Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 год.).

Образувано е по жалба на Д.М срещу решение № 4490 от 03 юли 2018 год., постановено по адм. дело № 8609/2017 год. по описа на Административен съд София - град (АССГ).

Касаторът оспорва съдебното решение с твърдения, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че съдът не е извършил пълен анализ на събраните доказателства, като не е отчел данните относно поведението и личността на задържаната и обстоятелството, че в края на работния ден, в който е осъществено задържането, е станало ясно, че няма извършено престъпление. Прави искане оспорваното решение да се отмени.

Ответникът по касация полицейски орган М.Я – полицай при 04-то РУ – СДВР оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като се запозна с фактите по делото и доводите на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Д.М срещу заповед за задържане на лице № 228зз-992 от 19 юни 2017 год., издадена от полицейски орган – М.Я – полицай при 04 РУ на СДВР - София, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) задържане за срок до 24 часа на Д.М.

За да постанови...