Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. 160 ал. 6 от ДОПК.

Образувано по касационна жалба на ЕТ”Дракон-А. Д.” със седалище и адрес на управление в гр. Д., ул.”Х. О.” №22, представлявано от А. Д. Ж., против Решение №772 от 16.12.2008г. на Варненски окръжен съд по адм. д. № 1293 по описа за 2006 г., с което, като неоснователна е отхвърлена жалбата на касатора против данъчен ревизионен акт (ДРА) № 0800156/20.03.2005 г. на данъчен орган при ТДД Добрич, потвърден с Решение № 279/26.05.2006 г. на Дирекция „О”ООД, „П”ЕООД, „И Комерс М”ЕООД, „Е”ЕООД, „И”ЕООД, „И”ЕООД, „А”ЕООД, ЕТ”Нира-Ю. Я.”, „О”ЕООД, „Ю”ЕООД.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, защото неправилно съдът приел, че липсата на регистрация на посочените доставчици като търговци на зърно, съгласно Закона за съхранение и търговия със зърно е основание за нищожност на процесните сделки и съответно за липса на данъчно събитие по см. на чл. 6 ЗДДС след като по отношение на тези доставки са изпълнени всички специални изисквания на ЗДДС за признаване на получателя на право на данъчен кредит. Не са взети предвид и представените пред първоинстанционния съд доказателства за реалното изпълнение на доставките, включително и приетото експертно заключение. Иска отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция "О”ООД, по които се претендира данъчен кредит за налични активи към момента на регистрацията по ЗДДС отм. безспорно е установено, че фактурираните активи не са описани конкретно в регистрационния опис към момента на регистрацията и не са били налице условията на чл. 68 ал. 1 ЗДДС отм. за признаване на претендирания данъчен кредит.

Действително, съгласно чл. 23 ал. 1 от ЗСТЗ (в приложимата му за процесните периоди редакция с ДВ, бр. 93 от 1998 г.) търговец на зърно е физическо или юридическо лице, което купува зърно с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид и е регистрирано в Министерството на земеделието и горите. Липсата на посочената регистрация, сама по себе си, при доказан факт на осъществяване на данъчно събитие (облагаема доставка) по смисъла на чл. 6 ЗДДС не е относима към правото на данъчен кредит за получателя, тъй като основно понятие на ЗДДС е това за облагаема доставка. Сложният фактическият състав на възникване на право на данъчен кредит по чл. 64 ал. 1 ЗДДС отм. за получателя по облагаема доставка в зависимост от действията на преки доставчици в хипотезата си съдържа лимитативно изброяване на факти, сред които посочената регистрация не е предвидена.

1.При извършването на процесната ревизия обаче данъчните органи са оспорили за повечето от посочените преки доставчици самото прехвърляне на право на собственост върху родово-определени вещи като са изтъкнали липсата на доказателства относно предаването на стоката-предмет на доставките, доказателства за складиране и транспортирането на зърното в големи количества, както и липсата на персонален и технически капацитет на доставчиците за осъществяване на сделките. Така в ДРА има констатации за посочената липса на доказателства относно доставчиците „П”ЕООД, „И”ЕООД, „И”ЕООД, „А”ЕООД /с предходен доставчик „”Геодон”ЕООД Бургас/, ЕТ”Нира-Ю. Я.”, „О”ЕООД и „Ю”ЕООД. Относно последния доставчик при ревизията са събрани доказателства - писмени обяснения на представляващия фирмата и на неин търговски пълномощник за фиктивност на процесните фактури на този доставчик, подкрепени с графологическа експертиза на подписа на представляващия фирмата, потвърждаваща обясненията му, че не е подписвал фактурите, нито представените при ревизията приемо-предавателни протоколи. Извършени са насрещни проверки и на многобройните физически лица, посочени като предходни доставчици на „Ю”ЕООД, които са отрекли да са доставяли зърно на прекия доставчик, съгласно представените при ревизията договори за покупко-продажба. Посочените констатации по никакъв начин не са били опровергани в съдебната фаза на данъчния процес, включително и с приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което се е занимавало само със счетоводното начисляване на ДДС от страна на прекия доставчик. Относно отказа на данъчен кредит по фактури на „Л. Х.”ООД в размер на 1 722, 44лв. в данъчен период м. 11.2003г. не са изложени никакви оплаквания в касационната жалба. По тези доставки се претендира данъчен кредит за налични активи към момента на регистрацията по ЗДДС отм. като безспорно е установено, че фактурираните активи не са описани конкретно в регистрационния опис към момента на регистрацията и не са били налице условията на чл. 68 ал. 1 ЗДДС отм. за признаване на претендирания данъчен кредит. В посочените части съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

2.Касационната жалба е основателна относно потвърждаването на ДРА в частта му относно доставките на „И Комерс М”ЕООД по фактура №88/09.08.2004г. с отказан данъчен кредит в размер на 2 264, 40лв. и на „Е”ЕООД по фактура №12/26.08.2004г. с отказан данъчен кредит в размер на 2 080лв. Единствен мотив за отказ на данъчен кредит по ДРА в тази част е липсата на регистрация по ЗСТЗ на предходния за „И Комерс М”ЕООД доставчик „В. И.”ЕООД гр. П. и на прекия доставчик „Е”ЕООД, като е констатирано отразяването на фактурите в ДП и СД за съответния период, начисляване на ДДС по чл. 55 ал. 6 ЗДДС отм. както от страна на преките така и на предходните доставчици, плащане на данъчната основа и на ДДС по ДДС-сметка на доставчиците и липсва всякакво оспорване на действителното извършване на фактурираните продажби. В тази част и в съответната му част за разноските съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което по жалбата на ревизираното лице ДРА бъде отменен в тази част.

Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна поради присъждането на такова от първоинстанционния съд и нормата на чл. 161 ал. 1 ДОПК.

Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2 предл. първо и чл. 222 ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение №772 от 16.12.2008г. на Варненски окръжен съд по адм. д. № 1293 по описа за 2006 г., само в частта му, с която, като неоснователна е отхвърлена жалбата на касатора против данъчен ревизионен акт (ДРА) № 0800156/20.03.2005 г. на данъчен орган при ТДД Добрич, потвърден с Решение № 279/26.05.2006 г. на Дирекция „О”ЕООД по фактура №88/09.08.2004г. - в размер на 2 264, 40лв. и на „Е”ЕООД по фактура №12/26.08.2004г. - в размер на 2 080лв. и в съответната му част за разноските, като вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА ОТМЕНЯ

по жалба на ЕТ”Дракон-А. Д.” със седалище и адрес на управление в гр. Д., ул.”Х. О.” №22, представлявано от А. Д. Ж. данъчен ревизионен акт (ДРА) № 0800156/20.03.2005 г. на данъчен орган при ТДД Добрич, потвърден с Решение № 279/26.05.2006 г. на Дирекция „О”ЕООД по фактура №88/09.08.2004г. - в размер на 2 264, 40лв. и на „Е”ЕООД по фактура №12/26.08.2004г. - в размер на 2 080лв. ОСТАВЯ В СИЛА

Решение №772 от 16.12.2008г. на Варненски окръжен съд по адм. д. № 1293 по описа за 2006 г. в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ И. А.а Т.Н.