Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр. 4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2186

София, 14.07. 2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19.04.2023 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 4690 /2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Р. Р., срещу въззивно решение № 141 /05.08.2022 г. по в. гр. д. № 172 /2022 г. на Разградския окръжен съд, в частта, с която с него е обезсилено като недопустимо решение № 265 /25.04.2022 г. по гр. д. № 2093 /2021 г. на Разградския районен съд в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Бък“ ЕООД срещу жалбоподателя Г. Р. Р. иск с правно основание чл. 203 от КТ за разликата над 650 лева до първоначално предявения размер от 5 500 лева и делото е върнато на друг състав на първостепенния съд за разглеждане на иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът по касационната жалба „Бък“ ЕООД в писмен отговор оспорва основателността на подадената касационна жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

В обжалваната част от решението въззивният съд е изложил следните мотиви:

„Бък“ ЕООД е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която неговият първоначален установителен иск срещу Г. Р. Р., квалифициран от първоинстанционния съд като такъв по чл. 203 КТ, е отхвърлен за разликата над 650 лева до предявения размер 5 500 лева.

Навел е доводи, че съдът неправилно е определил правната му квалификация и не се е произнесъл съобразно ищцовата претенция.

Първоинстанционното решение, с което е уважен първоначалният иск за сумата 650 лева, ведно със законната лихва от 08.07.2021 г., квалифициран по чл. 203, ал. 1 КТ от първоинстанционния съд, е влязло в сила като необжалвано, поради което е извън предмета на настоящия въззивен контрол.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е частично недопустимо, а разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна. Аргументите за това са следните:

Предмет на настоящото производство е само отхвърлителната част на установителния иск.

Ищецът е квалифицирал този си иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като същата квалификация е дал и първоинстанционният съд както в проекта за доклад (л. 231 РС) така и в окончателния доклад (л. 318 РС), но с решението си съдът е приел, че искът е по чл. 203, ал. 1 КТ.

Ищецът е длъжен в исковата молба да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава искът и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Право и задължение на съда е да определи правното основание на иска, въз основа на изложените с исковата молба фактически основания и петитум.

Въззивният съд, като съд по съществото на спора, следва да определи правната квалификация на иска въз основа на заявените фактически основания. В решението си съдът разглежда спорното материално субективно право - претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.

Според въззивния съд правното основание на иска, въз основа на изложените с исковата молба фактически основания и петитум, следва да се определи по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. За да стигне до този извод, съдът е взел в предвид, че в исковата молба се сочи обедняване на работодателя с процесната сума от 5 500 лева, обогатяване на работника в размер на тази сума, при наличие на връзка между обедняването и обогатяването и липса на основание за имущественото разместване. Ищецът не е претендирал обезщетение за причинени му вреди от ответника при и по повод на трудовата му дейност.

Поради гореизложеното, в решението си районният съд е разгледал непредявен иск. Ето защо, в тази част първоинстанционният съдебен акт е недопустим и следва да се обезсили в отхвърлителната част на установителния иск (в другата част – с която искът е уважен, решението по този иск е влязло в сила като необжалвано), а делото се върне на същия съд за разглеждане от друг състав на предявения иск.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част:

Предметът на спора се определя от наведените от ищеца като основание на иска факти. В случаите, когато съдът, който разглежда спора по същество, е разгледал наведените от ищеца като основание на иска факти, но е определил неправилно правната квалификация на иска, той не е разгледал непредявен иск и не ес е произнесъл недопустимо, а е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя неправилност на решението му.

В случаите когато въззивният съд установи, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон – квалифицирал е неправилно иска, въззивният съд следва да определи правилната квалификация на иска и да реши спора по същество, като се произнесе по основателността на иска. Обезсилването на неправилно първоинстанционно решение представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя неправилност на решението.

Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по правния въпрос: Дали при констатиране на неправилна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, въззивният съд има право да обезсилва решението му и да връща делото за ново произнасяне, или е длъжен, като определи правилната квалификация, сам да се произнесе по съществото на спора?

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е определил неправилно правната квалификация на иска – чл. 203 КТ вместо чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Въззивният съд не е приел, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по фактическите обстоятелства, на които се основава искът, а по други факти, които не са наведени от ищеца като основание на иска, а само, че първоинстанционният съд неправилно е определил правната квалификация на иска въз основа на неправилна интерпретация на фактическите обстоятелства, на които се основава искът.

Въззивният съд е допуснал противоречие с посоченото от жалбоподателя решение № 45 от 20.04.2010 г. по т. д. № 516 /2009 г. на ВКС, II т. о., с което е прието следното: В случай, че въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция; Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване с последиците по чл. 209, ал. 3, изр. 1 от ГПК /отм./, съответно чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК от 2007 г.

Въззивният съд е допуснал противоречие и с посоченото от жалбоподателя решение № 71 /23.02.2012г. по гр. д. №594 /2011г. на ВКС, IV г. о., с което е даден същият отговор на правния въпрос.

С това е осъществено основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.

Жалбоподателят следва да представи доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 97 лева.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до касационно обжалване въззивно решение № 141 /05.08.2022 г. по в. гр. д. № 172 /2022 г. на Разградския окръжен съд, в частта, с която с него е обезсилено като недопустимо решение № 265 /25.04.2022 г. по гр. д. № 2093 /2021 г. на Разградския районен съд в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Бък“ ЕООД срещу Г. Р. Р. иск с правно основание чл. 203 от КТ за разликата над 650 лева до първоначално предявения размер от 5 500 лева и делото е върнато на друг състав на първостепенния съд за разглеждане на иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Указва и дава възможност на Г. Р. Р. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 97 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на Председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за платена държавна такса, в противен случай да се докладва за прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.