Производството е по реда на чл. 53 във вр. с чл. 7 ал. 7 от Закона за адвокатурата, образувано по жалба на Р. А. К. срещу решение №1535 на Висш адвокатски съвет, взето на заседание от 27 юли 2012г с протокол №59/27.07.2012г, изпратено на ВКС по компетентност с писмо изх№1073/23.11.2012г в препис-извлечение По делото е направено и възражение за нищожност на определение №315 по ч. гр. д №302/2012г на ВКС І г. о като постановено извън правораздавателната власт на съда и повелителни норми на правото, при отмяна на акт на Висш адвокатски съвет, предхождащ сега обжалвания, а именно решение №1413 от 06.04.2012г. В резултат на нищожното според жалбоподателя определение и поради неговото изпълнение, се е стигнало до постановяване на сега обжалваното решение, тъй като преписката е била върната на ВАС за произнасяне по същество по жалбата на Д. М., Постъпила е молба от жалбоподателя Р. А. К. за спиране на настоящето производство на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК до приключване на заведеното от него гр. д №42926/2013г на СРС, 35 състав, с доказателства, че е завел иск на основание чл. 270 ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на същото определение, Изтъква се, че решението по това дело ще има обуславящо значение, тъй като ако нищожността бъде прогласена, ще остане в сила отмененото с определението на НКС решение на ВАС от 06.04.2012г, а сега обжалваното решение ще е недопустимо.

Върховен касационен съд в насотящия състав намира, че не е налице основанието на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, Не е налице нито материалноправна, нито процесуална обусловеност между едно решение, с което със сила на пресъдено нещо ще се установи нищожно ли е определението на ВКС І г. о по жалбата на Д. М. и предметните предели на настоящето производство, което е по същество обжалване на последващо постановеното решение на Висш адвокатски съвет и в което производство настоящия съд ще преценява както валидността, така и законосъобразността на решение от 27 юли 2012г по протокол №59/27.07.2012г на Висш адвокатски съвет, без да има въпрос, по която да е обвързан от атакуваното като нищожно определение. За да има значение за правилното решаване на настоящия спор, атакуваното като нищожно определение (и в тази връзка съдебното решение за прогласяване на неговата нищожност) трябва да създава сила на пресъдено нещо по отношение на елементите от фактическия състав на правото, защитавано от жалбоподателя при настоящето обжалване. В случая тази предпоставка не е налице, искането за спиране на производството по делото следва да се остави без уважение

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение

искането на жалбоподателя Р. А. К. за спиране на производството по настоящето дело на основание чл. чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, до приключване на, заведено по иск с основание чл. 270 ал. 2 ГПК гр. д №42926/2013г на СРС, 35 състав

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.