О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1187

ГР. С., 28.11.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.11.2013 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №4670/13 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Гимназия „Х. Б.”, [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил /ОС/ по гр. д. №18/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Л. И. срещу касатора иск по чл. 357 от КТ, като е отменено наложеното на ищцата – заемаща длъжността „учител по Б.” при ответника, със заповед от 13.09.11 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Намира, че по въпроса за момента, в който работодателят е открил дисциплинарното нарушение, като начало на краткия преклузивен срок по чл. 194, ал. 1 КТ, въззивното решение противоречи на р. на ВКС, четвърто г. о. по гр. д. №918/12 г. и на трето г. о. по гр. д. №2753/01 г. Въпросът: допустимо ли е представяне пред въззивния съд на нови доказателства по чл. 266 от ГПК за обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, въззивното решение противоречи на р. по гр. д. №39/11 г. на ВКС, второ г. о.

В. съд е уважил иска за отмяна на дисциплинарното наказание по две групи съображения, всяка...