Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител юрисконсулт Е.Е, срещу решение № 2236/20.11.2018 г., постановено по адм. д. 1824/2018 г. по описа на Административен съд - Варна. Касационният жалбоподател иска отмяна на съдебното решение с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Развива подробни съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание. Твърди, че длъжността заемана от С.Ф не е запазена като система от функции, задачи и отговорности. Иска отмяна на оспореното решение и в частта на присъдените разноски. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна С.Ф, чрез процесуален представител адвокат Д.Р, оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение № 2236/20.11.2018 г. по адм. д. 1824/2018 г. по описа на Административен съд - Варна е отменена заповед № 35-1453/25.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП - София, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на С.Ф, като инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, Дирекция „Контрол”, отдел „Оперативни проверки”, ИРМ - Търговище, считано от 05.06.2018 г. За да постанови този резултат административният съд в конкретния случай е приел, че не е налице намаляване на общата щатна численост на длъжностите, както в ТД на НАП - Варна, така и в ЦУ на НАП, а напротив е налице увеличение на щатната численост на ЦУ на НАП съгласно Постановление №...