Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Образувано е

по касационна жалба на "О”АД. Изложени са подробни съображения.

И двете касационни жалби са процесуално допустими.

Разгледана по същество касационната жалба на директора на дирекция „ОУИ”-В.Търново е неоснователна, а касационната жалба на „О”АД е частично основателна.

Производството е за втори път пред настоящата инстанция.

С решение №373/11.01.2007 г. по адм. д. №3033/2006 г. тричленен състав на Върховния административен съд в производство по реда на чл. 33-40 от Закона за Върховния административен съд отм. , образувано по касационна жалба на „О”АД, е отменил решението от 17.02.2006 г., постановено по адм. дело № 402 от 2004 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на "О”ЕООД по издадени фактури за м. 02. и м. 03.2002 г. актът е нищожен, по изложените по-горе съображения.

За доставчика „Е”ЕООД за данъчен период м. 04.2002 г. актът е нищожен, по изложените по-горе съображения.

За доставчика „С”ЕООД за период м. 05.2002 г. актът е нищожен, по изложените по-горе съображения.

За доставчика ЕТ”Симона-П. С.” за периода м. 04.2002 г. актът е нищожен, по изложените по-горе съображения.

За доставчика кооперация „А”ООД-София за данъчни периоди: за м. 09.02 г. по данъчна фактура №139 в размер на 12 998 лв.; за м. 10.2002 г. по данъчна фактура №142 в размер на 9 931 лв. и за м. 05.2003 г. по данъчни фактури:№№1949, 1950, 1951, 1952, 1953 и 1954 в общ размер на 5 972 лв. Основанието за отказ е с мотиви, че доставчика не е открит на данъчен адрес и не може да бъде установено дали дължимия ДДС е начислен съгласно разпоредбите на чл. 55 от ЗДДС отм. . Видно от датите на извършените проверки на адреса на този доставчик, те са след датата...