Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на КРАСИКАПЛАСТ АД /н./, чрез законния представител К. Ю. К., приподписана от процесуален пълномощник, срещу решение № 83 от 18.02.2022 г. по т. д. № 907/2021 г. на АС - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260391 от 11.10.2021 г. на ОС – Пловдив по т. д. № 153/2021 г. за отхвърляне на иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, предявен от касатора срещу НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, за прогласяване на нищожност на определение № 260347 от 22.02.2021 г. по т. д. № 676/2011 г. на ОС – Пловдив, постановено в производство по чл. 692, ал. 3 и 4 ТЗ.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното въззивно решение е неправилно, защото явно не е обосновано с конкретна „оправомощеност“ на съда по несъстоятелността за допълнително включване на кредитор (ответника НАП) в разпределението, когато вземанията са предявени след публично извършеното разпределение на осребреното имущество на длъжника КРАСИКАПЛАСТ АД /н./, съгласно чл. 730 ТЗ, на основание разпоредбите на чл. 250, ал. 3 ГПК, вр. чл. 711, ал. 1, т. 5, предл. 2 ТЗ, вр. чл. 613 ТЗ, както и е постановено в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК – при липса на мотиви относно доводите на страните, преценката на доказателствата и пр. Поддържа се да е извършено нарушение на правото на справедлив съдебен процес, защитено от чл. 47, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Поддържа се и наличието на отказ от правосъдие, тъй като „съдебното отсъждане е очевидно произволно, без правна основа и/или няма връзка между фактите и приложимото право“. По тези съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и искът по чл. 270, ал. 2 ГПК да бъде уважен.

Искането за допускане на касационно обжалване се прави при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, с приповтаряне на всички оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. В първата хипотеза на чл. 280 ГПК е формулиран въпросът: „Дали под действието, според чл. 712 от ТЗ, на обявеното в Търговския регистър решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност, в съответствие с чл. 711, ал. 1, т. 1, условие първо от ТЗ за започване на осребряване на имуществото му, по силата на чл. 711, ал. 1, т. 5, хипотеза първа от ТЗ, и за започване на разпределение на осребреното негово имущество, по силата на чл. 711, ал. 1, т. 5, хипотеза втора от ТЗ, съответният Апелативен съд – когато се произнася по иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване на нищожност на определение на Съда по несъстоятелността – е длъжен да основе решението си върху правомощията на този Съд на несъстоятелността, постановени от Съда (съответният Окръжен съд, съответният Апелативен съд и Върховният касационен съд) в рамките на: 1/ Правомощието за осребряване на имуществото на длъжника, постановено по реда на чл. 711, ал. 1, т. 5, хипотеза първа от ТЗ във връзка с чл. 613 от ТЗ; 2/ Правомощието за разпределение на осребреното имущество на длъжника, постановено по реда на чл. 711, ал. 1, т. 5, хипотеза втора от ТЗ, във връзка с чл. 613 от ТЗ?“. Основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК се поддържа с оглед изложеното по чл. 281, т. 3 ГПК.

Срещу касационната жалба не е постъпил писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания краен резултат по спора, съставът на въззивния съд е съобразил, че с решение № 84/28.02.2013 г. по т. д. № 676/2011 г. по описа на ПОС е обявена неплатежоспособността на ищеца КРАСИКАПЛАСТ АД, определена е началната й дата и е открито производство по несъстоятелност. С решение № 413/29.08.2013 г. дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено започване осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. На 04.12.2020 г. са обявени два допълнителни списъка на приетите и неприети от синдика предявени вземания. Постъпило е възражение от НАП срещу неприетите публични вземания за данък върху недвижими имоти, данък върху превозните средства и такса битови отпадъци за 2019 г. и 2020 г., както и лихви. Възражението е разгледано в открито съдебно заседание и е постановено атакуваното определение № 260347/22.02.2021 г., с което възражението е уважено частично и в допълнителния списък на приетите вземания са включени конкретно посочени такива. Този акт е обявен в търговския регистър на 24.02.2021 г. От страна на длъжника в срока по чл. 694 ТЗ не е предявен иск относно включените като приети в допълнителния списък, одобрен от съда, публични вземания.

При горната фактическа установеност въззивният съд е приел, че се касае за акт – определение по чл. 692 ТЗ във връзка с чл. 688, ал. 3 ТЗ, което е постановено от компетентен орган – съда по несъстоятелността на КРАСИКАПЛАСТ АД /н./ и в рамките на компетентността му, установена от посочените разпоредби. Дружеството – ищец е правен субект със седалище в Р. Б, т. е. подчинен е на правораздавателната компетентност на българския съд. С оглед седалището на длъжника и процедурата по несъстоятелност, в която се намира същият, компетентен да се произнесе по одобряване на съставените от синдика допълнителни списъци на допълнително предявени вземания и да разгледа възраженията по тях е именно Окръжен съд – Пловдив и то по делото относно несъстоятелността на КРАСИКАПЛАСТ АД /н./. Касае се за допълнително предявени вземания, които са възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, които не са удовлетворени на падежа. Съгласно чл. 688, ал. 3 ТЗ за тези допълнително предявени публични вземания за данъци и такси синдикът – в рамките на своите правомощия – е съставил допълнителни списъци. Срещу списъка на неприетите вземания НАП е подала възражение, разгледано от съда и намерено за частично основателно, поради което и с определението по чл. 692 ал. 4 от ТЗ за одобряване на списъка съдът е направил промяна в същия, като е изключил конкретно посочените предявени публични вземания от списъка на неприетите и ги е включил в списъка на приетите такива в производството по несъстоятелност. С този акт не следва да се постановява допълнително започване осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността, нито допълнително разпределение на осребреното имущество, както претендира ищецът. Постановеното решение № 413/29.08.2013 г. по т. д. № 676/2011 г. по описа на ПОС вече има такова съдържание и то не следва отново да се възпроизвежда, по причина, че е налице допълнителен списък, одобрен от съда. Относно удовлетворяването на вземанията, които са възникнали след това решение и не са удовлетворени на падежа, е нормата на чл. 730 ТЗ. Те най-общо следва да се удовлетворят при последващите осребрявания и разпределения. Атакуваното определение има точното според закона съдържание и е постановено при наличие на съответна правораздавателна компетентност, поради което според въззивния съд не представлява нищожен съдебен акт.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационна проверка.

По съществото си основанията на предявения иск се свеждат до допуснати нарушения на закона от съда по несъстоятелността при постановяване на определението за одобряване на допълнителните списъци. Редът за защита срещу този акт е изрично уреден в ТЗ, като няма данни предоставените възможности да са използвани от ищеца – длъжник в производството по несъстоятелност и настоящ касатор. Твърдяните пороци на определението относно липсата на правомощия съдът да се произнася по посочения по-горе начин не могат да се квалифицират като пълна липса на негова правораздавателна компетентност, която именно е релевантна при преценката за нищожност на съдебния акт. Видно от разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, както и абсолютно неразбираемото или неподписаното решение.

Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, условията за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК изискват на първо място формулирането на правен въпрос, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващата правна воля на съда за резултата по конкретното дело, а на следващо място – този правен въпрос да е разрешен в някоя от хипотезите на ал. 1, т. 1 – т. 3, при съответното обосноваване и доказване на нейното наличие от страна на касатора.

В случая е поставен въпрос дали при произнасянето по иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК относно акт на съда по несъстоятелността следва да се изхожда от правомощията на този съд, конкретно посочени. Въпросът не се преценява като значим за изхода по делото, тъй като нарушените правомощия (изрично регламентирани в закона) могат да обосноват само недопустимост или неправилност на атакувания съдебен акт, но не и най-тежкия порок – нищожност поради липсата на правораздавателна компетентност на постановилия го съд.

Наред с общата селективна предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК не се установява и допълнително сочената от касатора такава, доколкото не са изложени аргументи относно приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по начина, разяснен в т. 4 от цитираното по-горе тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. Гореизложеното обуславя извод, че не е налице първото от посочените от касатора основания за селектиране на касационната жалба.

Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и на въведеното самостоятелно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Решението не се преценява като очевидно неправилно – от съдържанието на обжалвания съдебен акт е видно, че той не е постановен при превратно прилагане на закона (в неговия обратен смисъл) или при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито представлява очевидно произволно съдебно отсъждане, без правна основа и при липса на връзка между фактите и приложимото право, както твърди касаторът.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице приложното поле на касационното обжалване и такова не следва да се допуска. Дължимата държавна такса за проверката по чл. 288 ГПК следва да се възложи в тежест на масата на несъстоятелността на касатора КРАСИКАПЛАСТ АД /н./.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 83 от 18.02.2022 г. по т. д. № 907/2021 г. на АС – Пловдив.

ОСЪЖДА КРАСИКАПЛАСТ АД /н./ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд, сумата от 30 лв., представляваща дължима държавна такса, която да се събере от масата на несъстоятелността.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.