Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от EТ “К. -Л.А“, ЕИК 114585159, със седалище и адрес на управление [населено място], [адрес], представляван от Л.А, подадена чрез пълномощник –адв. В.И, срещу решение № 523/06.08.2018 г., постановено по адм. дело

№ 511/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се възприетите от съда правни изводи относно законосъобразността на заповедта, като се твърди, че имотът, чието изземване е наредено не бил индивидуализиран, както и нарушение на чл. 274, ал. 1 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - кметът на община П. не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Плевен е била заповед № РД-12-203/21.05.2018 г., издадена от кмета на община П., с която на основание чл. 65 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС), е наредено изземване на имот – публична общинска собственост – лятна градина към кафе – сладкарница „Лаваца“, гр. П.

ул. „В. Л” № 171, ползван от ЕТ „К. – Л.А” без необходимите разрешителни.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган (в хипотезата на заместване), в кръга на правомощията...