Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н. Й. Б. от гр. С. срещу пар. 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба N I от 2006 год. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители (Наредбата), обнародвана в ДВ, бр. 90 от 15.11.2011 год., с който се изменя чл. 9, ал. 9 от същата Наредба. Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на оспорената подзаконова норма с твърдения, че същата е в противоречие с чл. 10, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧИ), тъй като при приемане на изменението не е било взето мнението на Камарата на частните съдебни изпълнители, което е довело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изтъква също, че оспорената разпоредба противоречи и на чл. 14 от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като с извършеното изменение без изрична разпоредба е придадено обратно действие на правна норма в подзаконов нормативен акт. Иска се отмяна на цитираната разпоредба със законните последици от това.
Ответникът – Министъра на правосъдието, чрез процесуалния си представител юриск. Николова оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че е нарушен редът съгласно чл. 77 от АПК, както и на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, за да е законосъобразен приетият подзаконов нормативен акт. Изтъква, че бил нарушен и чл. 12 от АПК, уреждащ принципа за достъпност и публичност.
Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима. Предмет на оспорване е конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт, а съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от...