Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл.АПК.

Касаторът „А и М Дунай”ЕООД моли да бъде отменено решение №560/13.12.2011г. по адм. д..№879/2011г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА №051100209/25.05.2011г. на ТД на НАП-В. Т. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли РА да бъде отменен.

Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-В. Т. по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА №051100209/25.05.2011г. на ТД на НАП-В. Т., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 15 832, 38лв по 4бр. фактури на ДП”Пристанищна инфраструктура”-София, ЕТ”Н. К.” и „ФГ”ООД за м. 3 и 10.2010г.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е възприел фактическа обстановка съобразена с доказателства по делото. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА.

За м. 3.2010г. в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на първите двама доставчици за доставки на услуги. Предмет на едната фактури са платени пристанищни такси за престой на кораб, а на другата – транспорт на метални тръби с кораб, които органите по приходите и съдът правилно са определили като доставки на услуги. Регистрационният опис на услугите, извършени преди регистрацията на дружеството по ЗДДС е подаден едва с жалбата по административен ред. Законосъобразно по чл. 75 ал. 3 ЗДДС съдът е приел, че не възниква право на приспадане на данъчен кредит за получените услуги преди регистрацията на дружеството. Независимо от неизпълнението на това формално изискване фактурираните услуги не отговарят на изискванията на чл. 74 ал. 3 т. 1 ЗДДС – услугите да са пряко свързани с регистрацията на лицето по ТЗ.

По две фактури на третият доставчик не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 69 ал. 1 т. 1, чл. 68 ал. 1 и чл. 25 ал. 2 ЗДДС поради липса на осъществени доставки. Правилен е изводът на съда, че след като по едната фактура от 22.10.2010г. е издадено данъчно кредитно известие от 26.10.2010г. – в същия данъчен период, с еднакъв размер на данъчната основа и начисленият данък, доставката е призната като неосъществена, начисленият данък по нея е нула и правото на приспадане на данъчен кредит също е в нулев размер за периода. По втората фактура от 22.10.2010г. с предмет превоз на слънчогледово семе обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставката, след като в договора е посочено, че стоката ще се товари на 27.10.2010г., който факт изключва настъпването на данъчно събитие – превоз на същата стока на 22.10.2010г., както е посочено във фактурата.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161 ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като дължимото юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК,Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №560/13.12.2011г. по адм. д..№879/2011г. на Великотърновския административен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Б. Ц. М.Д.