смърт и при правилно поставен колан от пострадалия е счетен от съда за изцяло хипотетичен откъм конкретния вредоносен резултат. Съдът е изложил и допълнителен аргумент, че не е установено по несъмнен начин, че деформациите в купето на автомобила биха причинили летален изход при правилно поставен обезопасителен колан.
Въззивният съд не се е отклонил и от задължителните указания по т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, които са, че е налице съпричиняване на вредите, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. В мотивите към т. 7 от тълкувателното решение е разяснено, че рисково поведение на пострадалия е налице, когато той е предприел да пътува в МПС с водач, употребил алкохол. Такова поведение, изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране, съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от ПТП. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса – делинквент или застраховател. Тя следва да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства не само обективния факт на знание на увредения, респ. възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на моторното превозно, в което е пътувал, е употребил алкохол. Следователно единствено констатацията, че водачът на моторното превозно средство, в което пострадалият е пътник, е употребил алкохол, не обуславя автоматично намаляване на обезщетението за причинените вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В случая въззивният съд не само се е съобразил на основание чл. 300 ГПК със задължителната сила на присъда, с която е признато, че деянието е извършено от делинквента след употреба на алкохол, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 1, 99 на хиляда, но е формирал основан на събраните в исковия граждански процес доказателства извод, че пострадалият е знаел или е имал възможност за узнаване при проявена нормална дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е употребил алкохол. В този смисъл заключението на съда, че с поведението си пострадалият е допринесъл за вредите с рисковото си поведение да избере да пътува с водач, употребил алкохол, е изградено при спазване на указанията на цитираното тълкувателно решение.
По тези съображения касационното обжалване на въззивното решение в атакуваната част не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10026 от 19.07.2023 г. по в. гр. д. № 1355/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.