Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Агроелит-2" ООД гр. Д., подадена чрез адв. А. Д., срещу решение № 91 от 10.02.2009 г. по адм. дело № 1513/2005 г. на Варненския окръжен съд, АО, V състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 461/17.06.2005 г. на ТДД гр. Д., потвърден в обжалваната част с Решение № 745/29.08.2005 г. на РДД гр. В..

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ДРА, както и да бъдат присъдени разноски по делото.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. В. при ЦУ на НАП не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

За да остави в сила ДРА, ВОС е установил следното:

С процесния ДРА данъчните органи не са признали на дружеството данъчен кредит по фактури, издадени от "Деметра нова" ООД, "Тина – 2000" ЕООД и "Гибсън травелс" ЕООД за дан. период м. 11.2003 г. на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 6, чл. 32 от ЗДДС отм. .

Окръжният съд е анализирал подробно приложимите в случая правни норми и е приел, че от доказателствата съдържащи се в данъчната преписка, както и тези представени в съдебното производство не се установява реалното изпълнение на доставките – предмет на процесните фактури. Според съда констатациите в ДРА не са оборени и от заключението на вещото лице, по допуснатите първоначална и допълнителна ССЕ, тъй като при първоначалното заключение в. л. е извършило само проверка в счетоводството на жалбоподателя, но не и на доставчиците.Първоинстанционният съд не е кредитирал допълнителното заключение на в. л. по отношение на доставчиците "Деметра нова" ООД и "Тина – 2000" ЕООД, тъй като с определение от 29.05.2007 г. по отношение на тези доставчици допълнителната експертиза е била заличена пи искане на пълномощника на жалбоподателя. По отношение на доставчика "Гибсън травелс" ЕООД в. л. е изследвало само начисляването на ДДС по процесните фактури, но не и реалността на доставките.

Съобразно горното, ОС-Варна е обосновал извода, че по процесните фактури не е налице сделка по смисъла на чл. 6 и чл. 24 от ЗДДС отм. и не следва да бъде признато право на данъчен кредит.

Съдът е изложил подробни съображения относно основателността на възражението на жалбоподателя /в случая касатор/, че след като доставчиците "Тина – 2000" ЕООД и "Гибсън травелс" ЕООД не са регистрирани като търговци на зърно по смисъла на чл. 23, ал. 1 от ЗСТЗ, то извършените от тях с процесните фактури доставки са нищожни. Приел е, че липсата на регистрация на доставчиците като търговци на зърно не е основание за отказ на данъчен кредит за получателя по доставките, при положение, че са налице предпоставките на чл. 64 от ЗДДС отм. за възникване на право на ДК. Тъй като в конкретния случай за жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 64 от ЗДДС отм. предвид липсата на доказателства за реалност на доставките предмет на процесните фактури, то съдът е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна и е потвърдил ДРА.

Така постановеното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Първоинстационният съд не е изложил самостоятелни правни мотиви относно предмета на спора, а е посочил само, че споделя изцяло изводите на данъчния орган, а именно, че липсват доказателства за реалност на процесните доставки.

Окръжният съд не е изяснил изцяло делото от фактическа страна. В нарушение на разпоредбите на чл. 188, ал. 1, чл. 157, ал. 3 и чл. 189, ал. 2 от ГПК отм. , съдът не е обсъдил доказателствата, доводите и възраженията на жалбоподателя относно определените му данъчни задължения по ЗДДС отм. за процесния данъчен период, не е изложил мотиви относно приложените по делото ДРА, издадени на доставчиците - "Деметра нова" ООД, "Тина – 2000" ЕООД и "Гибсън травелс" ЕООД, както и не е изследвал въпроса дали същите имат връзка със спорния предмет .

Тъй като посочените по-горе нарушения съставляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, настоящият състав намира, че решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото следва да бъдат обсъдени всички доказателства и доводи на страните, относими по спора, както и да се вземе предвид изложеното в настоящото решение.

С оглед изхода на спора, разноски ще се следват при решаването му по същество.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 91 от 10.02.2009 г. по адм. дело № 1513/2005 г. на Варненския окръжен съд, АО, V състав. ВРЪЩА

за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Р. М.

М.М.