О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3672

София, 22.07.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело 2443 / 2024 година

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 9902/06.07.2023 г., подадена от „К. инвест“ ЕООД чрез адв.Р. М., срещу определение № 2380/25.05.2024 г. по гр. д.№ 4465/2023 г. на ВКС, І гр. о., с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба 18096/19.07.023 г. против въззивно решение № 761 от 22.06.2023 г. по в. гр. д. № 1016/2023 г. на Окръжен съд Варна поради недопустимост на същата на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.

В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност на определението поради това, че според касатора цената на иска е неправилно определена, защото предмет на спора е друг имот с по-голяма данъчна оценка. Съдът следвало да се съобрази с доводите в касационната жаба относно предмета на спора.

Ответникът по частната жалба не взема становище.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Данните по делото са следните:

С въззивно решение № 761 от 22.06.2023 г. по в. гр. д. № 1016/2023 г. на Окръжен съд Варна е отменено решение № 610 от 24.02.2023 г. по гр. д. № 16279/2021 г. на Районен съд Варна и вместо това ответникът „К. инвест“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ап. 5, с управител В. К. е осъден, на основание чл. 76 от ЗС да възстанови владението на М. М. В., ЕГН [ЕГН], върху ПИ с идентификатор № 10135.1508.209 по КК на [населено място], с площ 201 кв. м., при граници: ПИ с идентификатори [№], [№], [№] и [№]

В исковата молба не е посочена цена на иска, а е поискано издаването на съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за данъчната оценка за определянето й. Такова е представено на л. 32. Данъчната оценка на УПИ [№] от кв. 722 с площ 204 кв. м. е 16 170,70 лв. Съгласно чл.68, ал.1, т.3 ГПК, цената на иска по искове за защита на нарушено владение е от цената на исковете за собственост, т. е. от данъчната оценка. С определение № 8526/09.12.2021 г. на РС-Варна изрично е определена цената на иска в размер на 4035,18 лв. Ответникът не е възразил, че това удостоверение се отнася за друг имот.

С обжалваното определение е прието, че касационната жалба е недопустима, тъй като предмета на спора е посесорен иск с цена на иска под 5000 лв., за който не е предвидено изключение в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, а тези искове не са за собственост или за вещни права. Посочено е, че достъпът до касационно обжалване е обусловен от размера на цената на иска, която в случая се определя от правилото на чл. 69, ал. 1, т. 3 ГПК и мотивите по приложението на чл. 70 ГПК, изложени в ТР № 8 от 31.10.2012 г. по тълк. д.№ 8/2012 г. на ОСГК на ВКС и се равнява на една четвърт от размера на данъчната оценка към момента на предявяване на иска. Допълнено е, че цената на иска се определя от съда въз основа на посоченото от ищеца, като най-късно в първото заседание за разглеждане на делото съдът служебно може да повдигне въпроса за цената на иска, както това може да направи и ответникът по иска /чл.70, ал.1 ГПК/. Така посочената и определена цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото. Настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право са без значение за цената на иска. Тя се стабилизира и не подлежи на промяна. Съдът се е мотивирал и с това, че в нотариални актове № 65/2021 г.; № 186/2021 г. и № 149/2021 г. с предмет ПИ с идентификатор [№] по КК на [населено място], с площ 201 кв. м. е посочена данъчната оценка на този имот през 2021 г. - 16891 лева към февруари 2021 г. и 15903,40 лева към септември 2021 г..

Определението е обосновано и съобразено с процесуалния закон.

С определението по чл. 70 ГПК е определена цената на иска. Ако ответникът е считал, че представеното удостоверение за данъчната оценка не се отнася за процесния имот поради липса на идентичност, е могъл да възрази срещу това определение в срока по чл. 70, ал.1 ГПК – първото съдебно заседание пред РС. Този срок е преклузивен. Ответникът не е възразил в този срок и това възражение е преклудирано. Последица от това е стабилизиране на цената на иска, включително и с оглед невъзможността за касационно обжалване. В хода на производството цената на иска по предявения иск не може да се променя. Доводите в касационната жалба не могат да се обсъждат, ако касационната жалба е недопустима, какъвто е настоящия случай. Не може да се преценява и представеното ново удостоверение за данъчна оценка. То е без правно значение. След като цената на иска е под определение в чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК размер, въззивното решение е влязло в сила с постановяването му и касационната жалба е процесуално недопустими, поради което правилно е оставена без разглеждане.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2380/25.05.2024 г. по гр. д.№ 4465/2023 г. на Върховен касационен съд, Първо гр. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ