ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6

гр. София, 03.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател:Евгений Стайков

Членове: Боян Балевски

Мирослава Кацарска

като разгледа докладваното от М. К. Ч. касационно търговско дело № 20258003900015 по описа за 2025 година Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, подадена чрез процесуалния му представител – юриск. К., с искане за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 691/27.11.2024г. по в. т.д. № 466/2024г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решението на СГС по т. д. №2268/2023г. за осъждане на застрахователя да заплати на ищеца ЕВРОЛИНК сума в размер на 35 511,72 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди за лек автомобил „Макларън“, ведно със законната лихва от 01.03.2023г. до окончателното заплащане и посочените разноски.

В молбата се твърди, че въззивното решение е обжалвано в срок, с касационна жалба, в която са изложени основания за допускане до касационно обжалване, както и че е внесена парична гаранция по сметка на ВКС в размер на обжалваемия интерес от общо 35 511,72 лв. Предвид риска от нанасяне на вреди от изпълнението на евентуално неправилно решение се претендира спиране на изпълнението.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, като обсъди молбата и представените към нея приложения, намира молбата за допустима и основателна.

Видно от представения препис от касационна жалба, решения и съобщение, въззивното решение на САС е постановено на 27.11.2024г., с него е потвърдено осъдителното решение на СГС, и същото е връчено на застрахователя на 09.12.2024г. Касационната жалба е подадена с вх.№33610/27.12.2024г. и съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като по същата е внесена и дължимата държавна такса по сметка на ВКС. Според настоящия състав на ВКС са налице предвидените в чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК кумулативни предпоставки – невлязло в сила осъдително въззивно решение, надлежно обжалвано с редовна касационна жалба, от легитимирана да обжалва решението страна, както и внесена от същата страна парична гаранция, в размер, обезпечаващ изпълнението на задължението за заплащане на главницата, която е присъдена с въззивния акт, в обжалваните части.

Постановеното от САС осъдително въззивно решение е невлязло в сила и подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С него е потвърдено първоинстанционно решение, с което застрахователят е осъден да заплати сумата от 35 511,72 лв.. Касационната жалба, която е приложена, отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл. 284 ГПК. Внесена е парична гаранция с вносен документ от 02.01.2025г. на „ОББ“ АД по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на сумата от 35 511,72 лв., съответна на обжалваемия интерес. Гаранцията е съгласно изискванията на т. 1 от ТР № 6/2015 год. по тълк. дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС и е постъпила по сметка за обезпечения на ВКС, обстоятелство, изрично удостоверено от счетоводител на ВКС. Следователно молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Воден от горното, Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА, на основание чл. 282, ал. 2, т.1 ГПК, изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 691/27.11.2024г., постановено по в. т.д. № 466/2024г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение на СГС по т. д. №2268/2023г. за осъждане на застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, да заплати на „ЕВРОЛИНК“, дружество регистрирано в Щутгарт, **********сума в размер на 35 511,72 лв. – главница, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва и разноски.

Определението не подлежи на обжалване.