Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. П. К., чрез пълномощника му адвокат Т.П., против решение №248 от 28.02.2022г., постановено по в. гр. д.№2742/2021г. на Окръжен съд-гр.П., с което е потвърдено решение №262233 от 17.08.2021г., постановено по гр. д.№20516/2017г. на Пловдивски районен съд, с което е признато за установено по отношение на С. И. Р., [ЕГН], че К. П., [ЕГН], не е собственик на поземлен имот с идентификатор. .... по КК и КР на [населено място], [община], одобрени със заповед № РД-18-62 от 30.06.2017 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 2233 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива, при граници: поземлени имоти с идентификатори. ....;. .....,. ...... и. .....

Ищецът С. Р., починал в хода на касационното производство и заместен от наследниците си по закон И. С. Р. и Р. С. Р., чрез процесуалния си представител е депозирал отговор на подадената касационна жалба, в която се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното определение.Оспорват се предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор. .... по КК и КР на [населено място], [община].

От фактическа страна въззивният съд е установил, че с решение № 07522 от 19.07.1993г. ПК - Р. възстановява правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 2 дка., трета категория, местност „Б.“ на С. П. Р., починала през 2003 г., като ищецът се легитимира като неин наследник по закон.

С решение № 77295 от 08.05.1997г. ПК - Р. възстановява правото на собственост върху същия имот на наследниците на П. К.. В решението е посочено, че възстановяването е направено по заявление № 07640А от 02.06.1992г. на С. Р., каквото не се установява да е било подадено.

На 22.05.1997 г. е постановено ново решение № 77397 от ПК, с което се отказва възстановяването на земята на С. Р..Като мотив е посочено, че имотът е собственост на П. К..

На 24.03.1999 г. ПК Р. издава ново решение № 7640А за възстановяване на имота в полза на наследниците на П. К.. В този акт нивата е описана съобразно действащата КВС и изискванията на ЗСПЗЗ приети след 1995г., с посочване на точната площ и съседи. Отразена е местност „До селото“, която се припокрива с местността „Б.“, съгласно издаденото удостоверение от кметството на [населено място] от 14.09.2015г.

Следва ново решение на ПК Р. №А07-26 от 10.08.2001 г. за възстановяване на същия имот отново на наследниците на П. К., като единствената разлика е в площта на земята.По делото е установено, че към момента на постановяване на всички решения на органа по поземлена собственост П. К. К. е бил жив /починал е на 04.06.2008г./.

На 26.03.2013г. с нотариален акт за доброволна делба наследниците на П. К. К., поделят съсобствени имоти, като процесният попада в дял на ответника К. П. К..

С Решение по адм. д. № 5371/2017 г. на ПРС са обявени за нищожни решенията на ПК от 22.05.1997 г., 08.05.1997 г. и 24.03.1999 г., последното послужило за легитимирането на съделителите като собственици на имота при делбата.

Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че липсва идентичност между имотите възстановени по ЗСПЗЗ на наследодателите на страните.От заключението по повторната СТЕ се установява идентичността между имот №. ... по плана от 1947 г. и процесния.Заключението следва да бъде кредитирано, като разминаването в границите по комбинираната скица, съдът е намерил, че се дължи на деформациите на плана предвид изминалото време.Този извод се потвърждава както от записите в разписните листи, така и от постановеното между същите страни решение по административното дело, с което актовете са обявени за нищожни именно, защото се отнасят до един и същ имот с възстановения на Славейка Р..

С оглед прогласяването от съда за нищожни на решенията на поземлената комисия следващи възстановяването на имота в полза на праводателката на ищеца, ответникът не се легитимира като негов собственик на основание земеделска реституция и наследяване.Нищожно се явява и решение на ПК №А07-26 от 10.08.2001 г., с което отново се възстановява имотът на наследниците на П. К. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. първо ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол.Косвеният съдебен контрол за валидност е недопустим единствено, ако върху административния акт е упражнен пряк съдебен контрол - чл. 302 ГПК, каквато хипотеза в процесния случай не е налице.В изпълнение на това свое правомощие въззивният съд е приел за нищожно решение на ПК №А07-26 от 10.08.2001г., защото към момента на издаването му П. К. е бил жив и не би могло неговите наследници, сред които не е С. Р., да подадат заявление за реституция в предвидения в ЗСПЗЗ срок.Освен това решението е издадено след решението легитимиращо наследодателката на ищеца като собственик на имота, което представлява стабилен административен акт, който не може да бъде променен извън предвидените в чл. 14, ал. 7 и 7а от ЗСПЗЗ хипотези, които са ограничени с 2-годишен срок.

Следователно ответникът, като наследник на П. К. К. не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот на основание твърдяната земеделска реституция и наследяване, поради което и сключеният на 26.03.2013 г. договор за доброволна делба, по силата на който процесният имот се предоставя в дял на ответника К. П. К. не е породил вещно-транслативно действие.

Съдът е приел за недоказано възражението на ответника, че е придобил собствеността върху имота на основание изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност, какъвто е необходимият съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС давностен срок при недобросъвестно владение основано на нищожен административен акт.Ответникът, чиято е била доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и главно доказване, елементите от фактическия състав на твърдяното от него оригинерно придобивно основание.От показанията на свидетелите на ответника В.К негова леля и В. К., негов брат, преценени в съвкупност с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, не установяват твърдяното от ответника явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическо господство върху имота, предмет на установителния иск.Свидетелката К. не излага пред съда никакви конкретни и релевантни обстоятелства за ползването на имота за периода след приемането на реституционния закон, съответно след 1997 г. предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ.Всички факти относно обработването се отнасят за ирелевантен за настоящето дело период преди внасянето на земеделската земя в ТКЗС. За времето след 1997 г. свидетелката заявява пред съда, че не е посещавала нивата, защото не е нейна, а на брат й /П. К./ и не знае дали някой я обработва.

Свидетелят В. К. заявява пред съда, че през 2006г. заедно с техния баща /П. К./ са обиколили имотите и са ги разделили, като процесният се паднал на брат му, който започнал да „го гледа“, сял градината с череши, праскови, кайсии.Свидетелят е посещавал имота 1-2 пъти, когато дръвчетата били големи.През 2011 г. направили разделителен протокол, тъй като в мястото е имало пожар.Така дадените показания от свидетеля, че имотът е обработван от ответника от 2006г. преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК предвид евентуалната му заинтересованост, не могат да бъдат кредитирани.Същите са в противоречие със заключението на вещото лице Г.Г. по приетата СТЕ, според което трайните насаждения в имота -6 реда по 12 дръвчета, са засадени през 2015г.Същевременно показанията му противоречат и на изложеното от останалите свидетели и конкретно на тези на свидетеля Й. А. /съсед на имота/, който заявява, че ищецът е обработвал нивата от 1992 г. до преди 5-6 години/2014 г. съобразно момента на разпита/, като всяка година е сял жито, ечемик и царевица.

Така най-ранният момент, от който може да се зачете фактическа власт от страна на ответника върху имота е 2013г., когато според показанията на съпругата на ищеца са престанали да обработват нивата, същата година видели, че е била изорана от друг човек, а през 2014 г., че в нея са били засадени череши.За този период от 2013г. до датата на подаването на исковата молба в съда не е изтекъл предвиденият в ЗС 10-годишен давностен срок.

Гореизложените съображения са обосновали извода на въззивния съд, че ответникът К. К. не е установил своята материалноправна легитимация на собственик на имота на твърдяното от него придобивно основание - земеделска реституция и наследяване, а в условията на евентуалност давност, поради което предявеният от ищеца отрицателен установителен иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК: „Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира“.

С оглед посочените по-горе правомощия на касационната инстанция настоящият състав намира, че поставените въпроси следва да бъдат уточнени и формулирани по следния начин:

По въпросите свързани с допустимостта на обжалваното решение:

1/Длъжен ли е съдът, който е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, да прецени по реда на чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ГПК валидността на решението на поземлената комисия, ако ищецът претендира, че е собственик на процесния имот въз основа на реституция по реда на ЗСПЗЗ ;

2/Обуславя ли нищожността на решението на поземлената комисия липса на активна процесуална легитимация като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск ;

3/Налице ли е интерес за ищеца да предяви отрицателен установителен иск срещу лице, което се легитимира като собственик на процесния имот, ако правото му на собственост се основава на нищожно решение на поземлената комисия ;

По въпроса разрешен в противоречие с практиката на ВКС - решение №123 от 16.04.2009г. по гр. д.№3394/2007г. на ВКС, ІІІ г. о.:

4/Допустимо ли е съдът да приеме за доказано правото на собственост на ищеца по отрицателен установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора, с този, за който се твърди, че ищецът притежава ;

По въпроса относно очевидната неправилност на решението:

5/Липсата на безспорно установена по делото идентичност между възстановения на наследодателката на ищеца имот и този, който е възстановен на наследодателя на ответника, обуславя ли очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Според мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г., ОСГТК: „Всяка страна в процеса следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес, тъй като в противен случай производството се прекратява. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено“.

В случая интересът от предявяване на отрицателен установителен иск е обоснован с твърдението, че и двете страни по спора се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на решения, постановени от съответната поземлена комисия.С решение №7552819.07.1993г., издадено по преписка 07640/02.06.1992г., ПК- [община] е възстановила правото на собственост на наследодателката на ищеца, а с решение на ПК №А07-26 от 10.08.2001г. същият имот се възстановява на наследниците на П. К.. Ищецът е доказал твърдението си, че разполага с надлежен титул за собственост, като същевременно насрещната страна също се легитимира като собственик на имота въз основа на решение на ПК и сключен впоследствие договор за доброволна делба, с който този имот му се поставя в изключителен дял.Съобразно цитираното тълкувателно решение това поставя в тежест на ответника да докаже съществуването на отричаното от ищеца право на собственост върху имота.Предмет на делото в този случай е правото на собственост на ответника, а не на ищеца, поради което за въззивния съд не е съществувало задължението да се произнесе служебно по валидността на решението на поземлената комисия, с което имота се възстановява на наследодателя на ищеца.

Поради изтъкнатите по-горе аргументи следва да се даде отрицателен отговор на поставените втори и трети въпроси в изложението на касационните основания, които са обусловени от отговора на първия въпрос.Както бе посочено по-горе в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, с които обосновава правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.Проверката на съда е формална и в случая се изразява в преценка дали в действителност между двете страни по делото е налице извънпроцесуален спор относно титулярството на посочения в исковата молба недвижим имот, тъй като всяка от тях има надлежен документ за собственост.В рамките на тази проверка се включва и установяване на идентичност между процесния имот и тези, които поземлената комисия е възстановила на всяка една от страните.

Настоящата инстанция намира, че следва да бъде даден общ отговор на четвърти и пети въпрос, тъй като са сходни по съдържание.

С. То решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК: „Основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г./отм./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.В процесния случай посоченото от касатора решение е било постановено по реда на ГПК отм., което означава, че не е налице общото основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че може да бъде констатирана пряко и единствено от съдържанието на акта на съда, без анализ на извършените от страните и съда процесуални действия, както и без анализ на събраните по делото доказателства.Не е такъв настоящия случай, в който извода за наличието на идентичност между имотите по двете решения на поземлената комисия не е бил произволен, а е основан на събраните по делото доказателства.

Независимо от гореизложеното твърдяната от ищеца идентичност се установява по безспорен начин по делото.Прието е експертно заключение по допусната СТЕ, според което е налице идентичност между ПИ. .... по КРП на [населено място] от 1947г./записан в разписните книги на името на П. К. – наследодател на наследодателите на страните/, имот с идентификатор. .... по КК на [населено място] и имот №. .... по КВС.

По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение.

Предвид горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №248 от 28.02.2022г., постановено по в. гр. д.№2742/2021г. на Окръжен съд-гр.П..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.