О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2139

гр. София, 13.07. 2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. частно гр. дело № 204 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца по делото И. С. Г. срещу определение № 690/13.10.2022 г., постановено по въззивно гр. дело № 109/2022 г. на Софийския окръжен съд (СОС). Определението е обжалвано само в частта, с която по реда на чл. 248 от ГПК е изменено в частта за разноските постановеното по същото дело въззивно решение № 211/07.06.2022 г., като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника „Юроспийд“ ООД допълнително сумата 875.18 лв. с включен ДДС, представляваща направени за производството пред въззивната инстация разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащата на обжалване от него част от определението на окръжния съд.

В жалбата се излагат оплакване и доводи за неправилност на обжалваната част. Поддържа се, че общият размер на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение бил неоснователно завишен с оглед спецификата и сложността на осъществената защита, като се излагат съображения относно фактическата и правна сложност на въззивното производство. Поддържа се и че изчислен съобразно материалния интерес по делото, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, минималният и справедлив размер на тези разноски възлизал на 1 865.98 лв., който следвало да бъде присъден.

Насрещната страна – ответното „Юроспийд“ ООД, в отговора на частната жалба излага доводи и съображения за неоснователност на същата.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С въззивното решение № 211/07.06.2022 г., като е потвърдено постановеното по делото първоинстанционно решение, са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ответното дружество, обективно кумулативно съединени осъдителни искове: по чл. 200 от КТ – за сумата 33 786.67 лв. и по чл. 86 от ЗЗД – за сумата 10 746.03 лв. Този резултат по материалноправния спор е останал непроменен и пред касационната инстанция – с определение по гр. дело № 205/2023 г. на IV-то гр. отд. на ВКС не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение № 211/07.06.2022 г. С последното жалбоподателят е осъден да заплати на ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2 000 лв. За да постанови този резултат относно разноските с въззивното решение, в мотивите към него окръжният съд е установил, че ответното дружество е претендирало и направило разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 3 240 лв., но съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя за прекомерност на същите с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което ги е намалил до сумата 2 000 лв.

За да уважи частично молбата на ответното дружество по чл. 248 от ГПК с обжалваната от ищеца част от определение № 690/13.10.2022 г., СОС е взел предвид и е съобразил изтъкнатото в молбата обстоятелството, че въззивното производство по делото се е развило по предявени от ищеца два обективно съединени иска, поради което съдът е приел, че дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 2, ал. 5 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ следва да се определи съобразно вида и размера на всеки от исковете поотделно – по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата наредба (в тогавашната `и редакция). Съдът е приел, че изчислен по този начин, минималният размер възлиза на 2 395.98 лв., както и че върху него следва да се начисли ДДС, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, като с оглед това е приел, че дължимата от жалбоподателя сума за разноските за адвокатско възнаграждение възлиза на 2 875.18 лв. По така изложените съображения, СОС е изменил въззивното решение в частта за разноските, като е присъдил в полза на ответното дружество дължимата разлика от 875.18 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, за процесуално представителство по граждански дела възнагражденията по наредбата се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. Съгласно § 2а от ДР на Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В случая СОС е изчислил минималния размер на адвокатското възнаграждение, респ. – общият дължим от жалбоподателя размер на разноските, съобразно тези две разпоредби на Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, макар съдът да не се е позовал изрично на втората от тях.

Доводът в частната жалба, че минималният размер следвало да се изчисли съобразно материалния интерес по делото, е неоснователен, тъй като е в противоречие с цитираната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, съгласно която релевантен при изчисляването на минималния размер е не общият материалния интерес по делото, а поотделно размерът на всеки един от двата обективно кумулативно съединени парични иска, въведени в предмета на въззивното производство. Неоснователни са и доводите и съображенията на жалбоподателя за прекомерност на присъдените в негова тежест разноски за заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за въззивното производство, тъй като с въззивното решение и с обжалваната част от определението по чл. 248 от ГПК окръжният съд е присъдил минималният размер на тези разноски, определен съгласно Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, под който размер същите не могат да бъдат намалявани повече, съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В заключение – в обжалваната част, постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 690/13.10.2022 г., е правилно, като при извършената служебна проверка съдът установи, че то е и валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се потвърди в тази част.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 690/13.10.2022 г., постановено по въззивно гр. дело № 109/2022 г. на Софийския окръжен съд, – в обжалваната част, с която по реда на чл. 248 от ГПК е изменено в частта за разноските постановеното по същото дело въззивно решение № 211/07.06.2022 г., като е осъден И. С. Г. да заплати на „Юроспийд“ ООД допълнително сумата 875.18 лв. с включен ДДС, представляваща направени за производството пред въззивната инстация разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: