Производството е образувано по касационна жалба от Г. И. Ч., Р. Г. Ч., Б. Д. Ч. ,Б. Д. Ч. и Я. Д. Ч.,чрез пълномощника им-адвокат З. Н.,против решение № 2163/13.02.2012г.,постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д.№15411/2008г.

Касационната жалба е подадена от активнолегитимирлани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на

Р. Г. Ч., Г. И. Ч., Б. Д. Ч., Б. Д. Ч. и Я. Д. Ч. срещу заповед № РД-24-424/10.10.2000 г. на Министъра на икономиката, в частта по точка първа, с която на наследниците на И. Г. Ч., Д. Г. Ч. и П. И. Т. е отказано обезщетение по Закона за обезщетяване на собственици на отчуждени имоти за имотите, описани в акт № 53 ( 644 ) от 9.04.1949 г. и е осъдил жалбоподателите да заплатят на "С"АД направените по делото разноски в размер на 500 лв.

За да постанови решението си съдът е приел следното:

Със заповед № РД – 24-424/10.10.2000 г. на министъра на икономиката, по точка първа, било отказано обезщетение за недвижимите имоти, описани в акт № 53 /644/от 9.04.1949 г. за завземане на недвижим имот за държавен. Изложени били съображения, че една пета идеална част от имота била възстановена на наследниците на И. Г. Ч., Д. Г. Ч. и П. И. Т., на основание Закона за възстановяване на собствеността върху някои недвижими имоти. Останалите четири пети идеални части от имота не били одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване на собствениците на одържавени имоти, а били дарени на държавата през 1953 година от техните собственици, поради което не се дължи обезщетение.

Заповедта на министъра на икономиката в обжалваната част е издадена от компетентния административен орган по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, в съответствие с нормативните разпоредби.

Както се установява от представения по делото акт № 53 /644/ от 9.04.1949 г. за обявяване на имот за държавен, по преписка №1885/1948 г., на основание Закона за едрата градска покрита недвижима собственост, била отчуждена 1/5 идеална част от работилница, находяща се в София, ул "Б"АД,чрез процесуалните си представители-адв.Л. Т. и Д. К.,с писмен отговор и писмена защита, оспорват касационната жалба като неоснователна.Считат решението на съда за обосновано и законосъобразно.Жалбоподателите се опитали да оспорят валидността на отказа на наследодателите им от правото на собственост върху процесните 4/5 ид. части от имота, но искът им е отхвърлен от СГС и решението е потвърдено от ВКС.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. Същата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е допуснал и приел исканите и представените доказателства. Изяснил е релевантните за спора факти. За съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, чл. 41, ал. 3 от ЗАП, вр. с чл. 11 от ЗВАС е обсъдил доказателствата, становищата и възраженията и относимата и приложима правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на оспорването, диспозиран в отхвърляне жалбата срещу заповедта за отказано обезщетяване по ЗОСОИ е в съответствие с фактически установеното и правилно приложени съответните по ЗВСОИ и ЗОСОИ регламенти. Преценката на релевантните факти и правната уредба за случая не установява за оспорения отказ приложимост на основания по чл. 146 от АПК – чл. 12 от ЗВАС за отмяна, както аргументирано е приел и постановил съдът с процесното решение. Същото е правилно. Постановено и при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалният закон и е обосновано. Не са налице предпоставки за приложимост на заявените с жалбата касационни основания за отмяна и следва да бъде оставено в сила решението.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

При постановяването на решението си съдът е прецени правилно данните по делото, не е допуснал процесуални нарушения, направените от него изводи са в съответствие с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК е приложена правилно от съда.

Съдът е преценил правилно всички релевантни за спора доказателства и е посочил влезлите в сила решения, с които е разрешен по общия исков ред спорът относно отказите на наследодателите на касаторите от правото на собственост върху процесните 4/5 ид. части от имота, за които се претендира обезщетение по ЗОСОИ.

Видно от приложеното по делото решение №7938/22.12.2010г.,постановено от Върховния касационен съд, трето гр. отделение, по адм. д.№559/2010г.,с него е оставено в сила решението от 22.11.2004г. по гр. д.№833/2004г. на СГС,с което е отхвърлен искът на настоящите касатори срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и срещу "системхим"АД,за признаване за установено, че отказите от правото на собственост върху процесните 4/5 ид. части от имота, извършени от техните наследодатели, са нищожни.

С оглед разрешения по общия исков ред спор, изводът на първоинстанционният съд, че жалбоподателите нямат право на обезщетение по ЗОСОИ, тъй като собственият на техните наследодатели недв. имот в размер на 4/5 ид. части от него, не е бил придобит от държавата по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от ЗВСВОНИ,е правилен и законосъобразен.

Подадената жалба като неоснователна е била отхвърлена законосъобразно и правилно са присъдени и направените по делото разноски с оглед изхода на делото.

Съдът е изложил подробни мотиви, които настощящият състав на ВАС споделя.

Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,Петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2163/13.02.2012г.,постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д.№15411/2008г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. К./п/ А. К./п/ Д. Г./п/ К. К.

М.К.