Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В.В от [населено място] против решение № 436 от 23.10.2018 г., постановено по адм. дело № 201/2018 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлено оспорването му срещу отказ № 94В-431-1/19.032018 г. на кмета на община Б..
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Кметът на община Б., чрез процесуалния си представител Ж. М оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – П.Г не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд - Добрич е образувано по жалбата на В.В и П.Г против отказ № 94В-431-1/19.032018 г. на кмета на община Б.. За да постанови обжалвания съдебен акт съдът е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателите Владев и Гечилиев като собственици на имоти с идентификатор 53120.106.441 и идентификатор 53120.106.285, находящи се в с. О., местност Фиш - Фиш са сезирали кмета на община Б. с искане на основание чл. 190 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) да осигури достъп до собствените им имоти, тъй като към настоящия момент поради пропадане на пътя, водещ до имотите им са лишени от достъп до тях.
С оспорения отказ на жалбоподателите са уведомени, че в хипотезата на чл. 190, ал. 7 ЗУТ са предвидени случаите, когато се създават временни пътища при бедствия аварии и др. Не са налице данни за настъпване на такива събития, но и при тяхното наличие към настоящия момент не е вменена компетентност на кмета на общината. Действително в резултат на свлачище транспортния достъп през „Дамбата“ е ограничен, но брегоукрепителното съоръжение в тази част е държавна собственост и ремонтирането в този участък е в компетенциите на държавата. От друга страна пешеходния достъп през „Дамбата“ до имотите не е прекъснат, а през к. к. „Албена“ не е налице ограничение на транспортния достъп, след заплащане на определена такса заложена във финансовата политика на дружеството. При изложените доводи е прието, че не е налице законова възможност за прилагане на чл. 190 ЗУТ.
Въз основа на представените по делото доказателства в това число и заключението на вещото лице и след анализ на относимите правни норми съдът е приел, че оспорения отказ е законосъобразен. Съставът на АС - Добрич е разгледал и обсъдил всяка една от хипотезите на чл. 190 ЗУТ, като подробно се е обосновал относно неприложимостта им в настоящия казус. И. е и доводи относно неприложимостта на чл. 190, ал. 7 ЗУТ във вр. с чл. 55 от ЗЗБ (ЗАКОН ЗА З. П. Б.) (ЗЗБ) с оглед обстоятелството, че посочените в цитираната разпоредба мерки имат за цел спасяване на човешки живот, намаляване на въздействията върху здравето, както и обществената безопасност и основните потребности на засегнатите хора, като тези обстоятелства в случая не са налице.
При изложените доводи е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно.
Съдът правилно е приел от фактическа страна, че имотите, до които се иска прокарване на временен път са разположени в урбанизирана територия, урегулирани са при спазване на изискванията по чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, като достъп до тях е осигурен посредством стълби с излаз на брегоукрепително съоръжение „Дамбата“, а пешеходен и транспортен достъп е осигурен през к. к. „Албена”, като безплатен е за пешеходци, велосипедисти и мотористи, а за МПС - има такса. Имотите на жалбоподателите са разположени върху свлачище „Фиш фиш-запад“, което след активизиране е затрупало част от брегоукрепителното съоръжение и така е препятстван транспортния достъп до имотите, като единствена възможност за такъв е през к. к. „Албена”.
За да постанови оспореното решение АС – Добрич правилно е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, без допуснати нарушения на административно производствените правила и в съответствие материалния закон. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за претенция за прокарване на временен път, който да осигури и осъществяването на достъп до имота на молителите. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил хипотезите на чл. 190 ЗУТ
От изслушаната и приета от първоинстанционния съд експертиза се установява, че няма възможност за прокарване на временен път за процесните имоти, тъй като той би следвало да премине през чужди имоти за което се изисква писмено съгласие и евентуално обезщетение. От друга страна е посочено, че изграждането и укрепването на ската който е с много голяма денивелация е изключително скъпо мероприятие, което счита, че не е във възможностите на жалбоподателите .
При тази установеност, постановения отказ е в съответствие със закона и е обоснован от фактическа и правна страна. С оглед изложеното съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията за липсата на приложимост на разпоредбата на чл. 190 от ЗУТ. Съдът е изследвал всички хипотези на прокарване на временен път по чл. 190 от ЗУТ и е достигнал до обосновани изводи, че не са налице предвидените в отделните алинеи предпоставки.
При изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №436 от 23.10.2018 г., постановено по адм. дело № 201/2018 г. по описа на Административен съд – Добрич.
ОСЪЖДА В.В от [населено място], [жилищен адрес] да заплати на община Б. сума в размер на 100(сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.