Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на

З. С., гражданин на Ислямска република Афганистан, против решение № 422/23.12.2010 г. по адм. д. № 546/2010 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № ОЧ-138/21.07.2010 г. на зам. директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - гр. С., за налагане на принудителна административна мярка "Забрана за влизане в Р. Б." за срок от 5 години, на основание чл. 42з, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9, т. 12; чл. 11, т. 5, т. 9 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ. Оплакванията са за неправилност на решението поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуален закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Ответникът – зам. директор на Регионална дирекция "Гранична полиция" - гр. С., не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази изложените от страните доводи, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна – участник в съдебното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред решаващия съд е заповед № ОЧ-138/21.07.2010 г., издадена от зам. директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - гр. С., с която на З. С., гражданин на Афганистан е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Забрана за влизане в Р. Б." за срок от 5 години. Заповедта е издадена на основание

42з, ал. 1, ал. 2 и...