Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№112426 от 17.09.2015г. и допълваща я касационна жалба вх.№116365 от 29.09.2015г. на ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ срещу решение № 6140/27.08.2015г., постановено по въззивно гр. дело № 11917/2014 г. на Софийския градски съд (СГС). С това решение са потвърдени решение № I - 40-121/08.05.2014 г. на СРС, 40 с-в по гр. д. № 54932/2012г. и определение от 18.07.2014г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК.

С първоинстанционното решение № I - 40-121/08.05.2014 г. на СРС, 40 с-в по гр. д. № 54932/2012г., Прокуратура на Р. Б. (П.) е осъдена да заплати на И. П. Д., на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (в редакцията му към ДВ, бр. 43 от 2008 г.) и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД № 5160/2006г. по описа на СГС, НО, 11 състав, и ВНОХД № 389/2008 по описа на САС, НО, 8 въззивен състав, вследствие на повдигнато му незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по което е оправдан с присъда № 41 от 03.08.2007 г., постановена по НОХД № 5160/2006 г. по описа на СГС, НО, 11 състав, влязла в сила на 30.01.2009г., сумата от 186, 53лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 600 лв. за периода от 20.11.2009г. до 20.11.2012г., сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от същото незаконно обвинение, сумата от 2 797, 71 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 9 000 лв. за периода от 20.11.2009 г. до 20.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.11.2012г. - предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. Исковете за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 9 000 лв. до пълния му предявен размер от 20 000 лв. и за обезщетение за забавено плащане на главниците за разликата над сумата от 186, 53 лв. и 2 797, 71 лв. до пълните предявени размери от съответно от 247, 08 лв. върху главницата за имуществени вреди и до 8 234, 31 лв. – върху главницата за неимуществени вреди и за периода от 30.01.2009 г. до 19.11.2009 г., са отхвърлени като неоснователни и погасени по давност.

С определението от 18.07.2014г., СРС е изменил постановеното решение на основание чл. 248 ГПК, като П. е осъдена да заплати на адв. И. В. (САК), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 405, 15 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Касаторът обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Софийския районен съд в неговите осъдителни части, както и в частта, с която е потвърдено определението по чл. 248 ГПК относно разноските по делото. Решението на въззивната инстанция в останалата му част не е предмет на касационните жалби на П. и е влязло в сила.

В касационните жалби се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваните части, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло или за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Към жалбите е приложено изложение на основания за допускане на касационното обжалване.

Ответната страна в представен писмен отговор чрез адв.В., взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Взема становище и за неоснователност на касационните жалби по същество.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба на П. в частта, насочена срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са уважени претенциите по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (в редакцията му към ДВ, бр. 43 от 2008 г.) и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, и за сумата от 186, 53лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 600 лв. за периода от 20.11.2009г. до 20.11.2012г., е недопустима - всяка една от тези претенции е с цена под 5000лв. и касационният контрол на въззивното решение досежно тях е изключен по силата на императивното правило на чл. 280, ал. 2 ГПК. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.

Касационната жалба на П. в останалата й част е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

В първите два раздела от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора се поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК) въззивният съд е разрешил въпроса следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ да се вземе предвид, че по същото време срещу ищеца са били образувани и водени и наказателни производства за други престъпления. Въпросът е уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Позовава се на противоречие на въззивното решение по този въпрос с т. 2 от ППВС №4/68г., т. 3 и т. 11 от ТР№3/2005г. и т. 19. от ТР№1/2001г. на ВКС, както и на решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. поддържа и наличие на основанието по чл. 280 т. 3 ГПК без да са изложени съображения защо счита, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В останалата част от изложението на касатора е направен опит за извеждане и на други правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но ясна и точна формулировка на такива въпроси (съгласно същата т. 1, изр. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) липсва, като вместо това жалбоподателят възпроизвежда част от оплакванията си за неправилност и необоснованост на обжалваната част от въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК или цитира съдебни актове.

Въззивният съд е приел, че предмет на спора по делото са претърпените от касатора-ищец вреди от воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК – за извършена неприсъствена заверка на подписи върху договор за продажба на лек автомобил, през време на заеманата длъжност кмет на [населено място]. СГС е установил, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 311, ал. 1, НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от НК с постановление от 13.09.2006г. на НСлС и му е определена мярка за неотклонение „подписка“ за това, че в качеството му на длъжностно лице – Кмет на [община], в кръга на службата си, е съставил официален документ – нотариална заверка на пълномощно, заверено под № 618/15.09.2004 г. в регистъра на нотариални заверки на [община], в което е удостоверил неверни обстоятелства и същият е използван при продажба на лек автомобил. С влязла в сила на 30.01.2009 г. присъда № 41/03.08.2007 г. на СГС, 11 с-в, по НОХД № 5160/2006 г. подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Счел е за установен факта на причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в изживени емоционални и психически страдания - негативни чувства в резултат на повдигнатото и поддържано обвинение срещу него, от накърненото добро професионално име сред колегите и приятелите и в обществото като цяло, преживяно чувство на унижение, срам, стрес и притеснение от воденото наказателно дело и неговия резултат, както и от отрицателното отношение на хората, страх за семейството и близките на ищеца. Приел е за неоснователни възраженията на представителя на ответника, че не се установява такава причинна връзка от събраните доказателства. Посочил е, че при определянето размера на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезите на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се вземат предвид общите правила на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост (съгл. пар. 1 от ДР на ЗОДОВ), както и чл. 4 ЗОДОВ; че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението и това са обстоятелствата, свързани с положението на ищеца преди повдигане на обвинените и след това, отрицателните изживявания и стрес, които съпътстват привличането му като обвиняем и подсъдим, че наказателното производство е продължило 4 години - от момента на постановлението за привличане на лицето като обвиняем на 13.09.2006 г. до влизане в сила на оправдателната присъда 30.01.2009г., тежестта на повдигнатото обвинение, сравнително ниския обем на извършени с участие на пострадалия процесуални действия, както и липсата на взета мярка на процесуална принуда; че следва да се отчетат и установените от свидетелските показания негативни преживявания на ищеца вследствие воденото наказателно производство, отражението, което то е дало върху социалното общуване на ищеца, както и обществения критерий за справедливост.

При съобразяване на гореизложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато – в атакуваната от ищеца част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по въпроса следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ да се вземе предвид, че по същото време срещу ищеца са били образувани и водени и наказателни производства за други престъпления. Въпросът е от значение за постановения резултат по материалноправния спор, като правното разрешение на съда е в противоречие със задължителната съдебна практика.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационна жалба вх.№112426 от 17.09.2015г.,допълнена с касационна жалба вх.№116365 от 29.09.2015г. на ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ срещу решение № 6140/27.08.2015г., постановено по въззивно гр. дело № 11917/2014 г. на Софийския градски съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № I - 40-121/08.05.2014 г. на СРС, 40 с-в по гр. д. № 54932/2012г. В ЧАСТТА, с която са уважени претенциите по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (в редакцията му към ДВ, бр. 43 от 2008 г.) и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, и за сумата от 186, 53лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 600 лв. за периода от 20.11.2009г. до 20.11.2012г., И

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.№1117/2016г. в тази част.

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 6140/27.08.2015г., постановено по въззивно гр. дело № 11917/2014г., на Софийския градски съд, в останалата обжалвана част.

Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса.

Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Определението в останалата част е окончателно.

Делото да се докладва за насрочване на председателя на ІІІ ГО.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.