Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на М. С., подадена чрез юрк. В. С., срещу решение № 1623 от 04.12.2009 г. по адм. дело № 948/2008 г. на Административен съд – Пловдив, І отделение, ХІІ състав, с което е отменено ППСПДВ № 11/2008 г. от 21.03.2008 г. на Н. М. С., с което “ГЕТ” ЕООД е задължено да заплати мито в размер на 4 745, 00 лв.; ДДС - 10 449, 00 лв. и законна лихва за просрочие, начислена от първия ден след датата на възникване на задължението – 12.05.2005 год., до датата на плащане, потвърдено с Решение № 1-4414-0167 от 16.04.2008 г. на Директора на РМД – Пловдив.
От съдържанието на касационната жалба и от молбата на Д. З., процесуален представител на М. С., могат да се извлекат отменителни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от АПК, представляващи неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено ППСПДВ.
Ответникът – “ГЕТ” ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.. Х., излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения развива в писмена защита, представена в с. з. Претендира присъждане на разноски по делото.
Заинтересуваната страна – Директорът на Агенция „Митници” не изразява становище по жалбата
Заинтересуваната страна – ТД на НАП гр. П., в писмено становище от 15.01.2010 г., изготвено от процесуалния представител –Н. А., излага доводи за основателност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на І А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка, по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
В производството по адм. д. № 948/2008 г. административният съд е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на ППСДВ № 11/2008 г. от 21.03.2008 г. на Н. М. С., с което “ГЕТ” ЕООД е задължено да заплати публични държавни вземания, както следва – мито в размер на 4 745, 00 лв.; данък върху добавената стойност в размер на 10 449, 00 лв. и законна лихва за просрочие, начислена от първия ден след датата на възникване на задължението – 12.05.2005 год., до датата на плащане, потвърдено с Решение № 1-4414-0167 от 16.04.2008 г. на Директора на РМД - Пловдив.
АС-Пловдив е обосновал извода, че така издаденото ППСДВ е незаконосъобразно, тъй като административният орган не е съобразил всички факти и обстоятелства, които са от значение за решаване на конкретния административноправен въпрос.
За да постанови този резултат административният съд е приел следното:
По делото е изслушана ССЕ, въз основа на която съдът е установил, че е налице пълно съответствие съответствие между стоките посочени във фактури №010568, №010570 и №010569, всички от 28.04.2005 г. и товарни списъци №1, № 2 и № 3 към ЕАД № 3103/Т-80857 от 28.04.2005 год., както и съответствие между броя на колетите и теглото на стоките в товарни списъци № 1, 2 и 3 към цитирания ЕАД за транзит и международна товарителница от 28.04.2005 г. – като във всичките, количеството на колетите е 1671 бр. с общо тегло 17 142 кг. Теглата по кантарните бележки съответстват на теглото посочено в товарните списъци с малка разлика от 378 кг., като според експертът, ако се приеме тезата на митническата администрация, то тогава разликата би била общо 5298кг. Според експертът дължимият ДДС за разликата в стоките между двата товарни списъка под № 1 и № 3, възлиза на 1290, 75 лв., а мито не следва да се начислява, тъй като стоката е придружена със сертификат Евро 1.
Съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон, с оглед обстоятелството, че при издаването му не е взета предвид разпоредбата на чл. 229, ал. 6 от ЗМ, която следва да намери приложение в конкретния случай. Съдът е обосновал извода, че в случаите, в които стоките - предмет на митническо нарушение се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях не се дължат на общо основание.
Установено е, че по делото е приложено и наказателно постановление /НП/ № 9 от 05.05.2006 г. на началника на М. П., издадено срещу “А.И.С.” ЕООД, гр. П. (получател по процесния ЕАД-Т № 3103/Т-80857 от 28.04.2005 год.), с което на посоченото дружество е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на избегнатите публични държавни вземания за процесните стоки, предмет на обжалваното пред АС-Пловдив ППСДВ, и е постановено отнемане в полза на държавата на същите, чрез заплащане на тяхната равностойност. При съпоставка на съдържанието на посочените административни актове, съдът е констатирал наличието на пълна идентичност на стоките предмет на оспореното ППСДВ и тези предмет на цитираното НП. При това положение, и при наличието на безспорни доказателства за влизането в сила на посоченото по-горе наказателно постановление, с което е присъдена равностойността на процесните стоки - предмет на митническото нарушение, съдът е обосновал извода, че са налице условията за прилагане на разпоредба на чл. 229, ал. 6 от ЗМ, поради което митните сборове и другите публични държавни вземания за процесните стоки не се дължат от жалбоподателя. Съобразно изложеното, АС – Пловдив е отменил процесното ППСПДВ.
Така постановеното решение е правилно поради следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия състав на ВАС. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Основният спорен въпрос е свързан с наличието на предпоставките на чл. 229 ал. 6 от ЗМ, съгласно който в случаите, когато стоките - предмет на митническо нарушение, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание. По аргумент на противното, както правилно е приел съдът, в случаите, когато стоките - предмет на митническо нарушение, се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях не се дължат.
Безспорно установено в случая е, че е налице влязло в сила НП № 9 от 05.05.2006 г. на началника на М. П., издадено срещу “А.И.С.” ЕООД, гр. П., с което на посоченото дружество е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на избегнатите публични държавни вземания за процесните стоки, предмет на обжалваното пред АС-Пловдив ППСДВ, и е постановено отнемане в полза на държавата на същите, чрез заплащане на тяхната равностойност. Правилно съдът е приел, че в случая намира приложение нормата на чл. 229, ал. 6 от ЗМ, която е изключение от принципа, че административното наказание не изключва заплащане на митни сборове. В този смисъл е и цитираната от АС практика на ВАС, която се споделя от настоящия състав, а доводите в тази насока в касационната жалба са неоснователни.
Като е стигнал по същите съображения до изводи за незаконосъобразност на обжалваното ППСПДВ, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника също не следва да бъдат присъдени претендираните съдебни разноски, тъй като липсват доказателства за внасяне на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.05.2010 г. /л. 30/.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, І А отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1623 от 04.12.2009 г. по адм. дело № 948/2008 г. на Административен съд – Пловдив, І отделение, ХІІ състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ А. Д./п/ Р. М.
А.Д.