Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ /„ОДОП“/ Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 22/15.02.2019 г. по адм дело № 631/2018 г. по описа на Административен съд С. З.
В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Развива подробни съображения за наличие на предпоставките по чл. 177 ЗДДС за ангажиране отговорността на ревизираното лице. Касаторът моли за отмяна на решението и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт. Претендира за присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „М. С – МБ“ ООД, гр. К., чрез процесуалния представител адв.. С, в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция по представен списък на разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка, по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред АС Пловдив е бил ревизионен акт № Р-16002418002473-091-001 от 31.07.2018г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 593/ 09.10.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, относно установени задължения на „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ООД по чл. 177 ЗДДС, вменена солидарна отговорност за заплащане на ДДС по фактури, издадени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД за д. п. м. 10.2017, м. 11.2017 и м. 02.2018 г. в общ размер на 17 837.67лв., от които отговорност за данък върху добавената стойност по чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС в размер на 16 792, 81 лв. и лихви за просрочие, изчислени към 31.07.2018г. в размер на 1 044, 86 лв.
Фактическата обстановка по спора е пълно и безспорно установена от административния съд. В периоди м. 07.2017 г. – м. 02.2018 г. доставчикът „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД издава на ревизираното лице /РЛ/ 22 бр. фактури, като по 8 бр. от тях, издадени през м. 10.2017, м. 11.2017 и м. 02.2018 г. доставчикът декларира ДДС за внасяне съответно в размер на 7 991, 24 лв. за м. 10.2017 г., в размер на 5 200, 74 лв. за м. 11.2017г. и в размер на 3 600, 83 лв. за м. 02.2018г., който данък не е бил внесен от дружеството.
Ревизираното лице е приспаднало данъчен кредит по фактурите съответно в размер на 15 708, 66 лв. за д. п. м. 10.2017 г., 14 958, 07 лв. за д. п. м. 11.2017 г. и за д. п. м. 02.2018г. – 17 162, 42 лв.
Не е спорно, че доставчикът „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД е регистриран за процесните периоди по ЗДДС и не е внесъл ефективно дължимия ДДС по осемте процесни фактури, в общ размер 16 792, 81 лв. и лихва за забава от 956, 23 лв. съгласно подадени от него СД по ЗДДС за мм. 10 и 11.2017 г. и 02.2018 г. По фактурите РЛ е ползвало данъчен кредит в размер общо на 47 928, 76 лв. Установено е също по делото, че доставчикът и РЛ са регистрирали един и същ адрес на управление и имат един и същ главен счетоводител – В.Б, която участва в управлението и контрола на двете дружества. В.Б е назначена с трудов договор като главен счетоводител в ревизираното дружество и в „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД и в това си качество е и съставител на ГФО, върху който е положила подпис. П. органи са приели, че като главен счетоводител и лице, което извършва и съставя всички документи от финансово-имуществен характер и в двете дружества, лицето е знаело за съществуващите задължения на „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД по СД по ЗДДС, подадени от нея, съответно за липсата на погасяване на тези задължения, както и че ревизираното дружество претендира за право на ползване на данъчен кредит по фактурите, издадени от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД, по които ДДС не е разчетен с бюджета. Допълнително изводът си за знание и за невъзможността доставчикът да погаси задълженията си приходните органи подкрепят със сключения на 21.06.2017г. Договор за паричен заем между „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД и „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД, за предоставяне на заем от 100 000 евро от „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ” ООД на „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД със срок на връщане 21.06.2022 г., който заем е осчетоводен от В.Б.
В хода на административното обжалване на ревизионния акт, решаващият орган е приел за недоказано, че ревизираното дружество е било длъжно да знае, че данъкът по издадените фактури от „МЕБЕЛ СТИЛ” ООД няма да бъде внесен, тъй като не са доказани хипотезите по т. 2 на чл. 177, ал. 3 във вр. с чл. 177, ал. 2, предл. второ от ЗДДС, а вместо това въз основа на установените факти е възприел другата хипотеза на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС – чл. 177, ал. 2, предл. първо от ЗДДС - наличие на предварително знание у получателя „МЕБЕЛ СТИЛ - МБ“ ООД, че данъкът по процесните фактури, по които ревизираното дружество е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, няма да бъде внесен от неговия доставчик - „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД. Този извод на решаващия орган е обоснован със съображения за тесни взаимовръзки между двете дружества, които се намират на един и същ адрес, фактът, че едни и същи лица управляват и представляват двете дружества макар и в различни периоди от време, както и констатациите, че по издадените фактури не се извършват навременни цялостни плащания, а ревизираното дружество е предоставило значителна сума заемни средства на своя доставчик - индиция за затруднено финансово състояние и липса на оборотни средства за обслужване на текущи плащания от страна на „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД.
При така установената фактическа обстановка и с оглед коригиращите мотиви на потвърждаващото ревизионния акт решение на директора на ОДОП, съдът е приел, че в случая за да възникне отговорността по чл. 177, ал. 1 в хипотезата на ал. 2, предл. първо от ЗДДС, следва по несъмнен начин да бъде установено и доказано знанието на получателя по облагаемите доставки „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД, че дължимият от неговия доставчик „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД данък върху добавената стойност, няма да бъде внесен.
За да отмени РА, административният съд е изследвал последователно материалноправните предпоставки, които според него са кумулативно необходми за възникване отговорността по чл. 177 от ЗДДС, а именно - ревизираното лице да е регистрирано по ЗДДС лице - получател по облагаема доставка; да е осъществена облагаема доставка, по която доставчикът е издал фактура с посочен на отделен ред ДДС, който ДДС доставчикът е длъжен да внесе в бюджета; дължимият данък не е внесен от доставчика; получателят по облагаемата доставка да е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения данък и получателят да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен.
Приел, че осъществяването на първите две от посочените по-горе материалноправни предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 177, ал. 1 ЗДДС, не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства. Приел е, че третата и четвъртата материалноправна предпоставка също са изпълнени, като спорно според съда остава наличието на субективния елемент от състава на отговорността на получателя по облагаеми доставки за ДДС, който не е внесен от друго лице – знанието.
Съдът е приел за недоказана именно тази кумулативно необходима предпоставка за ангажиране отговорността на РЛ по чл. 177, ал. 2 ЗДДС - не е установено от приходните органи, че РЛ е знаело, че данъкът няма да бъде внесен. Счел е, че не е налице хипотезата, при която е установена презумпция за знание по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС - облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната, поради което фактът на знанието на лицето следва да бъде установен и доказан от органите по приходите.
Наведените и развити от касатора оплаквания са за необоснованост на изводите на съда досежно заявеното от приходните органи в РД и РА и установеното със събраните доказателства, знание на РЛ, за това, че данъкът по процесните фактури няма да бъде внесен. Касационният съд намира жалбата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС, регистрираното лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Според ал. 2 солидарната отговорност се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 ДОПК. В разпоредбата на чл. 177 ЗДДС е установен особен вид солидарна отговорност, представляваща изключение от правилото, че данъкът се дължи от доставчика, поради което текстът на разпоредбата следва да се тълкува стриктно. По тази причина всяка от предпоставките за ангажиране на отговорността следва да бъде установена.
Фактите по делото са установени по гореописания начин и не се налага тяхното преповтаряне. Независимо, че съдът е анализирал правилно и определил кумулативните изисквания на закона, необходими за ангажиране на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС, настоящият състав не споделя извода му за липса на субективния елемент от състава – знанието на ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика.
РЛ е получател на доставки на стоки и услуги - наем от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД - доставчик по издадените фактури, по които РЛ е ползвало пълен данъчен кредит. Установено е, че доставчикът не е внесъл начисления и деклариран от него данък по доставките, на който данък не е извършвана корекция. Във връзка с ангажиране на солидарната отговорност по реда на чл. 177 ЗДДС, спорно между страните и по делото е останало наличието на кумулативно необходимата предпоставка по чл. 177, ал. 2 ЗДДС - отговорността се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган в ревизионното производство.
В случая, в РД и РА, както и с оглед наведените пред първоинстанционния съд доводи и възражения от страна на приходните органи, вкл. и с оглед изложеното в касационната жалба, е явно, че се поддържа тезата, че е налице предварително знание от страна на РЛ по смисъла на чл. 177, ал. 2, пр. първо ЗДДС.
Касационният съд намира, че доколкото за знанието следва да се изхожда от обективни критерии, то събраните в тази връзка доказателства като достатъчни и безпротиворечиви, са годни да създадат сигурно убеждение за истинността на горното фактическо твърдение.
По делото са събрани доказателства, според които правилно органите по приходите са приели, че се установяват взаимовръзки между двете дружества, с оглед на които може да се обоснове извод за наличие на знание в ревизираното лице, че данъкът по доставките няма да бъде платен от третото лице. Установено е, че двете дружества са регистрирани на един и същ адрес на усправление, телефонният им номер, посочен за връзка в ТД на НАП е един и същ. В различни периоди от време едни и същи лица са съдружници, съответно управители в едното и другото дружество, а имат и едно и също счетоводно обслужване. Показателно е, че лицето А. Делиимам е собственик и управител на ревизираното лице до 17.07.2017 г. и представляващ и управител на дружеството – доставчик към процесните периоди, като дяловете си в последното дружество е закупил от М.Б, която до м. 05.2017 г. е била едноличен собственик на ревизираното дружество. На посочените лица са били известни финансовите затруднения на доставчика, още повече и с оглед взетия от него заем в размер на 100 000 евро, което не може да се е осъществило без знанието на управителите. Още повече, че към датата на подписване на договора за заем, на 21.06.2017 г. представляващ и двете дружества е А. Делиимам. При тези данни и установеното от счетоводните регистри, че плащанията по доставките са се изпълнявали частично и не в срок правилно е прието от приходните органи, че ревизираното лице не може да очаква, че доставчикът ще разчете своевременно дължимия данък към бюджета в съответния период, при положение, че продавачът само събира косвения данък и има задължение да го внесе в бюджета. Занието се подкрепя и от продължителните търговски ваимоотношения между двете дружества - „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД е регулярен доставчик на ревизираното лице и издател на множество фактури. Следва да се съобрази и обстоятелството, че двете дружества имат един и същ главен счетоводител, което е лице, запознато с финансовото и имуществено състояние на двете дружества, след като лично е подавала СД със съществуващите задължения, изготвяла е и ГФО на двете дружества.
По изложените съображения касационният съд намира касационните оплаквания за основателни. Изводът от установените обективни факти, според преценката им от настоящия състав е, че знание по смисъла на чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС, е доказано. Като е достигнал до различен краен извод административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което жалбата на „МЕБЕЛ СТИЛ – МБ“ ООД срещу ревизионния акт да бъде отхвърлена.
С оглед резултата по делото и предвид отправеното искане, в полза на касатора следва да се присъди сума в общ размер на 2 272, 70 лв, от които 2 130 лв. юрисконсултско възнаграждение общо за две инстанции и 142, 70 лв. направени разноски за държавна такса.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 22/15.02.2019 г. по адм дело № 631/2018 г. по описа на Административен съд С. З, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М. С – МБ“ ООД, гр. К. С еик 204231323 против ревизионен акт № Р-16002418002473-091-001 от 31.07.2018г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 593/ 09.10.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „МЕБЕЛ СТИЛ-МБ“ ООД е ангажирана солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС за заплащане на ДДС по фактури, издадени от „МЕБЕЛ СТИЛ“ ООД за д. п. м. 10.2017, м. 11.2017 и м. 02.2018 г. в общ размер на 17 837.67лв., от които отговорност за данък върху добавената стойност по чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС в размер на 16 792, 81 лв. и лихви за просрочие, изчислени към 31.07.2018г. в размер на 1 044, 86 лв.
ОСЪЖДА „М. С – МБ“ ООД, гр. К. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 2 272, 70 лв. /две хиляди двеста седемдесет и два лева и седемдесет стотинки/ за разноски по делото общо за две инстанции.
Решението е окончателно.