Образувано е по касационна жалба, подадена от „С”ООД – гр. С., представлявано от управителя М. Г. Б., против решение №428/15.12.2009г., постановено по адм. дело № 371/2009г. по описа на Административен съд гр. В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 800422/18.02.2009г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Г., в частта, с която е начислен ДДС за данъчен период м. 12/2005г. в размер на 64769, 84 лв. и лихви в размер на 28239, 52 лв., увеличен е финансовия резултат за 2005г. със сумата 802868, 97 лв., както и в частта, с която е установен корпоративен данък в размер на 21237, 19 лв. за 2007г. и лихви в размер на 2912, 83 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че изводите на съда не са обосновани от формално-логична гледна точка и почиват на предположения, на превратно интерпретиране на фактите или на неправилна преценка на доказателствената сила на събраните доказателства. Поддържа, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като е отказал да допусне до разпит поискания от дружеството свидетел за относими по спора факти и обстоятелства. В резултат на допуснатите нарушения съдът е достигнал до необосновани изводи относно липсата на причинно-следствена връзка между наводнението в склада на дружеството и повреждането на процесните детайли и съответно до бракуването им впоследствие. По съображения, обосноваващи посочените оплаквания касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен РА в обжалваните части. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „О”ООД гр. С., против ревизионен акт № 800422/18.02.2009г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Г., в частта, потвърдена с решение № 165/21.04.2009г. на директора на дирекция „ОУИ” гр. В. Т.. Дружеството е осъдено да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 2793 лв.

Относно облагането по ЗДДС съдът е приел, че за данъчен период м. 12/2005г. на дружеството правилно е доначислен ДДС на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС отм. в размер на 64769, 84 лв., представляващ приспаднат от него данъчен кредит за вложените материали и изплатени услуги, включени в себестойността на произведени стоки, бракувани на 07.12.2005г., представляващи общо 442279 броя ръкохватки за смесителни батерии, на обща стойност 952324, 16 лв. От доказателствата по делото е прието за безспорно установено, че в района на гр. С., включително и в района, в който се намира склад №9 в стопанския двор на „С”ООД, на 14 и 15.09.2005г. са паднали значителни валежи, които са предизвикали наводнение в района. Съдът е приел за недоказани твърденията на дружеството за претърпени от него щети в резултат на наводнението, изразяващи се в съществено повреждане на посочените количества ръкохватки за смесителни батерии, довели до бракуване на същите. Според твърдението на дружеството повреждането на ръкохватките за смесителни батерии е настъпило при съприкосновението им с циментовия под на склада, след като в резултат на намокрянето на първия ред от кашоните, в които са съхранявани ръкохватките, е последвало срутване на горните редове кашони и намиращите се в тях детайли са се разпилели върху пода.

От фактическа страна съдът е изложил, че от ръководителя на „С”ООД е издадена заповед № 75/14.09.05г., с която същият е наредил да се подреди и разчисти склада, пострадал при наводнението, ръкохватките, които са били в срутените кашони да бъдат счетоводно прехвърлени от склад „Г”ООД - гр. В., въз основа на извършен оглед на 19.09.2005г., в протокола е посочено, че общия брой на негодните за по-нататъшно производство детайли, описани по видове в приложена таблица, е 442279. На 13.01.2006г. дружеството е направило искане до ЗПАД „А. Б.” за изплащане на обезщетение в размер на 253049, 03 лв., в резултат на което такова е изплатено в размер на 149313, 09 лв.

За спорно по делото съдът е приел дали бракуваните детайли са били повредени до степен, обуславяща бракуването им и съответно – дали това повреждане е причинено от непреодолима сила. В мотивите на решението е даден отрицателен отговор и на двата въпроса. В тази връзка съдът е посочил, че в заключението на инж.. М. не се съдържа никаква конкретика относно видовете и количествата детайли, които са били увредени по описания от него начин, нито кога е извършен огледа; не е ясно как въз основа на огледа след увреждането вещото лице дава заключение за състоянието на детайлите преди това увреждане. Според съда заключението е изготвено въз основа на описание на други лица за първоначалното състояние на детайлите и съдържа принципен отговор относно годността на стоките за употреба или доработване, но не и кои конкретно са тези стоки. Същият извод съдът е направил и относно допълнителното становището на инж.. М., представено пред съда. Относно заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е посочил, че е изготвено въз основа на информация, предоставена от управителя на дружеството и други длъжностни лица, поради което представлява пресъздаване на свидетелски показания на трети лица, които е възможно да бъдат заинтересувани от изхода на спора. Заключението е прието само като експертно мнение по въпроса за механичните свойства на сплавта ЦАМ. Според съда единствените конкретни данни да повредените стоки по количества и видове са съдържат в протокола за бракуване на стоково - материални ценности /СМЦ/ и в сертификата за стоков контрол от „Б”ООД, но протоколите са подписани само от служители на „С”ООД. Наред с това съдът е посочил, че в първоначално подаденото уведомление за щета от 17.09.05г. до ЗПАД приблизителната стойност на щетите е посочена в размер на 10000лв., дружеството не е поискало издаване на удостоверение за регистрирано събитие през периода 14-16.09.05г., а безспорно е установено, че процесните детайли са били с отклонения в качеството и преди наводнението. Въз основа на съображения в този смисъл съдът е приел за недоказано по безспорен начин, че бракуваните активи не са могли да бъдат използвани по предназначение и се е налагало тяхното отписване.

Съдът е приел също, че не е доказана причинно-следствената връзка между наводнението и претърпените от жалбоподателя вреди, дори и да се приеме, че всички бракувани детайли действително са били повредени, не е доказана и невъзможността дружеството да предотврати вредоносните последици от него. В тази връзка е обсъдил показанията на свидетелката Кънчева и заключението на вещото лице, което в тази част е изградено на преки наблюдения, относно пакетирането на ръкохватките, подреждането на кашоните в склада, броя на палетите, на кашоните, на редовете на които са подредени, както и на детайлите във всеки кашон и като цяло. Съдът е направил извода, че падането на кашоните и увреждането на детайлите не би могло да бъде осъществено по твърдяния от дружеството начин, като в тази връзка е изложил съображения, че е бил намокрен само първия ред от кашони, от което логично следва, че поне втория ред кашони се е слегнал върху първия, посочил е, че е нелогично всички кашони от горните редове, а не само крайните да паднат директно на циментовия под, изтъкнал е, че в кашоните е имало сепаратори, а детайлите са били в пликове, което логично би следвало да предпази детайлите от съприкосновение с цимента, посочил е също, че в момента на срутването в склада е имало около 20-25 см воден пласт, който би следвало значително да омекоти удара. Според съда поне 20 % от детайлите – тези, които са се намирали в кашоните от първия ред, би следвало да не са претърпели поражения, тъй като не са паднали.

Във връзка с извода си, че дружеството не е положило дължимата грижа за опазване на процесната продукция, съдът е изложил, че според показанията на свидетелката Кънчева, която е била член на щаба на постоянната комисия по бедствия, аварии и катастрофи при дружеството, около 22, 30 часа на 14.09.05г., е извършен оглед на склад №9 от управителя и други служители на дружеството, при който е установено, че помещението е наводнено и в него имало около 20-25 см вода и първия ред от кашоните е намокрен, не е имало съборени кашони; не са предприети никакви действия от страна на дружеството за преместване на кашоните, въпреки че същото е разполагало с кадрови потенциал и необходимата техника. Като краен извод съдът е посочил, че дори и да се приеме за доказано, че срутването на кашоните и повреждането на намиращите се в тях детайли е станало по твърдяния начин, то предотвратяването на това е зависело от волята и е било в рамките на възможностите на дружеството.

В съответствие с тези изводи съдът е приел за законосъобразни изводите на органите по приходите, че не е налице основание за приложение на чл. 82, ал. 3, т. 1, предложение второ ЗДДС отм. , поради което са налице предпоставките по чл. 82, ал. 1, предложение последно, за начисляване на ДДС.

Относно облагането по ЗКПО отм. за 2005г. съдът е приел, че законосъобразно е увеличен финансовият резултат на „С”ООД със сумата 802868, 97 лв., в резултат на което не е начислен допълнителен данък, поради това че и след преобразуването резултата за периода е счетоводна загуба. Сумата на увеличението представлява разликата между стойността на отчетения брак на стоково-материални ценности – предмет на спора за начисления ДДС върху вложените в тях стоки и услуги в размер на 952324, 16 лв. и получени приходи в размер на 149455, 19 лв. от застрахователно обезщетение и от реализация на отпадъчен картон. Отчетените от дружеството разходи от брак на СМЦ не произтичат от унищожаването или частичното унищожаване на същите от бедствия, поради което не попадат в хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 6, б. ”г” ЗКПО отм. . Съдът е посочил, че извършеното увеличение е правилно предвид съображенията и изводите, направени във връзка с облагането по ЗДДС.

По същите съображения съдът е приел, че при облагането по ЗКПО за 2007г. правилно е извършено увеличението на финансовия резултат със сумата 201606, 34 лв., представляваща пренесена данъчна загуба от 2005г. по реда на чл. 70, ал. 1, вр. пар. 22 ПЗР ЗКПО. Относно второто оспорено увеличение за 2007г. – със сумата 11101, 64 лв., съдът е приел, че същото е в резултат на допусната от дружеството техническа грешка при завеждане на аналитично ниво в счетоводството на активи – машина за обработка на тигани и ел. везна, която впоследствие е била отстранена, но без да се анулира записът в данъчен план, като едва при приключването на 2007г. тези активи са отписани от данъчния амортизационен план, без да бъде съобразено, че при включването им в справката за дълготрайните активи с тяхната стойност ще бъде намален финансовият резултат за годината. Съдът е приел, че не е било налице основанието по чл. 66, ал. 2 ЗКПО за намаляване на данъчния финансов резултат за 2007г. и затова правилно с РА същият е бил коригиран. Третото оспорено увеличение за 2007г. – на основание чл. 26, т. 4 ЗКПО, със сумата 336, 06 лв., представляваща неначислен, но дължим ДДС за м. 11 и м. 12/2007г., съдът е приел също за законосъобразно предвид безспорните факти относно наличие на задължението и неначисляването му.

Настоящият касационен състав на съда намира следното по така постановеното решение:

В частта относно облагането по ЗДДС за м. 12/2005г. решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, поради това че съдът не е обсъдил дали обжалвания пред него РА е издаден от компетентен орган, въпреки че в ревизионния акт се съдържат данни за издаването му от некомпетентен орган. От съдържанието на РА /стр. 8 от същия/ се установява, че за данъчен период м. 12/2005г. ревизираният субект е подал справка – декларация с вх. №ДДС.07.00-915545/13.01.06г., с която е деклариран резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 58402, 54 лв., който е възстановен с акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ №83/17.01.2006г. Настоящият състав констатира, че този АПВ не се намира в данъчната преписка по делото. При наличието на данни в РА, че за данъчния период е бил издаден АПВ относно същото по вид данъчно задължение, съдът е следвало да събере по делото този акт, да провери какви задължения са определени, респективно прихванати или възстановени, както и дали актът е влязъл в сила. Такава проверка съдът е следвало да осъществи, тъй като съгласно чл. 133 ДОПК установени данъчни задължения могат да се изменят само при наличие на изчерпателно изброените основания и по реда, предвиден в чл. 134 ДОПК. При наличието на влезли в сила актове за прихващане или възстановяване е налице основание за приложение на специалната процедура по чл. 134, вр. чл. 133 ДОПК, поради това че АПВ, представлява административен акт, който се ползва със стабилитет и не може да бъде изменян или отменян освен при наличието на определени основания и при специална процедура. Това разрешение се налага, въпреки че в разпоредбата на чл. 133 ДОПК, изрично е вписано, че под установени данъчни задължения, следва да се считат само тези, установени с влязъл в сила ревизионен акт, за разлика от уредбата на сходните отношения при действието на чл. 115 и чл. 116 ДПК отм. , в които са визирани данъчни задължения, установени с влязъл в сила данъчен акт, т. е. всеки данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК отм. , какъвто представлява и акта за прихващане или възстановяване. Като се вземе предвид естеството и правните последици на АПВ, се налага извода, че и при действието на ДОПК при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципа на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред в ДОПК по раздел II "И”ООД за данъчен период м. 12/2005г. са определени с влязъл в сила акт и съответно - дали обжалвания РА е валиден в частта касаеща определените задължения за този период. Съдебното решение е правилно в останалата част.

За законосъобразността на извършените увеличения на финансовия резултат при облагането по ЗКПО, съответно за 2005г. - на основание чл. 23, ал. 2, т. 6 ЗКПО отм. със сумата 802868, 97 лв., представляваща разликата между стойността на отчетения брак на стоково-материални ценности и получени приходи от застрахователно обезщетение и от реализация на отпадъчен картон ,

и за 2007г. - със сумата 201606, 34 лв., представляваща пренесена данъчна загуба от 2005г. по реда на чл. 70, ал. 1 ЗКПО, вр. пар. 22 ПЗР ЗКПО – за 2007г., от съществено значение е отговора на въпроса дали извършеното от дружеството с протоколи от 07.12.2005г. бракуване на 442279 броя ръкохватки за смесителни батерии, на обща стойност 9552324, 16 лв. и съответното им отписване от активите на дружеството и отчитане на разходи от брак, произтича от унищожаването или частичното унищожаване на същите от бедствия по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 6, б. ”г” ЗКПО отм. .

В тази връзка настоящият съдебен състав напълно споделя всички съображения и изводи, които са направени от първоинстанционния съд при отговора на този въпрос. М. на съда, които са изложени в частта от решението, касаеща облагането по ЗДДС за м. 12/2005г., които се отнасят до наличието на основание за бракуване на стоките в резултат на увреждане, причинено от наводнение, са относими в пълна степен до облагането по ЗКПО, в частта касаеща посочените две увеличения на финансовия резултат, тъй като увеличението за 2005г. е пряко свързано с извода за липса на основание за бракуване на стоката, причинено от бедствие, а увеличението за 2007г., доколкото представлява пренасяне на загуба от 2005г., произтича от основателността на коментираното увеличение за 2005г., след което резултатът за годината е продължил да бъде счетоводна загуба. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са подробни и последователни, изградени са въз основа на пълно и цялостно обсъждане на събраните доказателства, на правилна преценка на доказателствената сила на документите и на разпределението на доказателствената тежест в процеса, направените съждения и изводи са логични и обосновани.

От фактическа страна безспорно е установено, че в резултат на паднали обилни валежи на дъжд в района на гр. С. през цялото денонощие на 14.09.05г., които са продължили по-слабо и на следващия ден, е причинено наводнение, което е обхванало и района, в който се намира склад №9 в стопанския двор на „С”ООД. Пред настоящата инстанция не се спори, че наводнението предтавлява "бедствие" по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 6, б. "г" ЗКПО отм. . Не се спори и относно факта, че преди наводнението процесните смесителни батерии са били с дефекти, изразяващи се в повърхностни наранявания, които са налагали преработката им чрез дехромиране и повторно хромиране. Според заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което в тази част следва да се приеме като обосновано и обективно, въпросният склад се намира в най-ниската част на стопанския двор, на разстояние около 600 м. от реката; в двора има още няколко склада, както и производствена сграда; размерите на склада позволяват в него да бъдат разположени количеството детайли, които жалбоподателят твърди, че са се намирали в склада преди наводнението, по твърдяния от него начин. Относно действителното наличие на детайли /процесните ръкохватки за смесителни батерии/ в склада преди наводнението, количеството им, както и относно начина, по който са били складирани, обосновано съдът е приел, че не съществуват преки и безспорни доказателства. Същото се отнася и за увреждането на детайлите до степен, която налага тяхното бракуване, както и до наличието на причинно-следствена връзка между увреждането и наводнението.

Във връзка с установяване на щетите от наводнението и по осъществяването на необходимите дейности /фактически и счетоводни/ от ръководителя на дружеството е издадена заповед № 75/14.09.05г. Със заповедта е наредено на конкретни лица от персонала на дружеството да извършат определени действия, съответно да съставят необходимите документи, включващи по-конкретно подреждане и разчистване на склад №9; счетоводно прехвърляне на ръкохватките, които са били в срутените кашони от склад „Г”ООД е съставен около 6 месеца от датата на наводнението, без да са налице данни за обективни причини за съставянето му едва на тази дата, при положение че според съдържанието и поддържаното становище на жалбоподателя огледа от представител на това дружество е извършен на 19.09.2005г. Доколкото липсва протокол от този оглед, не може да се приеме, че на посочената дата е било установено количеството увредени детайли, както и вида на уврежданията. В заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза има данни за количествата, но тези данни не са основани на преки впечатления на вещото лице, а на съдържанието на обсъдените вече документи; безспорно е, че вещото лице не е и не е имало обективна възможност на извърши оглед на детайлите предвид времето на изготвяне на заключението – м. 06/2009г. Предвид изложеното, неоснователно е възражението по т. 1.3 от касационната жалба, според което броят на увредените детайли е установен по безспорен начин със сертификата за стоков контрол. Следва да се отбележи, че становището на касатора относно доказателствената сила на този сертификат е неправилно. Същият представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, поради което съдът не е обвързан да приеме за верни удостоверените с него факти и обстоятелства. Неоснователно е също оплакването по т. 1.4 от касационната жалба, според което съдът е направил извод за манипулиране на данните в сертификата. На стр. 7 от мотивите на решението, визирани от касатора, не се съдържа такъв извод, а е изложено съждение, че съставянето на сертификата след изтичане на значителен период от време след събитието /има се предвид наводнението/, дава реална възможност за манипулиране на данните в него, най-малкото чрез представяне на друга негодна продукция като такава пострадала при това събитие. Това съждение представлява аргумент в подкрепа на извода на съда, че не е доказано увреждането на детайлите от наводнението и количеството на увредените детайлите, този аргумент е логично обоснован и излагането му от съда не представлява нарушение на правилата за формиране на изводи относно правнозначимите факти и обстоятелства.

Предвид изложеното, обоснован е извода на съда, че единствените конкретни данни за количеството на увредените детайли и вида на уврежданията, довели до необходимостта от бракуването се съдържат в документи, съставени от служители на самото дружество. Това се отнася и за протоколите за бракуване, тъй като същите не се подписани от представители на „Б”ООД на 17.09.05г., в което е посочена приблизителна стойност на щетата в размер на 10000 лв., както и размера на изплатеното от застрахователя обезщетение. Тези данни представляват само косвени доказателства относно недостоверността на твърдението на жалбоподателя относно количеството на увредените до степен на негодност ръкохватки в резултат на наводнението, което е наложило бракуването им на 07.12.2005г. От изложеното следва да се приеме, че решаващият извод на съда за това, че не е доказано увреждането на детайлите в резултат на наводнението, е обоснован и правилен. Настоящият състав не споделя оплакването на касатора, че изводите на съда са необосновани от формално-логична гледна точка и почиват на предположения, нито че са изградени при неправилно интерпретиране на фактите.

Изводът на съда за това, че дружеството - жалбоподател не е положило грижата на добрия търговец, за да предотврати последиците от наводнението, също е обоснован. Оплакванията на касатора, изложени в т. т.1.5, 1.6 и 1.7 от жалбата, които са свързани с този извод на съда и изложените в тази връзка съображения, са неоснователни. В тази оплаквания, както и в предходните, се съдържат превратни тълкувания на мотивите на съда. Съдът е посочил, че дружеството е могло да извърши преместване на детайлите още през нощта на 14.09.05г., преди да бъдат срутени кашоните от горните редове, предвид наличието на кадрови и технически възможности, като извода си относно тези възможности очевидно е извел от данните по делото, установяващи вида и обема на търговската дейност на дружеството и свързаните с това наети работници и служители и наличните материални активи. Разсъжденията на съда относно механизма на самото събитие довело до повреждане на детайлите не са хипотетични, както твърди касаторът, а са логично обосновани. Тъкмо обратното – твърденията на дружеството относно начина на настъпване на увреждането са нелогични предвид обясненията на самото дружество относно начина на пакетиране на детайлите, на подреждането им в кашоните, подреждането на самите кашони и т. н.

В съответствие с изложените съображения настоящият състав счита, че правилно с обжалваното решение съдът е приел, че бракуването на ръкохватки за смесителни батерии и съответното им отписване от активите на дружеството и отчитане на разходи от брак, не произтича от унищожаването или частичното унищожаване на същите от бедствия по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 6, б. ”г” ЗКПО отм. и затова правилно е извършено увеличението на финансовия резултат за 2005г. със сумата 802868, 97 лв.

Предвид основателността на това увеличение на финансовия резултат, след което данъчната основа е останала отрицателна, то приспадането на загуба от 2005г. през 2007г. в размер на 201606, 34 лв. на основание чл. 70, ал. 1 ЗКПО, вр. пар. 22 ПЗР ЗКПО, също е правилно. Относно другите две увеличения на финансовия резултат за 2007г., които са били предмет на оспорването пред първата инстанция, не са изложени никакви оплаквания или доводи в касационната жалба, въпреки че се обжалва решението изцяло. При проверката относно спазването на материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав счита, че не са допуснати нарушения. Изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни и се споделят от настоящия състав.

По изложените съображения решението в обжалваната част относно облагането по ЗКПО за 2005г. и 2007г. е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Присъденото от първата инстанция юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата 933 лв., която представлява дължимото възнаграждение съобразено материалния интерес по отхвърлената част от жалбата на дружеството против РА, равняващ се на размера на определеното задължение по ЗКПО, за което настоящата инстанция потвръждава първоинстнацинното решение - 21237, 19 лв. главница и 2912, 83 лв. лихви, изчислено съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За разликата над тази сума до размера на присъдените разноски - 2793 лв., решението следва да бъде отменено. Приходната администрация няма право на второ юрисконсултско възнараждение за производството пред касационната инстанция, тъй като в чл. 161, ал. 1 ДОПК не е предвидена такава възможност, а регламентацията относно адвокатските възнаграждения не може да бъде прилагана по аналогия, доколкото последните представляват реално платени раноски. По висящата част от правния спор възлагането на разноските следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение №428/15.12.2009г., постановено по адм. дело № 371/2009г. по описа на Административен съд гр. В. Т.,

В ЧАСТТА,

с която е отхвърлена жалбата на „С”ООД – гр. С. против ревизионен акт № 800422/18.02.2009г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Г., потвърден с решение № 165/21.04.2009г. на директора на дирекция „ОУИ” гр. В. Т., относно определените данъчни задължения по ЗДДС отм. за данъчен период м. декември 2005г. и съответните лихви за забава, както и в частта, с която "Сиби" ООД е осъдено да заплати на дирекция "ОУИ" гр. В. Т. юрисконсултско възнаграждение за разликата над 933 лв. и

ВРЪЩА

делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на съда.

ОСТАВЯ В СИЛА

решение №428/15.12.2009г., постановено по адм. дело № 371/2009г. по описа на Административен съд гр. В. Т.,

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Н./п/ А. Д.

А.Д.