Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. С., срещу решение № 463 от 4.02.2011 г. по адм. дело № 6719 по описа за 2010 г. на административния съд - София град. С него по жалба на "Н. М. ПНС" ООД е изменен ревизионен акт № 2000905797 от 15.12.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден в обжалваната част с решение № 1116 от 29.07.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. С., като се признава право на данъчен кредит в посочения размер и се коригира декларирания резултат за м. 08.2008 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба -

"Н. М. ПНС" ООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв.С. С. и със становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу

ревизионен акт № 2000905797 от 15.12.2009 г. на органа по приходите...