Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. и С. И. С. срещу решение №.270/31.01.19 по г. д.№.1371/18 на АС София, ГО, 8с. - с което е потвърдено реш.№.862/6.02.15 по г. д.№.12397/11 на СГС, 2с., за отхвърляне на предявените от касаторите искове с правно основание чл. 496 ГПК за прогласяване на недействителност на публична продан на недвижим имот по и. д.№.20118580400013 по описа на ЧСИ Д., по което е било издадено постановление за възлагане от 29.04.11г., ведно със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна И. А. И. оспорва жалбата.

Ответната страна У. К. Д. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че първоинстанционното решение /основно и допълнително-с което искането за допълване е оставено без уважение/ е валидно, допустимо и правилно, като не са налице сочените нарушения. Твърденията за нищожност са намерени за неоснователни. Посочено е, че съдебното решение е нищожно, когато е постановено в производство от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото или неподписаното решение. В случая атакуваното пред САС решение е постановено от състава, участвал в последното съдебно заседание предвид изискванията на чл. 235 ГПК /съдия Е. Г. е част от този състав, участвал е в това с. з. и е постановил решението от 6.02.15, като в ГПК не съществува изискване за несменяемост и идентичност на състава, извършващ всички процесуални действия по хода на делото/, не е подписано от лице, което няма качество съдия /съдия Е. Г. е назначен за съдия в СГС с реш. на ВСС считано от 22.05.12, никога не е бил командирован /в САС/ и не е изгубвал качеството си на съдия/, участниците в състава и секретаря са надлежно индивидуализирани с две имена и това не противоречи на чл. 236 ал. 1 т. 2 ГПК /в ГПК не съществува изискване за индивидуализация с три имена/, ответникът е посочен с три имена – което не противоречи на чл. 236 ал. 1 т. 4 ГПК. На 12.12.14 е било проведено публично съдебно заседание, в което ищцата С. С. се е явила лично, тогава е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване. Искането за отвод е разгледано, но съдията-докладчик е приел, че не са налице основания по чл. 22 ГПК и е отказал да се отведе. Не е бил нарушен принципът на състезателното начало /дадените от съда указания са били в рамките на чл. 7 ал. 1 и чл. 8 ал. 2 и ал. 3 ГПК/ и принципът за безпристрастност при разглеждане на спора /чл. 8 ГПК/. Изготвен е бил доклад по реда на чл. 146 ГПК, който не е бил оспорен /на 4.10.12 е бил изготвен доклад от първоначалния съдия докладчик, който е очертал предмета на спора, разпределил е доказателствената тежест и е разгледал доказателствените искания на страните, като е налице поизнасяне по всички молби на ищците; на проведеното открито съдебно заседание са присъствали всички страни, надлежно призовани, и в протокола изрично е обективирано изявлението на ищцата, че приема доклада и няма възражения/. Не се е налагало и започване на производството от самото начало и преповтаряне на действията след прекратяването му, тъй като последното е прието за незаконосъобразно от апелативната инстанция /предвид неоснователно оставяне без движение на исковата молба/ и делото е било върнато за продължаване на съдопроизводствените действия без исковата молба да е била уточнявана. Налице е произнасяне в открито съдебно заседание и по искането за изменение на иска, което не е било уважено /съдът не е приел за съвместно разглеждане предявени с молба вх.№.99205/3.10.12 претенции/.

Във връзка с оплакванията за неправилност /чл. 269 изр. 2 ГПК/ е прието, че предпоставките за уважаване на иск по чл. 496 ал. 3 ГПК са имот, собственост на ищците, да е бил възложен на публична продан; при извършването на проданта да е бил нарушен чл. 490 ГПК – а именно в наддаването да е взело участие някое от посочените в разпоредбата лица; продажната цена да не е била внесена от купувача в законоустановения срок. Именно с оглед очертания предмет всички повдигнати от ищцата възражения, свързани със законосъобразността на проведеното изпълнително производство, са намерени за ирелевантни. В случая от данните по делото се установява, че С.С. и С.С. са оспорили надлежното извършване на публичната продан, като с влязло в сила решение /на 16.09.11 по г. д.№.8860/11/ жалбата им е била оставена без уважение и съответно постановлението за възлагане е влязло в сила. Поради това и предмет на настоящото производство могат да бъдат само фактически твърдения и правни оспорвания във връзка с разпоредбата на чл. 496 ал. 3 ГПК. Съгласно същия ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушение на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. Горните разпоредби създават задължение за визираните в тях лица да се въздържат от определено поведение. Съгласно чл. 490 ГПК длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 ЗЗД, нямат право да участват в наддаването. По делото не е установено ответникът да попада в кръга на горепосочените лица – напротив - от представеното удостоверение на НАП е видно, че през процесния период той е бил служител на дружество „Муглар“ЕООД, поради което няма как да е длъжностно лице от канцеларията на съда, нито служител на съдебния изпълнител; безспорно не е и длъжник или негов законен представител; не попада и сред лицата по чл. 185 ЗЗД - не са представени доказателства, че той е пазач на имущество, собственост на длъжника, към датата на публичната продан, че е лице, на което по закон е възложено да продава имуществото, предмет на публичната продан, че е магистрат или адвокат.

Възраженията, че не са налице данни наддавателно предложение от И. И. да е постъпило преди 19.04.11г. и задатъкът и цената да са платени в срок, са приети за неоснователни. Посочено е, че по делото на СГС /л. 230-л. 232/ се намира процесното наддавателно предложение, което е входирано в регистратурата на ЧСИ на 18.04.11-т. е. един ден преди публичната продан. Задатъкът е бил нареден от банковата сметка на ответника на 18.04.11 по посочената от ЧСИ сметка и на същата дата сумата е постъпила в сметката на получателя - и следователно е платен в срок-преди насрочената за 19.04.11 публична продан. Изискването по отношение на цената е фиксирано в чл. 492 ал. 3 ГПК /редакция ДВ бр. 59/07/ - съгласно който купувачът е длъжен в едноседмичен срок от приключването на проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък. В случая проданта е приключила на 19.04.11 /вторник/, едноседмичният срок по чл. 492 ал. 3 ГПК, съгласно чл. 60 ал. 4 ГПК, е изтекъл на съответния ден от седмицата-вторник, 26.04.11, ответникът е внесъл предложената от него цена именно на тази дата-26.04.11 – поради което и е платил в изискуемия срок. Платежните нареждания, с които са платени задатъка и цената, са представени с исковата молба, като доколкото в тях е забелен /заличен/ само номера на банкова сметка на купувача-наредител, тези заличавания не влияят върху доказателствената им стойност. За необосновано е намерено и възражението, че плащането е извършено не по сметка на ЧСИ Д., а по сметка на гражданското дружество ЧСИ Х.-Д.. Отразено е, че сметката, по която е осъществено плащането на цената, е същата, която е посочена в обявлението, с което е обявена проданта, на основание чл. 487 ГПК; освен това законът /чл. 30 ЗЧСИ/ предвижда възможност частните съдебни изпълнители да могат да се сдружават и действат съвместно при условията на гражданско дружество съгласно чл. 357-чл. 364 ЗЗД; в тези случаи те водят освен самостоятелни архиви и общ архив, и общо счетоводство – поради което и плащането е извършено в предвидения в закона срок и по посочената в обявлението за публична продан сметка.

Същевременно първоинстанционният съд е извършил преценка на всички събрани и относими към предмета на спора доказателства и всички възражения и твърдения на страните, като не е допуснал процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало недоизяснено от фактическа страна. При това положение е намерено, че не са налице сочените доводи за недействителност на продажбата и предявените искове са неоснователни. Отразено е, че правилно е прието и, че молбата за допълване на основното решение е неоснователна, тъй като искът за признаване за установено, че ответникът не е собственик на процесния имот, не е бил приет за съвместно разглеждане /с определение в о. с.з. на 4.10.12/, а съдът се е произнесъл по претенциите, които са били приети с доклада по делото. Поради това и не са били налице предпоставките на чл. 250 ГПК за допълване на решението от 6.02.15. При тези обстоятелства е обобщено, че въззивните жалби срещу основното и допълнителното решение са неоснователни.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторите се позовават на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280 ал. 2 пр. 2 и пр. 3 ГПК.

Касаторът С. С. извеждат следните въпроси: 1.“Изпълнено ли е изискването на чл. 236 от ГПК за посочване в съдебното решение на три имена на съдията за първоинстанционното решение с оглед преценката дали е постановено и подписано от съдия?“; 2.“Длъжен ли е съдът да аргументира приетите от него за доказани факти и обстоятелства?“ /т. 3/; 3.“Длъжен ли е съдът при отделяне на спорното от безспорното да се съобрази с изявленията на страните?“; 4.“Официален или частен е документът – плик с входящ номер, за подаване на наддавателно предложение в канцеларията на районния съд? Официален или частен документ е самият входящ номер, поставен с печат? Каква е тежестта на доказване и правилно ли е разпределена тя от първата инстанция? При видими подправки в датата, както и при видима наличност на различни години, които са поставени с датен печат, следвало ли е съдът да открие производство по оспорване на тези документи? Следвало ли е да го направи служебно или да изключи документа от доказателствата по делото като нечетлив?“; 5.“Позволява ли правилото на чл. 183 при представени заверени преписи от документи и поискано от другата страна представяне на оригиналите на документите, право на преценка на съда дали да приложи последиците от непредставянето на оригинала?“; 6. „Правомощията на съда по чл. 178 ГПК за преценка на доказателствената сила на документ с поправки, прибавки и други външни недостатъци, като е тълкувал разширително тази правна норма“; 7. “Как се определя времето на извършване на публичната продан-от изричния законов текст или от твърденията на страните?“; 8. „Нестаналата публична продан недействителна ли е? Може ли да бъде действителна публична продан, проведена без да има подадени в срок наддавателни предложения?“; 9.“При преценка на предмета на едно съдебно дело и вида на предявените искове и тяхната правна квалификация, обвързан ли е съдът с доклада на първата инстанция? Може ли съдът да преценява вида на предявените искове, въз основа на изявления на един от ищците, че приема доклада по делото или следва да преценява какви искове са предявени по направените уточнения преди връчване на препис от исковата молба?“; 10. „Има ли изменение на иска, ако уточненията по предявените искове са направени след оставяне на исковата молба без движение и по изрично разпореждане на съда? Следва ли да се считат част от исковата молба претенция, всички уточнителни молби по исковете, подадени преди връчване на препис от исковата молба?“; 11. „Следва ли съдът да изчака влизане в сила на разпореждането за недопускане на изменение на иска и едва тогава да разглежда спора или въззивната жалба?“; 12.“Относно възможността да се съединява иска по чл. 496 от ГПК за недействителност на публична продан с установителен иск за собственост“; 13. „По какъв процесуален ред може да се релевира недействителността на публична продан по чл. 496 ал. 3 от ГПК и от тук по какъв иск е образувано първоинстанционното дело и колко иска са предявени?“; 14. „От кой момент следва да започне разглеждането на делото след отмяна на определението за връщане на исковата молба?“; 15. „Кое е първото по делото съдебно заседание, ако на първото насрочено заседание ход на делото не е даван, има ли то статут на първо по делото заседание?“; 16. „Следва ли да се допускат оспорвания на документи, направени с изрична писмена молба, подадена преди заседанието по делото? Следва ли съдът да посочи кога е настъпила преклузията за оспорване на документи и да посочи кое заседание по делото приема за първо по делото и защо счита, че не е налице оспорване на документи? Следва ли съдът при множество заседания и отлагания на делото да посочи на коя дата е проведено първото по делото заседание?“; 17. „Може ли специалната сметка на ЧСИ да е на името на двама ЧСИ, които не водят общо изпълнително дело, нямат общо деловодство, а само ползват офис в една и съща сграда? Следва ли купувачът на публична продан да се осведоми за това по какъв вид банкова сметка внася парите? Какъв е статута на ЧСИ - публичен орган или частно лице?“ /ТР 2/13/; 18. „Следва ли купувачът на публична продан да се осведоми за това по какъв вид банкова сметка внася сумите?“; 19. “Следва ли съдът служебно да провери дали са налице посочените от ищеца забрани за наддаване и придобиване на имот на публична продан, както и да допусне доказателства за това, че купувачът е подставено лице на лице, което няма право да наддава? Може ли съдът да приема, без събиране на доказателства-че купувачът безспорно не е магистрат или адвокат или друго лице, което няма право да наддава, без да е събрал или посочил някакви доказателства?“; 20. „Може ли съдът при преценка качеството на ответника и при преценка дали той е лице, което няма право да наддава, да се позовава на неприложени по делото актове, източници и данни? И може ли да не ги посочва изобщо?“.

Касаторът С. С. формулира следните въпроси: 1.“Допустимо ли е съдебно решение, постановено преди да е насрочено заседание по поправка на протокола от съдебно заседание?“; 2. „Допустимо ли е съдебно решение, което е постановено преди да е влязъл в сила акта по връщане на въззивна жалба на един от ищците?“; 3. „Допустимо ли е въззивно решение, което е постановено преди да е проведена законосъобразно, чрез председателя на първоинстанционния съд, процедура по възстановяване на въззивна жалба и документи по делото и преди да е постановен влязъл в сила акт по проведена законосъобразна процедура по възстановяване на въззивната жалба и документите по делото?“; 4.“Кое е първото съдебно заседание, ако не е даден ход на делото при първото насрочено такова поради нередовно призоваване и преклудирано ли е правото на оспорване на документи, след като те са оспорени с писмена молба, докладвана в заседание, в което не е даден ход на делото? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи, изложени в отговора на въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда, и да изложи мотиви?“ /ТР 1/13, т. д.1/13, ОСГТК/; 5.“Следва ли недвижимият имот по иск по чл. 496 ал. 3 от ГПК да е описан в решението?“; 6.“Вещен иск ли е установителният иск по чл. 496 ал. 3 ГПК?“; 7.“Следва ли да се установи идентичност между имота, описан в постановлението за възлагане, и на имота, за който е предявен иска по чл. 496 ал. 3 ГПК?“; 8.“На коя дата се провежда и на коя дата приключва публичната продан?“; 9.“Включва ли се в основанията за недействителност на публична продан, поради лице, което няма право да наддава, по чл. 490 ал. 2 от ГПК, участието на лице, което не е подало в срок наддавателно предложение или чието наддавателно предложение няма приложен валиден документ за внесен задатък?“; 10.“Очевидно подправените документи, чиято дата не се чете, следва ли да бъдат ценени като доказателства за дата на подаване на наддавателно предложение в канцеларията на съда? Следва ли съдът да провери датата на подаване на наддавателното предложение в съда с назначаване на експертиза и други доказателства служебно събирани от съда, оглед, експертиза и други?“ /ТР 1/13/; 11. „При представени банкови документи със заличавания по тях, следва ли съдът да назначи и служебно експертиза или други - оглед на изпълнителното дело и др.?“ /ТР 1/13/; 12.“От коя дата тече седемдневният срок за внасяне на продажната цена към ГПК отм., преди измененията на ГПК в чл. 492 от ГПК?“; 13.“В кой момент се счита за погасено задължение, когато плащането се извършва чрез задължаване и заверяване на банкова сметка?“; 14. въпрос във връзка с нормата на чл. 183 ГПК.

По касационната жалба на С. С.:

Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/09г. от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът предпоставя условие, което не е било прието от въззивния съд – съдът не е приемал, че изискването на чл. 236 ГПК е за посочване на три имена на съдията /напротив, изрично е отразил, че разпоредбата не изисква в решението да се вписват трите имена на съдията-в случая той е индивидуализиран с две имена и това е напълно достатъчно/, освен това е конкретен и фактически /свързан с конкретните обстоятелства по делото и отговора му може да се даде с акта по същество/, а не общ и абстрактен, каквото е изискването на чл. 280 ал. 1 ГПК, а и приетото не е в отклонение от практиката на ВКС. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280 ал. 1 ГПК

Във връзка с втория въпрос не е налице основанието на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Формирана е трайна и безпротиворечива практика на ВКС относно задължението на съда да мотивира съдебното решение. Съгласно същата съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /реш.№.127/5.04.11 по г. д.№.1321/09, ІV ГО, реш.№.166/15.07.13 по г. д.№.1285/12, ІІІ ГО, и др./. Въззивния съд не е отрекъл горните постановки, съобразил е наличната практика и е мотивирал подробно решението си, преценявайки събраните доказателства и доводите на страните. Предвид изложеното не е налице сочената хипотеза на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Останалите въпроси не удовлетворяват изискването на чл. 280 ал. 1 ГПК и т. 1 ТР 1/09, ОСГТК, за правен въпроси и поради това са неотносими. Третият въпрос не е бил предмет на обсъждане и въззивната инстанция не е излагала изрични мотиви в тази връзка /същевременно подробно е обсъдила спорните релевантни моменти/. Аналогичното важи и за четвъртия /който освен това е конкретен и фактически/, петия и шестия въпроси. Във връзка със седмия съдът не е приемал, че времето на извършване на публичната продан се определя от твърденията на страните. Отделно от изложеното в теорията и практиката – и съгласно ясната законова разпоредба - безпротиворечиво се приема, че съобразно чл. 489 ал. 5 ГПК проданта приключва в края на работното време на последния ден, но съгласно чл. 492 ал. 1 обявяването на купувач става не веднага след приключването на наддаването, а на следващия работен ден; при това положение в края на работното време на последния ден на публичната продан по смисъла на чл. 489 ал. 5 ГПК купувач не е обявен и не може да бъде обявен за такъв; задължението му за плащане на цена възниква едва след обявяването му за такъв, тъй като не може срокът за изпълнението на задължението му за плащане на предложената от него цена, визирано в чл. 492 ал. 3 ГПК, да започне да тече преди възникването на самото задължение – т. е. преди той да бъде обявен за купувач. В този смисъл е възприетото в теорията /БГПП, пр. Ж.С А.М В.П Р.И „Сиела норма“АД, София 2012, стр. 1065/ и практиката корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 492 ал. 3 ГПК, то не се нуждае от промяна или осъвременяване и е съобразено от въззивния съд. Осмият въпрос не е бил обсъждан, а освен това предпоставя и условие, което не е било прието от въззивната инстанция – съдът не е приемал, че оспорената публична продан е нестанала и че не са подадени в срок наддавателни предложения – напротив, изрично е посочил, че ответникът е подал в изискуемия срок такова. Въпроси №.9-№.16 не са били обсъждани, а отделно от това са свързани с общотеоретични постановки. Само за пълнота във връзка с въпрос №.13 следва да се отбележи, че съдът се е произнесъл по предявения от касаторите иск с правно основание чл. 496 ал. 3 ГПК, който предоставя пълна защита на правата им в рамките, в които съгласно закона е допустимо оспорването на публична продан, и съставлява една от възможностите, визирани в т. 3 ТР 4/17(съобразно която недействителността на публичната продан по чл. 496 ал. 3 ГПК може да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез позоваване от ищеца и възражение на ответника в други производства), а с оглед въпрос №.14 - че определението на горната инстанция е задължително за по-долустоящата в случаите, когато тя трябва да продължи разглеждането на делото, като в хипотеза, в която определение за прекратяване поради неотстраняване на нередовност на искова молба е отменено-тъй като молбата е била редовна, съдопроизводствените действия следва да продължат от фазата, на която са били при незаконосъобразното прекратяване. Изрични мотиви във връзка с въпрос №.17 така, както е зададен, съдът не е излагал. Доколкото е обсъждано внасянето на цената, е посочено, че то е станало по посочената в обявлението сметка, а отделно от това законът предвижда възможност за сдружаване на ЧСИ при условията на гражданско дружество с общо счетоводство /който въпрос не касае изобщо функциите, с които е натоварен ЧСИ/; в този смисъл е налице ясна законова разпоредба – чл. 30 ЗЧСИ, която не се нуждае от тълкуване. Не са били предмет на изрично обсъждане и въпроси №.18-№.20. Само за пълнота следва да се посочи във връзка с въпрос №.19, че изводът, че купувачът не е лице от визираните в чл. 185 ГПК, е направен на база събраните по делото доказателства - установяването на факта, че същият е лице от кръга на посочените в чл. 185 ГПК, е в тежест на ищеца и предвид събраните доказателства и прилагайки последиците на чл. 154 ГПК, съдът е направил и мотивирал съответен извод. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл. 288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли съдът е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл. 281 т. 3 ГПК и биха могли да бъдат обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл. 280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не са налице твърдяните основания по чл. 280 ал. 1 ГПК.

По касационната жалба на С. С.:

Въпроси №.1-№.7 /с изключение на втората част на въпрос №.4/, №.9- №.11 и №.13-№.14 не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка. Предвид изложеното те не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК и т. 1 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС. По втората на част на въпрос №.4 съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норми, съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните от значение за решаването на спора. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика-разгледала е релевираните от касаторите оплаквания и се е произнесла по тях в мотивите на решението. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл. 288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на събраните доказателства, съдът е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл. 281 т. 3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл. 280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не са налице твърдяните основания по чл. 280 ал. 1 ГПК.

Относно въпрос №.8 важи казаното по-горе във връзка с въпрос №.7 от жалбата на С. С.. В теорията и практиката – и съгласно ясната законова разпоредба - безпротиворечиво се приема, че съобразно чл. 489 ал. 5 ГПК проданта приключва в края на работното време на последния ден, но съгласно чл. 492 ал. 1 ГПК обявяването на купувач става не веднага след приключването на наддаването, а на следващия работен ден; при това положение в края на работното време на последния ден на публичната продан по смисъла на чл. 489 ал. 5 ГПК купувач не е обявен и не може да бъде обявен за такъв; задължението му за плащане на цена възниква едва след обявяването му за такъв, тъй като не може срокът за изпълнението на задължението му за плащане на предложената от него цена, визирано в чл. 492 ал. 3 ГПК, да започне да тече преди възникването на самото задължение – т. е. преди той да бъде обявен за купувач. В този смисъл е възприетото в теорията /БГПП, пр. Ж.С А.М В.П Р.И „Сиела норма“АД, София 2012, стр. 1065/ и практиката корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 492 ал. 3 ГПК, то не се нуждае от промяна или осъвременяване и е съобразено от въззивния съд. Предвид изложеното не е налице сочената хипотеза на чл280 ал. 1 ГПК.

Относно въпрос №.12 следва отново да се имат предвид и изложените по-горе мотиви. Въпросът се задава в контекста на разпоредбата на чл. 492 ал. 3 ГПК /ред. ДВ бр. 57/07/, съгласно която купувачът е длъжен в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък. Текстът е същият както отменената разпоредба на чл. 380 ал. 2 ГПК отм. и както преди, така и сега подлежи на поправително тълкуване-съобразно което срокът за плащане на цената започва да тече от обявяването на съответния наддавач за купувач. Това е така, защото съгласно чл. 489 ал. 5 ГПК проданта приключва в края на работното време на последния ден, но съгласно чл. 492 ал. 1 обявяването на купувач става не веднага след приключването на наддаването, а на следващия работен ден; при това положение в края на работното време на последния ден на публичната продан по смисъла на чл. 489 ал. 5 ГПК купувач не е обявен и не може да бъде обявен за такъв. Задължението му за плащане на цена възниква едва след обявяването му за такъв-не може срокът за изпълнението на задължението му за плащане на предложената от него цена, визирано в чл. 492 ал. 3 ГПК, да започне да тече преди възникването на самото задължение-т. е. преди той да бъде обявен за купувач. В този смисъл е възприетото в теорията /цитирана по-горе/ и практиката корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 492 ал. 3 ГПК и то не се нуждае от промяна или осъвременяване. В същия смисъл е и разрешението, възприето от въззивния съд. Предвид всичко не са налице сочените основания на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Доколкото и в двете касационни жалби е налице позоваване на хипотезите на чл. 280 ал. 2 пр. 2 и пр. 3 ГПК, настоящият състав намира, че същите отново не са налице. Недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран, при липса на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, в това число когато е налице произнасяне извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. В случая не е налице порок от горепосочените /изброените от касаторите не включват такива/, поради което и атакуваното решение не е вероятно недопустимо. Доколкото касаторите се позовават и на очевидна неправилност на решението /чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни. Предвид изложеното не може да се приеме и, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.270/31.01.19 по г. д.№.1371/18 на САС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: