Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.Г-полицейски орган при Първо РУ към ОДМВР-Бургас против решение № 2066/05.12.2017 г. по адм. д. № 2694/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас.В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебното решение.Посочено е, че на 07.09.2017г. е получена оперативна информация относно Д.М, а именно, че държи в себе си наркотични вещества. По този повод е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 354 А, ал. 3, т. 1 от НК и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство.Твърди се, че оспорената заповед е за лице заподозряно в извършване на престъпление, по нормата на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.Иска се жалбата да бъде уважена, като се отмени решението на Административен съд –Бургас.

Ответната страна-Д.М, не се представлява, не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение е отменена Заповед, рег. № 431 зз-368 от 07.09.2017г. за задържане на Д.М издадена от инспектор, разузнавач в ПРУ, при ОД на МВР-Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на лице за срок не повече от 24 часа.

За да постанови този резултат административният съд е приел, че процесната заповед е незаконосъобразна, т. к.мярката „задържане за срок не повече от 24 часа“ по чл. 72-75 ЗМВР представлява принудителна административна мярка, безспорно засягащо правната сфера на лицето.Посочено е, че според практиката на ЕЗПЧОС се изисква лицата да се задържат по „обосновано подозрение“, като такива факти по делото не са налице.Изложеното налагало извод, че заповедта е...