О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 511

ГР. София, 08.06.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.05.2016 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1845/16 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Прокуратура на РБ и на Л. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №2991/15 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен за сумата от 20 000 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 90 000 лв. искът на Л. К. срещу Прокуратура на РБ с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ / ред. преди изменението в ДВ бр. 98/12 г./ – за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. с чл. 309 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен, касаторът - ищец Л. К. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС и съдилищата, цитирана и приложена към изложението по въпросите: След като въззивният съд е приел, че искът е основателен, съобразил ли е критериите, посочени в ППВС №4/68 г. и справедливо ли е определено обезщетението, съобр. чл. 52 ЗЗД? Съответства ли направената преценка за обстоятелствата по делото относно...