Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Я. от гр. Х., ул. "А. С.и" № 20 против решение № 472 от 28.02.2012 г. постановено по адм. д. № 2467/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 131100230 от 15.04.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 808/22.06.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението - Пловдив при ЦУ на НАП, с който му е определен допълнително данък по чл.- 35 ЗОДФЛ за 2004 г. в размер на 4 490.03 лв. и прилежащи лихви в размер на 3 409.51 лв. и осъден да заплати съдебни разноски в размер на 566 лв. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като са изложени съображения, че съдът като не е признал договора за заем на съпругата му е подложил на съмнение цялата философия на облигационното право и е действал не като арбитър, а като правен отдел на данъчната администрация. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и се постанови друго, с което да се уважи жалбата срещу ревизионния акт с всички произтичащи от това правни последици.

Ответникът - директор на дирекция "ОУИ" Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура ндава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като извърши проверка на решението с оглед изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК и посочените в жалбата пороци на първоинстанционното решение, прие следното:

Ревизионното производство се е развило в хипотезата на чл. 122,...