чл. 208 от Административно процесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба на Зам. директора на Областна дирекция на МВР - В. Т., подадена чрез процесуален представител, против решение № 288/04.06.2013 г.

по адм. д. № 199/2013 г., постановено от Административен съд В. Т.. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяната му.

Ответникът - М. А. М. оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съдът отменя заповед № Яз-462/08.02.2013 година на ВНД Зам. директор на ОД на МВР-В. Т., с която на основание чл. 224, ал. 1, и ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3

от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 6 и

т. 11 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР)

на М. А. М. -старши инспектор, категория В,ВНД началник на сектор "Криминална полиция",РУ "Полиция"-В. Т.- при ОД на МВР-В. Т.- е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Според фактическите обстоятелства, изложени в оспорения пред първоинстанционния съд административен акт служителят допуска нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в следното: за периода 30.06.2011 до 19.12.2012г., като началник на група "Тежки престъпления", сектор "Криминална полиция"- Маринов не е упражнил контрол над подчинените си служители - инспектори Д. С.,И. Ч.,Г. Б. и П. И.- за това, че след като им са били разпоредени правила за окомплектоване на материалите в делата на оперативен отчет/съгласно Инструкция рег. № Із-1/2009г. за оперативния отчет в МВР/не са изготвили справки по изпълнението на утвърдените планове за работи и справки по дадени писмени указания и не е упражнил последващ контрол - което поведение представлява дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 1, и ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3

от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 6 и

т. 11 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР)

и за което се налага дисциплинарно наказание "порицание".

За да постанови обжалвания правен резултат съдът приема, че административният акт е незаконосъобразен издаден е в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон. Решаващият извод на съда е, че заповедта не съдържа задължителни по закон реквизити - кои разпоредби са нарушени от санкционираното лице и доказателствата въз основа на които е установено нарушението.

Решението е правилно.

Съдът установява правно релевантните за съдебно административния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в

чл. 168 АПК

като излага подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата. В касационната жалба относно поддържаните отменителни основания за обжалваното решение жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на материалния закон от административния съд поради приетата от него незаконосъобразност на административния акт и необоснованост. Съдът постановява законосъобразни и правилни съображения, които се споделят от настоящата инстанция.

Оплакването на касатора, че административният съд допуска нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт е неоснователно.

Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че нито в оспореният административен акт, нито в придружаващата го административна преписка -не се сочи кои законови задължения, респективно кои задължения по длъжностна характеристика - е нарушил Маринов.

Правилни и споделени от настоящата инстанция са и разсъжденията на съда относно определянето на вида на наказанието и липсата на съображения на административния орган относно описание на последиците, които настъпват в резултат на вменените на служителя нарушения на служебната дисциплина.

Ирелевантно, с оглед крайния резултат е погрешно възприетото от първоинстанционния съд, че за извършеното от Маринов нарушение, за което се предвижда санкция-"порицание" за наказващия орган е задължително условие издаване на писмена заповед по чл. 230, ал. 1 ЗМВР - за образуване на дисциплинарно производство. Оспореният административен акт е отменен не единствено на това основание, а по сочените по-горе нарушения на производствените правила и материалния закон.

С оглед горното, решението на АС -В. Т. е постановено след като съдът съобразява всички относими към спора доказателства и факти, което го прави обосновано и опровергава твърденията за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден.

По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 288/04.06.2013 г.

по адм. д. № 199/2013 г., постановено от Административен съд В. Т..

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г./п/ Е. М.

Е.М.