№ 2085
гр. София, 11.07.2023 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
като разгледа докладваното от съдията Стоянова ч. гр. д. № 2423 от 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Е. Л. М.-С., чрез адв. И. Д. и адв. А. П., срещу определение № 3342 от 15.03.2023 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 1326/2023 г. на Софийски градски съд. С последното е потвърдено определение № 33743 от 12.12.2022 г., постановено по гр. д. № 6491/2022 г. на Софийски районен съд, с което е обявено, че съдилищата на Република България не притежават международна компетентност по предявения от Е. Л. М.-С. срещу А. В. С. иск за развод по чл. 49 СК и по обективно съединените към него небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК и по чл. 53 СК и производството по делото е прекратено.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Искането е за неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ „Кой е компетентният съд за разглеждането на иска по чл. 49 СК, когато страни са граждани на различни страни-членки, които имат обичайно местопребиваване в трета държава? Коя следва да бъде приложимата норма в случая, регламент на ЕО или вътрешното право на някоя от страните?“; 2/ „Компетентен ли е български съд да разгледа съединен с иска за развод, иск за родителска отговорност за дете – български гражданин, което има обичайно местопребиваване на територията на трета страна?“;...