О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2127

Гр.София, 13.07.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева ч. г.д. N.2327 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.

С определение №.992/10.04.23 по ч. г.д.№.950/23 на АС София, 12с., е потвърдено разпореждане №.4514/27.02.23 по г. д.№.10299/22 на СРС, І-13с., с което исковата молба на С. Ш. М. е върната поради неотстраняване в срок на нередовност.

Постъпила е частна касационна жалба от С. М., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

Ответната страна Прокуратурата на Р. Б. не взема становище.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК вр. с чл. 274 ал. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалвания акт АС София е проследил изложените в исковата молба твърдения и указанията на първоинстанционния съд, чието неизпълнение е станало причина за връщане на исковата молба. Посочил е, че ищцата е твърдяла, че е наследник по закон на Ш. Х. М., починал на 15.07.07, който е пострадал пряко от деянията, които се разследват по сл. д.№.1/91 по описа на ПВС, преобразувано в сл. д.№.780-П/1998 по описа на ВОП София, сега ДП №.ІІ-048 от 1999 на ВОП София, прекратено на 31.05.22г.; разследването е продължило повече от 30г., което съставлява прекомерна и необоснована продължителност; в резултат на продължителното разследване на престъпленията на лицата, обвинени в т. нар. възродителен процес, бащата на С.М. претърпял вреди от забавеното разследване, както и от задържането му; освен това, въпреки че ищцата не е била задържана и обвинена, и тя, и цялото й семейство претърпели вреди от престъпленията, предмет на разследването, защото в резултат на задържането на баща й години наред били засегнати правата й на личен и семеен живот, наред с насилствената асимилация; сочи, че никога не е била конституирана като пострадало лице в наказателното производство; като такова е бил конституиран само баща й; заявява, че вредите й се изразяват в това, че очакванията й за възмездие останали неоправдани, че загубила доверие в институциите, че била лишена от възможността да се конституира като частен ищец и частен обвинител, както и че това препятства пътя й да търси обезщетение за вреди от разследваните престъпления; сочи и, че на баща й се дължи обезщетение за незаконно задържане в размер на 1 400 000лв. Формулира искане да се осъди ответника да й заплати на основание чл. 2б ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок – 120 000лв., ведно със законната лихва от 1991г. до предявяване на иска. С разпореждане №.1008/16.01.23, връчено на ищцата ва 23.01.23, исковата молба е била оставена без движение с указания в едноседмичен срок от съобщение да се уточни: в лично качество или като наследник на починалия през 2007г. неин баща или и на двете основания се претендира обезщетението; в зависимост от уточнението да се конкретизира вида, характера и размера на причинените неимуществени вреди, като се посочи в какво се състоят конкретните нарушения и в какво се изразяват претърпените вреди; да се индивидуализира претенцията по размер – каква част от общо заявената сума 120000лв. се претендира в лично качество и каква част в качеството на наследник. На 30.01.23 ищцата е поискала отвод на съдията и продължаване на срока за отстраняване на нередовността, тъй като разпореждането било немотивирано. С обжалваното разпореждане съставът на съда, след като отказал да се отведе и приел, че не са налице основания за продължаване на срока с оглед разпоредбата на чл. 63 ГПК, предвид изтичането му върнал исковата молба поради неотстраняване на нередовността. При тези обстоятелства въззивната инстанция е намерила, че в конкретния случай изложените от ищцата в исковата молба фактически твърдения и искания са били неясни и са се нуждаели от уточнение. Заявени са както претенция за обезщетяване на неимуществени вреди в качеството й на наследник на баща й от необоснованото забавяне на разследването на описаното престъпление, така твърдения за вреди в лично качество – за „това, че въпреки че тя не била задържана и обвинена и тя и цялото й семейство търпели вреди от преследванията, предмет на разследването, защото в резултат на задържането на баща й години наред били засегнати правата й на личен и семеен живот, наред с насилствената асимилация“; отделно се твърдят вреди за баща й от незаконното му задържане, посочва се номинален размер на същите, а в петитума на исковата молба липсва искане в този смисъл. Отразено е, че изложението на фактическите твърдения, макар и многословно, не е систематизирано и не се излагат ясно конкретните факти, от които произтичат правата на ищцата, а същите са смесени с други факти, които нямат отношение към предмета на предявения иск, така, както е заявен като основание с посочване на правна норма. Не е конкретизирано и от какво произтичат вредите лично за ищцата и в качеството й на наследник на баща си, като за нея не са изложени твърдения от фактическо естество относно лични нейни вреди от прекомерно продължилото разследване, а само такива от незаконното задържане на баща й. Отразено е, че цитираната практика на ЕСПЧ е неотносима, тъй като в нея се излагат съображения относно единния характер на обезщетението на наследник, но когато то се претендира само за вреди от необосновано продължилото производство, а в конкретния случай ищцата твърди вреди за нея лично и от неоснователното задържане на баща й. При това положение, след като са били налице неясни и противоречиви фактически твърдения и искания, следвало е същите да бъдат уточнени в дадения срок. Тъй като това не е било направено, връщането на исковата молба е прието за законосъобразно.

Касаторът се позовава на основанието по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК и чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с въпроса: „За да е редовна исковата молба по чл. 2б ЗОДОВ, с която е предявен иск за обезщетение на неимуществени вреди от нарушаване на чл. 6.1. от ЕКЗПЧОС за забавяне на досъдебно производство, което не е преминало в съдебна фаза, от лице, което счита, че е пряко пострадал и наследник на почивал пострадал от разследваните престъпления, т. е. има двойно качество на пострадал по чл. 73 ал. 1 и ал. 2 НПК по забавеното досъдебно производство, нужно ли е ищецът да посочи: 1/ дали претендира обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2б ЗОДОВ само в качеството си на лично пострадал от престъпленията, разследвани по забавеното досъдебно производство по чл. 74 ал. 1 НПК, или и като наследник на починал пострадал от престъпленията, разследвани по забавеното досъдебно производство по чл. 74 ал. 2 от НК, или и в двете си качества на пострадал от престъпленията по забавеното досъдебно производство?; 2/ вида, характера и размера на причинените неимуществени вреди по чл. 2б ЗОДОВ, като посочи в какво се състоят конкретните нарушения, както и в какво се изразяват претърпените вреди от бавенето на делото във всяко едно от двете му качества на пострадал от престъпленията, разследвани по забавеното дело; 3/ индивидуалния размер – каква част от общо заявената сума от 120 000лв. претендира за обезщетяването на неимуществените вреди от бавенето на делото в лично качество като лично пострадал по чл. 74 ал. 1 от НПК и каква част в качеството на наследник на починал пострадал по чл. 74 ал. 2 от НПК?“/реш.№.48/6.04.20 по г. д.№.1610/19, ІV ГО, реш.№.306/ 22.10.19 по г. д.№.4482/17, ІV ГО, реш.№.50240/16.12.22 по г. д.№.4654/21, ІІІ ГО, опр.№.50036/25.01.23 по г. д.№.2661/22, ІV ГО/.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване трябва да се допусне по въпроса в първата му част относно необходимостта от конкретизация как се претендира обезщетението. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, лицето, което е встъпило като наследник на починала страна по делото, производството по което е продължило извън разумния срок за това, е както процесуално, така и материалноправно легитимирано да иска и получи обезщетение за деликта по чл. 2б ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, за цялата продължителност на забавеното производство; след встъпването в това производство на мястото на наследодателя си, наследникът има качеството на „пряко пострадал“ („пряка жертва“), а за предходния период – на „непряко пострадал“ („непряка жертва“) от деликта, особено когато предмет на делото е прехвърлимо/наследимо право и/или лицето демонстрира личен нематериален и/или материален интерес още приживе на наследодателя си, който е пряко пострадал от деликта; самите тези ищци, встъпили като процесуални правоприемници, са търпели реални неимуществени вреди (болки и страдания) от самото начало на гражданското дело – още докато наследодателите им са били страни по него, и тяхната съпричастност към последните относно забавянето на делото не е опровергана от други доказателства по настоящото дело. Предвид изложеното не е необходимо разграничаване на претендираните суми поотделно за вредите, търпени в горепосочените две качества на ищцата. Въззивният съд, като е приел обратното и че указанията, с които исковата молба е била оставена без движение, са били правилни, е процедирал в отклонение от задължителната практика на ВКС, и е постановил незаконосъобразен акт. Същият следва да се отмени, а делото – да се върне на СГС за извършване на по-нататъшни процесуални действия по разглеждане на делото.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.992/10.04.23 по ч. г.д.№.950/23 на АС София, 12с.

ОТМЕНЯ определение №.992/10.04.23 по ч. г.д.№.950/23 на АС София, 12с.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия по разглеждане на предявения иск.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: