Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Б. Х“ АД против решение № 1974 от 22.10.2018г. по адм. д. № 962/2018г. на АСВ, частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р-0325-1300148-091-001 от 28.04.2016г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта потвърдена с решение № 213 от 21.07.2016г. на директора на Д“ОДОП“-Варна.

Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния закон и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли решението да бъдеотменено, както и в частта на разноските, като вместо него се постанови друго с което да се отмени РА.основно са изложени два вида възражения, а именно, неправилно съдът е приел, че при повторно разглеждане на делото не следва да се обсъжда въпросът дали са налице основания за прилагане на чл. 122 от ДОПК и вторият, че неправило е определен кръга от задължения, които са останали за разглеждане.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция ОДОП“-варна изразява становище за неоснователност на жалбата. представено е писмено становище. иска се присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-0325-1300148-091-001 от 28.04.2016г. на ТД на НАП-Варна, в потвърдената при обжалването по административен ред част, с която на „Б. Х“АД са установени задължения за КД по ЗКПО за 2010г. в размера над 243598, 60лв. и лихвите, над 126468, 07лв., а за 2011г. за размера над 155514, 13лв. и за лихвите над 64618, 71лв., за 2012г. в размера над 391 38, 78лв. и за лихвите над 12245, 47лв. в тази част жалба от НАП не е подадена, поради което и съдът не дължи произнасяне.

В останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до извод, че не следва да се обсъжда наличието или липсата на основание за провеждане на ревизия по особения ред.

Производството пред АДС-Варна е проведено във връзка с решение № 3634 от 21.03.2018г. по адм. д. № 1846/2018г. на ВАС.В посоченото решение, ВАС е приел, че неправилно страната твърди, че не са налице основания за провеждане на ревизия по особения ред н чл. 122 от ДОПК.При повторното разглеждане на делото са изпълнени всички указания на ВАС.

Не е спорно, че в хода на ревизионното производство от страна на дружеството не са представени счетоводни регистри, планове първични счетоводни документи, банкови документи и др.Не се спори и че посочените документи не са представени и при повторно разглеждане на делото. неправилно се твърди нарушение при връчване на първоначалната заповед за ревизия по особения ред.Съставени са два протокола за посещение на адрес, когато представляващ на дружеството не е открит.Възражението за допуснато процесуално нарушение при връчване на втората заповед за ревизия на синдика на дружеството също са неоснователни. Същият е синдик на дружеството от 19.07.2013г.Търсени са и всички счетоводители на дружеството.

Съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, като е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Правилно е решението и в частта за разноските.

Възраженията в касационната жалба се свеждат с твърдението, че твърдението, че декларираното с ГДД и ГФО е следвало автоматично за вярно без да е нужно да се представи счетоводна отчетност. Безспорно е установено, че заемът с Д. Е. К е укрит от дружеството и не е бил отразен в счетоводството му. при липса на счетоводни документи за 2010г. и 2011г. не може да се установи каква част от начислените и платени лихви през този период са капитализирани в създадени дълготрайни активи. констатациите в РА не са оборени, вкл. със ССчЕ.В съответствие с определената основа за облагане, след анализ на обстоятелствата изброени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК и установения финансов резултат на ревизираното дружество правилно е приет от съда и незаконосъобразно определен корпоративен данък за спорните данъчни периоди.

Разноските са присъдени след извършена, компенсация и искането за разноски не е уважено в частта, в която няма доказателства за плащането им по банков път.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът има право на разноски за касационната инстанция в размер 6900 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIIІ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1974/22.10.2018 г. по адм. д. № 962/2018 г. на Административен съд.Варна.

ОСЪЖДА „Бросс холдинг“АД да заплати на ЦУ на НАП-Варна разноски за касационната инстанция в размер на 8987, 65лв. Решението не подлежи на обжалване.