О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2118

София, 12.07.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 2617 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Н. Н. срещу определение № 654 от 06.04.2023 г. по гр. дело № 1436/2023 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката молба за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1 ГПК на влязлото в сила определение № 1539 от 10.06.2022 г. по ч. гр. д.№ 531/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение на Софийския градски съд от 09.11.2021 г. по гр. д.№ 9459/ 2021 г. за прекратяване на производството по искова молба срещу Нотариална камара на Р. Б. /НК/ и делото е изпратено по компетентност на Административен съд София – град /АССГ/.

Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е нищожно поради липса на компетентност, доколкото счита, че компетентен да разгледа спора е съдът по чл. 135, ал. 5 АПК, включващ състав от трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд. Позовава се и на нищожност поради липса на форма, с оглед наличието на пълно противоречие между диспозитив и мотиви. Излага доводи и за недопустимост на обжалвания акт, тъй като не е проведено открито съдебно заседание и съдът не се е произнесъл с решение по въпроса за недопустимостта на молбата за отмяна. В условията на евентуалност се позовава и на неправилност, доколкото в разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК не са посочени като неподлежащи на касационно обжалване делата за публичен деликт по ЗОДОВ и като такива счита, че те подлежат и на отмяна. Претендира съдебно – деловодните разноски в настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване, преграждащ съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

За да постанови обжалвания акт, съставът на ВКС е приел, че е сезиран с молба за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1 ГПК на влязло в сила определение, постановено по реда на чл. 15 ГПК, с което производството по делото пред общия граждански съд е прекратено и делото е изпратено по компетентност на АССГ. Съдът е съобразил, че според т. 6 ТР №7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна по реда на чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. С оглед изложеното, е счел, че подадената молба за отмяна е недопустима и като такава я е оставил без разглеждане.

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно

Не са налице сочените от жалбоподателката основания за нищожност на обжалваното определение. Компетентен да се произнесе по подадената молба за отмяна е ВКС, а сочената разпоредба на чл. 135, ал. 5 АПК не намира приложение в процесната хипотеза, тъй като не е налице спор за подведомственост между общите и административните съдилища, а се иска отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК на постановено от граждански съд определение. Не е налице и наведеното пълно противоречие между диспозитив и мотиви на обжалваното определение. В мотивите на същото е прието, че е подадена молба за отмяна срещу неподлежащ на отмяна съдебен акт, при което в диспозитива му същата е оставена без разглеждане. Не се установяват сочените от жалбоподателката процесуални нарушения, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК се отнася за касационното производство и не намира приложение в извънредното производство по отмяна. Неоснователни са също наведените в частната жалба оплаквания за непровеждането на открито съдебно заседание. Това обстоятелство не може да обоснове недопустимост или неправилност на постановеното определение, доколкото липсва такова процесуално изискване в закона. Напротив, съгласно разпоредбата на чл. 307, ал. 1 ГПК по допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание, а видът на акта му в тази хипотеза не е решение, а определение.

С т. 6 на ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е дадено задължително разрешение, според което не подлежат на отмяна по реда на чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска, последните ползващи се със сила на пресъдено нещо. В мотивите към т. 6 на тълкувателното решение са изложени съображения за подлежащите на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК актове на съдилищата, като е посочено, че институтът на отмяна се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Поради това изводът в атакувания съдебен акт, че влязлото в сила определение по чл. 15 ГПК, е недопустимо да бъде проверявано по реда на извънинстанционния способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове, е правилен като съобразен с цитираното тълкувателно решение.

Съобразно гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 654 от 06.04.2023 г. по гр. дело № 1436/2023 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: