Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 16.12. две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ХИТРОВ

ДАРИЯ ПРОДАНОВА

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева

ч. т.дело № 598/2009 година

Производството по делото е образувано по повод подадена частна жалба от “Т” ЕООД с. Т., обл. Пловдив с вх. №.18047/ 11.08.2009 год. на Пловдивския окръжен съд против определение №2008 от 10.07.2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК е отменена З. №2696/17.04.2009 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. д. №4606/2009 год. на Пловдивския районен съд, по заявление на частния жалбоподател. С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че са налице предпоставките за отмяната й на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Длъжникът е направил възржението си пред въззивния съд в месечния срок от узнаване на заповедта за изпълнение и е поискал нейната отмяна. Пловдивският окръжен съд е приел, че заповедта за изпълнение не е била редовно връчена, защото неправилно районният съд при връчването й е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако лицето е напуснало адреса си, посочен в търговския регистър, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Съобщението до длъжника “С” ЕООД гр. Д. за издадената заповед за изпълнение е върнато от адреса по регистрация с отбелязване, че от много години дружеството не се намира на него/”не съществува от много години”/. Пловдивският окръжен съд е счел, че съдът по заповедното производство не е следвало да се предоверява на отбелязването върху съобщението за връчване от длъжностното лице-връчител на съобщението, а да...