Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на И.Д, [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. И.К, против Решение № 1857 от 09.10.2018 г., постановено по адм. д. № 1026/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03001816006688-091-001/23.02.2017 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция по приходите (НАП) - Варна, потвърден с Решение № 127 от 12.05.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - Варна при Централното управление (ЦУ) на НАП.

В касационната жалба се твърди, че посоченото решение страда от пороците, посочени като касационни основания в разпоредбата на чл. 209, т. 3 АПК. Навежда оплакване, че от събраните в административното и съдебното производство доказателства не може да се установи наличието на предпоставките за търсене на отговорност по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК, с изключение на една от тях – че лицето И.Д е бил управител на „ДЕВА 2014“ ЕООД в процесния период. Счита за погрешни констатациите на съда, че установените на дружеството задължения са ликвидни и изискуеми, тъй като последните са установени от приходните органи на база декларации по образец № 6, подадени след датата на продажба на дяловете от „ДЕВА 2014“ ЕООД – 05.10.2015 г., а и не са установени по надлежния ред с ревизионен акт по смисъла на чл. 118 ДОПК или с влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане по чл. 106 или чл. 107 от същия закон. Прави възражение, че тази отговорност не покрива задължението за лихви, като се позовава на Решение № 13623/13.12.2016 г. по адм. д. № 9714/2015...