Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

София, 14.07.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело №1034 по описа за 2023 год.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 510136/22.12.2022г. на С. С. В. от [населено място] за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 222/17.11.2017 г. по в. гр. дело № 456/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 749/14.06.2017 г. по гр. дело № 1608/2016 г. на Пловдивския окръжен съд.

Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 454 от 21.03.2023г. по делото.

В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представят се доказателства, които молителят счита за относими към соченото отменително основание.В молбата за отмяна се твърди от молителя, че извършеното претърсване и изземване на 19.02.2002 г. от дома на родителите му в [населено място], [община] баня, обл.Ст.Загора, за което е бил съставен протокол без номер с дата 19.09.2019 г. и положен подпис от съдия от Казанлъшкия районен съд, като вместо разрешавам е добавен ръкописен текст „одобрявам”. Твърди се също, че с писмо изх. № 3590/12.07.2019 г. на Районен съд [населено място] е уведомен молителя, че при направената справка в деловодната книга „Д” за 2002 г. е било образувано чнд № 98/2002 г. срещу Х. С. В. по което дело молителят не е страна в производството. С писмо изх. № 3142/11.07.2018 г. Районен съд [населено място] го е уведомил, че под № 1917/20.09.2002 г. по описа на книга „Д” за 2002 г. на РС Казанлък е било образувано ЧНД - „Д” № 98/20.09.2002 срещу Х. С. В., като е постановено разрешение за претърсване и изземване. Според молителя разрешението за претърсване и изземване е било издадено след като процесните вещи са били иззети, че по тази причина не разполага с копие от протокола за претърсване и изземване, тъй като следственото действие е било незаконосъобразно, че това обстоятелство е следвало да бъде установено от Прокуратурата, но не е сторено. Сочи се от молителя, че с постановление №6578/2002 от 27.07.2006г. на РП Пловдив за спиране на наказателното производство, същото е било спряно, като е било обжалва в законоустановения срок чрез РП Пловдив до компетентния първоинстанционен съд, като счита, че жалбата му е била укрита представители на Прокуратурата на Р. Б. и не е била внесена за произнасяне от компетентния първоинстанционен съд. Сочи се от молителя, че в тази връзка е депозирал молба в Окръжен съд Пловдив под №25576/04.10.2022г.; че с писмо изх.№13402 от 17.10.2022г. Окръжен съд-Пловдив го уведомил, че прекратяването на наказателното производство не е минало процедура на съдебен контрол по смисъла на чл. 243 НПК и че за него съществува възможността да сезира висшестоящата прокуратура „по въпроса за иззетите неправомерно от моя патримониум веществени доказателства“. Твърди се, че впоследствие с постановление от 13.04.2007 г. на Районна прокуратура [населено място] е прекратено производството по сл. д. № 276/2003 г. на ОСС Пловдив за престъпление по чл. 234а НК и чл. 309, ал. 1 НК, водено против С. В.; че в постановлението е посочено, че вещите иззети ”незаконосъобразно” следва да се отнемат в полза на държавата на основание чл. 112 НПК, „независимо, че в периода от спиране на наказателното производство до прекратяването му част от иззетите вещи и документи се трансформират в други такива, като стават неразпознаваеми по вид“. Молителят твърди, че в тази връзка е предприел действия като е депозирал молби до Окръжна прокуратура Пловдив, Върховна касационна прокуратура и министъра на правосъдието на Р. Б. с оглед извършване на проверки по случая във връзка с инстанционния контрол; че е била образувана преписка №7677/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура Пловдив, по която е била извършена проверка, като за резултатите от която бил уведомен с постановление от 17.11.2022г.; били са отделени материали от преписка №7677/2022г. на ОП Пловдив, заведени под нов номер – 7804/22г. по описа на ОП Пловдив „с оглед евентуално осъществени състави на престъпления от общ характер, извършени от следователи и прокурори, по смисъла на НК“. Молителят сочи, че: тези състави, които са били осъществени от следователи и прокурори, с оглед правилата на подсъдност по чл. 35, ал. 3 НК са подсъдни на СГС, респ. са от компетентност на СГП, поради което материалите, касаещи евентуално осъществените състави са отделени под нов номер и са били изпратени по компетентност в СГП. Молителя сочи, че цитираните по-горе новообразувани преписки и писмото на ОС Пловдив не са му били известни при решаване на делото и са от съществено значение за същото. Иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение по изложените в молбата съображения и „на основание издадените официални документи с оглед данни за осъществени състави на престъпления, извършени от следователи и прокурори, издадени от противната страна и изпратени до компетентната прокуратура, с оглед документиране на престъпления по смисъла на НК“. Представя писмени бележки.

Ответникът по молбата Прокуратура на Р. Б. представляван от прокурор Т. в съдебното заседание оспорва молбата като неоснователна.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд. намира следното:

С влязлото в сила въззивно решение, е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от С. С. В. осъдителен иск против Прокуратура на РБългария за обезщетение в размер на 222 750 лв. за репариране на имуществени вреди, претърпени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление и отнемане в полза на Държавата на иззети с протокол от 19.09.2002 г. движими вещи от дома на майка му в [населено място], Старозагорска област по сл. д.№ 276/2003 г. на ОСС Пловдив, прекратено с постановление от 13.04.2007 г. на РП Пловдив.

С въззивното решение е прието, че съдът е сезиран с осъдителен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение срещу ищеца, произтекли от одържавяването на негови собствени движим вещи след приключване на наказателното производство. От фактическа страна е прието за установено, че срещу ищеца – сега молител С. В. било повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл. 234а НК и по чл. 309 ал. 1 НК, образувано било дознание № 65/ 2002 г. на РЗ „БОП” - Пловдив, наказателното производство по което било прекратено с постановление на прокурор от 13.04.2007 г. В хода на наказателното производство, на 19.09.2002 г., било извършено претърсване в [населено място] в дома на майката на молителя-ищец, при което били иззети индивидуално определени движими вещи, представляващи авиационна техника, описани в протокол от същата дата. При разпитите на ищеца относно иззетите вещи същият заявил, че не са негови и не знае на кого са. В постановлението, с което наказателното производство е прекратено, прокурорът наредил приобщените като веществени доказателства по наказателното производство движими вещи да бъдат отнети в полза на държавата, ако не бъдат потърсени от собственика им в едногодишен срок от прекратяването на наказателното производство. От правна страна в решението на въззивния съд е прието, че за ищеца С. В. не е възникнало вземане за обезщетяване на имуществени вреди, тъй като действията на прокурора, с които движимите вещи са отнети в полза на държавата, са законосъобразни. Прието е също, че независимо от обстоятелството, че постановлението за прекратяване на наказателното производство и за разпореждане с веществените доказателства по делото да не е редовно връчено на ищеца, той е узнал за него и е упражнил правата си да търси обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение. Държавата е осъдена да му заплати такова по гр. дело № 21474/ 2011 г. на Пловдивски районен съд въз основа на искова молба, подадена на 26.09.2011г. Приел е, че най-късно към този момент ищецът е разполагал с постановлението /той се е позовал на него в молбата до съда/ и от този момент по отношение на него е започнал да тече едногодишният законов срок, в който е могъл да поиска връщане на иззетите вещи. Съдът не е възприел доводите на ищеца, че не е имало основание за отнемане на вещите, тъй като още в хода на наказателното производство е било ясно чия собственост са те и тъй като не са били приобщени по наказателното производство като веществени доказателства. Посочил, че с факта на изземването на вещите те придобиват статут на доказателства по делото, а относно собствеността им - че самият ищец двукратно е заявил при разпити, извършени от компетентен орган, че не са негови, не знае къде са намерени, какво представляват и на кого са. Прието е, че искът не може да бъде уважен и защото представените по делото писмени доказателства не са годни да установят твърденията на ищеца, че е придобил собствеността върху иззетите движими вещи въз основа на договор за замяна.

Като нови доказателства молителят представя с молбата за отмяна следните писмени доказателства в заверени от молителя преписи: писмо изх.№13402 от 17.10.2022г. на Окръжен съд-Пловдив в отговор на подадена от С. В. молба, заведена в Окръжен съд – Пловдив под вх.№25576/04.10.2022г.; постановление на О. П. П. от 16.11.2022г. за оставяне без разглеждане сигнала на С. В. до Окръжна прокуратура Пловдив срещу постановление от 26.04.2007г. за прекратяване наказателното производство по сл. дело№276/2003г. по описа на ОСС Пловдив, пр. пр.№6578/2002г. по описа на Районна прокуратура Пловдив и е разделено от него ново такова №157/2007г. по описа на ОСО при ОП Пловдив, преписка№5220/2007г. по описа на РП Пловдив, което със същия прокурорски акт е спряно и акта, с който последното е прекратено на 27.02.2008г.; постановление на Районна прокуратура [населено място] от 25.07.2006 г. за спиране на наказателно производство по сл. дело № 276/2003 г. на ОСС [населено място]; жалба на молителя С. С. В. вх. № 6578/2002 г. до Районен съд [населено място] против постановление за спиране на наказателно производство от 25.07.2006 г. на Районна прокуратура Пловдив.

Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл. 303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона.

Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото.

Представените от молителя доказателства в производството по отмяна, не са относими към соченото от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не са относими към предмета на спора по предявения иск срещу Прокуратура на РБългария за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. С първото от тях /писмо изх.№13402 от 17.10.2022г. на Окръжен съд-Пловдив в отговор на подадена от С. В. молба, заведена в Окръжен съд – Пловдив под вх.№25576/04.10.2022г./ на молителя е разяснено, че същинско произнасяне по смисъла на чл. 243 НПК от съдебен орган, спрямо разпореждането на прокуратурата с посочените от него веществени доказателства нито е налице, а и липсва законово основание, на което съдът да може да се произнесе само по въпроса за веществените доказателства, тъй като отказът за разглеждане по същество на неговата жалба против постановление на РП Пловдив за прекратяване на наказателното производство по цитираното следствено дело е бил потвърден от Окръжен съд-Пловдив. Дадените в отговора разяснения не представляват ново обстоятелство и ново доказателство за установяването му по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като произнасянията, по повод на които са дадени, са били постановени и правните им последици на стъпили, без да се нуждаят от последващо разясняване. Второто писмено доказателство, представено от молителя в производството за отмяна /постановление на О. П. П. от 16.11.2022г. за оставяне без разглеждане сигнала на С. В. до Окръжна прокуратура Пловдив срещу постановление от 26.04.2007г. за прекратяване наказателното производство по сл. дело№276/2003г. по описа на ОСС Пловдив, пр. пр.№6578/2002г. по описа на Районна прокуратура Пловдив и е разделено от него ново такова №157/2007г. по описа на ОСО при ОП Пловдив, преписка№5220/2007г. по описа на РП Пловдив, което със същия прокурорски акт е спряно и акта, с който последното е прекратено на 27.02.2008г./ установява, че към момента на постановяването му е преклудирана и липсва възможността за упражняване на инстанционен контрол на посочените в сигнала от С. В. актове, както по същество, така и по отношение на веществените доказателства. Посоченото доказателство е новосъздадено, но не е от значение за делото по предявения иск от С. В. срещу Прокуратура на Р. Б. за обезщетение за имуществени вреди. Съдът намира, че не представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото и останалите две представени от молителя писмени доказателства: постановление на Районна прокуратура [населено място] от 25.07.2006 г. за спиране на наказателно производство по сл. дело № 276/2003 г. на ОСС [населено място]; жалба на молителя С. С. В. вх. № 6578/2002 г. до Районен съд [населено място] против постановление за спиране на наказателно производство от 25.07.2006 г. на Районна прокуратура Пловдив. Тези доказателства не са от съществено значение за делото по предявения иск срещу Прокуратура на РБългария за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, а и не са нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са били известни на страната и е могла да ги представи с исковата си молба, която е подадена на 30.06.2016г.

Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК може да се допусне, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Наличието на присъда или решение решение по чл. 97, ал. 4 ГПКотм., съответно по чл. 125, ал. 5 ГПК-нов, са основанията да се иска отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение, основано на неистински документи и свидетелски показания. В молбата за отмяна се иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение и „на основание издадените официални документи с оглед данни за осъществени състави на престъпления, извършени от следователи и прокурори, издадени от противната страна и изпратени до компетентната прокуратура, с оглед документиране на престъпления по смисъла на НК“. Изложеното не може да обоснове отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК.

Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Молителят развива доводи за неправилност на изводите на съда, че действията на прокурора, с които движимите вещи са отнети в полза на държавата, са законосъобразни; на изводите на съда относно статута на вещите като веществени доказателства; на изводите на съда относно собствеността на вещите; че неправилно съдът не е възприел доводите на ищеца, че не е имало основание за отнемане на вещите. Доводите касаят правилността на въззивното решение и не могат да бъдат разглеждани в производството за отмяна по чл. 303 от ГПК. В това производство се преценява единствено дали е налице релевираното основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, а правилността на съдебното решение се проверява по реда на инстанционния контрол, който е изчерпан с влизане в сила на въззивното решение.

По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 510136/22.12.2022г. на С. С. В. от [населено място] за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 222/17.11.2017 г. по в. гр. дело № 456/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 749/14.06.2017 г. по гр. дело № 1608/2016 г. на Пловдивския окръжен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: