Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на З. В. Ч. от гр. Р. против решение № 9 от 28.02.2013 г. по адм. д. № 202/2012 г. на Административен съд – Разград, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно и поради това следва да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски.

Ответната страна – община Р., чрез пълномощник юрк. К. Приставова, с писмено становище оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като съобрази наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С посоченото решение е отхвърлена жалбата на З. В. Ч. против заповед № 1293/07.11.2012 г. на кмета на община Р. за прекратяване на наемното му правоотношение.

От доказателствата по делото административният съд установил, че със заповед № 759/02.04.2008 г. касационният жалбоподател е настанен в жилищен имот - частна общинска собственост, находящ се в град Разград, ул. „Кирил и Методий”, ЖБ Б, вх. Б, ап. 12 за срок от три години. На 07.04.2008 г. между община Р. и Чалгаджиев е сключен договор за наем на описаното жилище със срок до 07.04.2011 г., като по-късно със заповед № 951/13.05.2011 г. срока на настаняване е продължен с три години - до 07.04.2014 г.

Въз основа на множество сигнали за нарушаване на добрите нрави от страна на съседите на З. В. Ч. и след извършена проверка от страна на служители на общината, от която е установена липса на предмети...