Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по касационна жалба на В. П. П., от гр. В., против решение № 1179 от 17.05.2011 г., постановено по адм. д. № 889/2011 г. по описа на Административен съд гр. В.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му.

Ответникът – директорът на Дирекция "Правно нормативно обслужване" при Община гр. В. не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на В. П. П. против решение РД-11-94-В/22/ от 17.02.2011 г. на директора на Дирекция "Правно нормативно обслужване" при Община гр. В. в частта му относно формата на достъп на предоставената обществена информация.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Незаконосъобразен е изводът на съда, че безспорно е налице възможност исканата информация да се предостави на технически или хартиен носител. Именно това обстоятелство е единствения спорен въпрос по делото. Жалбоподателят е посочил, че желае обществената информация да му бъде предоставена на технически носител, ако е налична сканирана, а тази която е само на платна или картони да му бъде предоставена на хартиен носител. С оспорения административен акт е предоставен пълен достъп до исканата информация, като на основание чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ – предвид липсата на техническа възможност е определена форма на достъп на предоставената информацията - чрез преглед на наличната информация. Ето защо изводът на съда за безспорност на факта за наличие на възможност информацията да се представи на технически или хартиен носител, е незаконосъобразен и необоснован.

Такъв е и изводът на съда за наличие на хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, а именно, че информацията не може да бъде предоставена в предпочитаната форма, тъй като това би довело до възможност за неправомерна обработка на тази информация. Такива фактически и правни основания за несъобразяване с посочената от заявителя форма на достъп до информацията не са посочени нито в административния акт, нито са поддържани в съдебното производство. Извън правомощията на съда е да подменя фактическите и правни основания, посочени в издадения акт. В неговите задължения е да провери законосъобразността на оспорения административен акт с оглед посочените в него правни и фактически основания за издаването му, което в случая не е сторено.

Решението е постановено и при съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. В случая съдът не е проверил материалната законосъобразност на обжалваното решение, а именно налице ли е основанието на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ за промяна на предпочитаната форма на достъп до информацията. В нарушение на чл. 171, ал. 4 вр. чл. 170, ал. 1 от АПК съдът не е указал доказателствената тежест на страните и не е изяснил делото от фактическа страна. Направените изводи са необосновани и не се подкрепят от доказателствата по делото.

Що се отнася до доводът на касатора за нищожност на обжалвания административен акт, то същият е неоснователен. Задълженият субект с изрична заповед е делегирал правомощията си по ЗДОИ на директора на Дирекция "Правно нормативна", а фактът в кой отдел на Общината се намира исканата информация е ирелевантен за компетентността на издателя на акта.

С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1179 от 17.05.2011 г., постановено по адм. д. № 889/2011 г. по описа на Административен съд гр. В. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. И.Д.