Производството е по чл. 248 ГПК.

В срока по ал. 1 на тази разпоредба е постъпила молба от [фирма], чрез адв. Д. за допълване на постановеното по делото касационно решение с присъждане на разноските, направени от дружеството – ищец за първата и въззивната инстанция, с конкретно посочен в молбата вид и размер.

Ответницата по молбата А. Ц. я оспорва като неоснователна – намира, че по същността си искането в молбата е за изменение на касационното решение в частта за разноските, тъй като с решението са присъдени направените от ищеца и касатор разноски за касационната инстанция, описани в представения пред касационната инстанция списък по чл. 80 ГПК. В списъка не са включени разноските за другите две инстанции, поради което молбата за изменение на касационното решение в частта за разноските е неоснователна.

ВКС на РБ намира молбата за недопустима - по същността си тя е за изменение на касационното решение в частта за разноските, за което е възразила и ответницата, тъй като ВКС се е произнесъл за част от разноските в решението си по делото / в този см. опр. по ч. т.д. №4326/13 г. на ВКС, първо т. о.. и по ч. т. д. №659/16 г. на второ т. о./

В преобладаващата практика на ВКС, която този състав споделя, се приема, че страната следва да представи пред съда, който разглежда делото, обобщен /окончателен/ списък на всички разноски, които е направила по делото и претендира. В противен случай не може да иска изменение на решението в частта за разноските, на осн. чл. 80, пр. 2 ГПК - опр. по ч. гр. д. № 467/11 г. на четвърто г. о., по гр. д. № 158/10 г. на четвърто г. о., по гр. д. № 783/11 г. на четвърто г. о. и по ч. гр. д. № 312/15 г. на четвърто г. о., по ч. т. д. № 1138/14 г. на второ т. о. Представяният пред първата инстанция, чието решение е обжалвано, списък е ирелевантен в производството пред въззивния съд - опр. по ч. т. д. № 330/10 г. на първо т. о. Има и практика в обратен смисъл - опр. по ч. т. д. № 646/10 г. на второ т. о., в което е прието, че представеният пред съответната инстанция списък на разноските е процесуално действие, което изпълнява изискването на чл. 80 ГПК и следва да бъде зачетено от по-горните инстанции при преценка за допустимостта на искането по чл. 80, пр. 2 ГПК. Никое от цитираните определения не е със задължителен характер, според указаното в ТР № 1/19.02.10 г. и ТР № 2/11 г. ОСГТК.

Според този състав на ВКС първото от изразените в цитираната практика становища е по-близо до целта на изискването за представяне на списъка по чл. 80 ГПК. Страната следва да прояви дължимата грижа и представи на съда списък по чл. 80 ГПК на всички направени до момента по делото разноски, които претендира. Липсата на списък не е пречка за присъждане на разноските, но предпоставя правото на страната да иска изменение на съдебния акт относно размера им - ТР № 6/13 г. ОСГТК, т. 9.

В настоящия случай пред ВКС ищецът е поискал присъждане на „разноските по делото” и е представил списък на разноските пред касационната инстанция. Разноските по списъка са му присъдени с касационното решение по делото. Обобщен списък на разноските, включващ тези пред въззивната и първата инстанция не е представен до приключване на последното заседание пред ВКС – чл. 80 ГПК, нито е направено конкретно искане за присъждането им / опр. по т. д. №680/10 г. на второ т. о. и по т. д. №1574/15 г. на първо т. о. на ВКС/. Затова страната не може да иска по реда на чл. 248 ГПК изменение на решението за разноските, с присъждане и на сторените пред инстанциите по същество..

По изложените съображения молбата е недопустима, следва да остане без разглеждане и ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма], [населено място] за изменение на постановеното по делото решение от 15.03.16 г. в частта за разноските с присъждане и на тези, направени пред първата и въззивната инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: