О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2105

София, 12.07.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: З. П. РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2811/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 260894/02.12.2023 г. от Д. Н. Н., [населено място], за отмяна на следните актове: определение № 60185/30.11.2021 г. по гр. д. № 4736/2021 г. на I г. о., ВКС, с което е оставена без уважение молба за спиране изпълнението на въззивно решение № 260181/18.05.2021 г. по гр. д. № 573/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик; определение № 200/10.05.2022 г., по гр. д. № 4736/2021 г. на I г. о., ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване същото въззивно решение; определение № 50222/13.10.2022 г. по ч. гр. д. № 3397/2022 г. на II г. о., ВКС, с което е потвърдено определение № 260033 от 03.06.2022 г. по гр. д. № 573/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на Д. Н. за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта на разноските. При условие на евентуалност се поддържа искане за отмяна на решение № 260181/18.05.2021 г. по гр. д. № 573/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е отменено решение № 112/17.07.2019 г. по гр. д. № 1025/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище и вместо това е постановено изнасяне на публична продан на основание чл. 348 ГПК на масивна двуетажна жилищна сграда с площ 95 кв. м. на стойност 106 588, 00 лв. и зъболекарски кабинет на стойност 21 698, 00 лв., разположени в сграда със смесено предназначение с идентификатор ****, по кадастралната карта на [населено място], с адрес [населено място], [улица], при равни права на съсобствениците Д. Н. и П. Б. – по 1/2 ид. част.

Молбата за отмяна на посочените съдебни актове се поддържа на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 7 ГПК. Молителката твърди, че цитираните определения на ВКС са нищожни и постановени при превратно упражняване на правосъдие, което е приравнена форма на отказ от правосъдие, провеждане на „процес относно процеса“ и покрива законовия критерий „престъпно действие на състава на съда“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като представлява злоупотреба със служебно положение и престъпление спрямо съдебната власт и човешките права. Сочи, че не е необходимо престъпното действие да е установено предварително от наказателния съд. За да обоснове исканата отмяна въз основа на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, излага твърдения, че КЗПЧОС е международен договор, който е част от вътрешното право на Р. Б. и е с приторитет над вътрешното право, което му противоречи, поради което националните съдилища са длъжни да го прилагат. Поддържа, че е налице противоречие с чл. 13, вр. с чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС. В молбата за отмяна се прави и искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила въззивно решение на основание чл. 309, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК, без да се определя обезпечение.

В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е депозиран отговор от ответника по молбата П. К. Б..

При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното:

Молбата за отмяна изхожда от легитимирано лице, но е процесуално недопустима поради следните съображения:

Производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК е извъниинстанционно производство за контрол на неправилни, влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. Извънредният характер на производството обуславя приложимостта му само към определена категория съдебни актове - решения, с които правният спор е разрешен по същество със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и определения, приравнени по правни последици на влезлите в сила решения, за които законът не предвижда защита по друг ред /ППВС № 2/29.IX.1977 г. по гр. д. № 1/77 г./. С посочените по-горе определения /определението, с което е оставена без разглеждане молба за спиране изпълнението на въззивното решение, определението, с което е потвърдено въззивно определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, и определението, постановено в производство по чл. 288 ГПК/ не се разрешава правен спор по същество, поради което не са сред актовете, подлежащи на контрол в извънинстанционното производство по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК. С оглед на това молбата за отмяна е процесуално недопустима в тази част.

Тя е недопустима и в частта, с която се иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Съгласно т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена от ВКС без разглеждане. Тя няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. В конкретния случай, молителката е посочила бланкетно основанията по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 7 ГПК, като изложените твърдения не покриват фактическия състав на нито едно от визираните в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. Посочването, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдение, че не е необходимо престъпното действие да бъде установено по надлежен ред, налага извод за недопустимост на молбата за отмяна на това основание. За хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не е достатъчно да се твърди, че е извършено престъпление, обосноваващо отмяна на това основание, нито е достатъчно да е започнали наказателно преследване за него. Необходимо е престъплението да е установено по надлежния ред. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК също не е мотивирано. Не се твърди наличие на окончателно решение на Европейския съд по правата на човека, установяващо нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея, и новото разглеждане на делото да е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. В случая в молбата за отмяна са релевирани само оплаквания за неправилност на въззивното решение, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основанията, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК. Молбата за отмяна не съдържа надлежни и обосновани твърдения за наличие на някое от отменителните основания по чл. 303 ГПК, поради което следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.

С оглед този изход на производството по чл. 307, ал. 1 ГПК направеното в молбата за отмяна искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила въззивно решение на основание чл. 309, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК не следва да се поставя на разглеждане.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Д. Н. Н., [населено място], за отмяна на определение № 60185/30.11.2021 г. по гр. д. № 4736/2021 г. на ВКС, I г. о., определение № 200/10.05.2022 г. по гр. д. № 4736/2021 г. на ВКС, I г. о., определение № 50222/13.10.2022 г. по ч. гр. д. № 3397/2022 г. на ВКС, II г. о. и на решение № 260181/18.05.2021 г. по гр. д. № 573/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: