Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е на касационна жалба на „Търговски лига - Национален аптечен център”АД гр. С., срещу решение от №257 от 30.04.2009г по гр. дело № 61/2009г. на Плевенски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 170 от 03.12.2008г по гр. д№3007/2008г. на Плевенски районен съд, по същество е уважен иск на основание 74 ал. 4 от КТ и е обявена за недействителна съдържаща се в трудов договор клауза за неустойка в размер на пет брутни заплати, ако след прекратяване на договора служителят постъпи на работа по трудови или граждански отношения в конкурентна фирма

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуални правила, поради липсата на мотиви за приетото от съда накърняване на добрите прави или противоречие конкретна правна норма от закона. Изтъква се материална незаконосъобразност, предвид несъобразяване с чл. 20а от ЗЗД и неправилно интерпретиране на чл. 48 ал. 3 от Конституцията. Съображения са развити в жалбата и в писмена защита на адв. И от САК,

Ответницата по касационната жалба В. П. К. – М. оспорва оплакванията на касатора и моли съда да отхвърли жалбата, Съображения по същество са развити в писмена защита на пълномощника адв. С. Изтъква се развитието на конституционно закрепения принцип, всеки гражданин да избира свободно местоработата си. От друга страна трудовото право регламентира изчерпателно основанията и реда за търсене на имуществена отговорност, неустойката не е приложим институт.

С определение №1257 от 19.10.2009г на ВКС, ІІІ г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, по въпроса нищожна ли и на какво основание клауза в трудов договор, с предмет задължение на служителя при прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя, независимо от правното основание за това, да не постъпва на работа по трудови или граждански отношения в конкурентна фирма за определен срок, като за неизпълнение на това задължение, се уговори санкционна неустойка.

По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд ІІІ г. о приема следното:

Санкционна клауза в трудов договор, която поставя трудово-правната връзка в зависимост, или добавя към нея допълнителни уговорки с гражданско-правен характер, чиито предмет е поведение и действия на работника след евентуалното прекратяване на трудовото правоотношение, подлежи на установяване като недействителна при условията на чл. 74 ал. 4 от КТ, макар да не е свързана със съдържанието на самия трудовия договор, неговия предмет или изпълнение за срока на действието му. Клауза, по силата на която се възлага гражданска отговорност на работника или служителя в случай, че след прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя, същият не спази поето задължение да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, е нищожна поради противоречие със закона. Правото по чл. 48 ал. 3 от Конституция на РБ, всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа, не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно съглашение, включително като клауза на трудов договор при постъпване на работа, предвид недопустимостта за отказ от личното право на труд, скрепено с императивната норма на чл. 8 ал. 4 от КТ, в доразвитие на изведения в цитираната конституционна норма принцип.

Като е възприел гореизложеното разрешение по поставения материалноправен въпрос, Плевенски окръжен съд е постановил правилно и законосъобразно решение.

Касационната жалба е неоснователна в основания си довод, че като е обявил оспорваната с иска по чл. 74 ал. 4 от КТ клауза в трудовия договор за недействиетлна, въззивният съд е нарушил материалния закон, Ищцата В. П. е заявила с иск основанието по чл. 74 ал. 4 от КТ във връзка с част от съдържанието на сключен между страните индивидуален трудов договор от 21.03.2005г, относно вписаните в чл. 4, т. 1, т. 2 на същия клаузи, според които служителят се задължава при прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя, независимо от правното основание за това, да не постъпва на работа в трудови или граждански правоотношения в конкурентна фирма за срок от една година, като е уговорена и неустойка за неизпълнение на това задължение Въззивният съд е приел тази уговорка да е в нарушение както на закона, тъй като цели ограничаване на свободата на служителя да използва придобити при работодателя знания и умения в професията „медецински представител”за срок от една година след прекратяване на договора, Прието е на следващо място, че уговаряне на подобни условия за предоставяне на работна сила противоречи и на добрите нрави.

При тези решаващи съображения на въззивния съд, неоснователно е оплакването за противоречиви правни изводи и липса на мотиви в обжалваното решение, доколкото не било изрично изтъкнато коя правна норма се нарушава, Изводи на въззивния съд правилно са мотивирани с нарушаването на фундаментален правен принцип, който изключва ограничаването по договорен път от основни конституционно гарантирани права и свободи. Несъгласието с изложените от решаващия съд мотиви, не е довод за липсата им, нито касационно основание, водещо до отмяна на решението.

Действително, съображенията на въззивния съд за нищожност на спорната клауза поради противоречие с добрите нрави, са почерпани от трайно установеното в практиката на ВАС и решаващата дейност на КЗК разбиране относно недействителността на подобни клаузи, която административно-съдебна практика е формирана по прилагане на Закона за защита на конкуренцията, след изричната отмяна на чл. 15 ал. 3 от ЗЗК(ДВ бр. 39/1991г.,отм). От комулирането на двете основания за нищожност в решавашите мотиви на съда обаче не следва, че изводът за наличие на недействиетлност е процесуално опорочен, както поддържа жалбоподателя, Изтъкването на основание по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, предл. трето за нищожност поради накърняване на добрите нрави ще е от значение, ако в случая не се касаеше за клауза в трудов договор, чието съдържание е в пряко противоречие с норми и принципи на трудовото право, т. е налице е нищожност поради противоречие със закона.

Предвид гореизложеното, постановеното от Плевенски окръжен съд решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноските на ответницата по жалбата за настоящата инстанция, установени в размер на 480 лева.

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг. о.

РЕШИ:

Оставя в сила решение от №257 от 30.04.2009г по гр. дело № 61/2009г. на Плевенски окръжен съд

Осъжда „Търговски лига - Национален аптечен център”АД да заплати на В. П. К. – М. от гр. П. сумата 480 лева разноски по делото

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: