"М. Т." ООД със седалище и адрес на управление София е подало касационна жалба срещу решението от 13.11.2013 г. по адм. дело №15220/2012 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт №44/4.10.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията за установяване на публично държавно вземане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено.

Комисията за регулиране на съобщенията не е взела становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Петчленният състав на Върховния административен съд като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Тричленният състав на Върховния административен съд е установил, че въз основа на решение №636/7.07.2011 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, на дружеството "М. Т." ООД със седалище и адрес на управление София е било издадено разрешение №01727/7.07.2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за широколентов безжичен достъп. Според условията на разрешителното то дава право на предприятието да ползва индивидуално определения ограничен ресурс за срок от една година, считано от 09.07.2011 г. За ползването на индивидуално определения ресурс дружеството дължи годишна такса в размер на 84 000 лева, която се заплаща на четири равни вноски от края на месеца, предхождащ тримесечието, съгласно чл. 13, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията за 2011 г. по Закона за електронните съобщения.

С акт №44/4.10.2012 г. Комисията за регулиране на съобщенията установила, че "М. Т." ООД има непогасени ликвидни и изискуеми задължения по разрешение №01727/7.07.2011 г., съставляващи такса за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс за периода 01.10.2011 г. - 09.07.2012 г., общо в размер на 64 866, 67 лева, изчислени съобразно Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията за 2011 година и Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията за 2012 година.

От правна страна тричленният състав на Върховния административен съд направил извод, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане изхожда от компетентен орган, който е спазил административнопроизводствените правила и материалния закон. Плащането на дължимата годишна такса по чл. 140, т. 1 от Закона за електронните съобщения било забавено от титуляра на разрешителното, което наложило издаването на акта. При установяване на задължението на "М. Т." ООД било отчетено извършеното на 21.09.2011 г. плащане на част от задължението в размер на 19 645, 25 лева, представляваща дължимата такса за първото тримесечие или за периода 07.07.2011 г. - 30.09.2011 г.

Според съда, при събирането на вземането следвало да се вземе предвид размера на първото плащане от 21.09.2011 г., при което не било съобразено, че срокът на разрешението тече от 9.07.2011 година, както и последващите плащания на дължимата годишна такса, извършени от титуляра на разрешението по представените пред съда две платежни нареждания от 19.10.2012 г. - за 12 600 лева и от 5.12.2012 г. - за 44 650 лева. С тези мотиви съдът отхвърлил оспорването на съставения от Комисията за регулиране на съобщенията акт №44/4.10.2012 г. за установяване на публично държавно вземане.

Петчленният състав на Върховния административен съд намира, че решението е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на "М. Т." ООД срещу акт №44/4.10.2012 г. за разликата над размера на задължението от 1354, 75 за периода 01.07.2012 г.- 09.07.2012 г. и за разликата над общия размер на задължението от 64 354, 75 лева. В тази част тричленният състав на Върховния административен съд необосновано е приел, че посочената в акта сума от 64 886, 67 лева е определена в съответствие със закона, макар впоследствие да е отбелязъл, че плащането на първата вноска от 19 646, 25 лева надвишава размера на таксата, дължима за периода 09.07.2011 г. - 30.09.2011 г.

В нарушение на материалния закон първоинстанционният съд не е изменил съставения акт, като не е намалил размера на последната изравнителна вноска, както и общия размер на задължението, със сумата 511, 92 лева. Заплатената от "М. Т." ООД с платежно нареждане от 21.09.2011 г. такса от 19 645, 25 лева е с 511, 92 лева повече от размера на вноската за първото тримесечие. Като не е отчел надплатената сума и е определил по-висок от дължимия размер по отношение на последната изравнителна вноска и на общия размер на задължението, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт в тези части.

Тричленният състав на Върховния административен съд не е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби, като е приел, че заплатените на 19.10.2012 г. и на 5.12.2012 г. суми от 12 600 лева и от 44 650 лева следва да бъдат приспаднати при събирането на задължението на "М. Т.". Плащането е извършено след съставянето на акта за установяване на публично държавно вземане, поради което не се отразява на преценката за неговата законосъобразност. Същият извод следва да се направи и във връзка с представеното пред касационната инстанция платежно нареждане от 04.02.2014 г., удостоверяващо плащане на дружеството за сумата 39 666, 67 лева. Що се отнася до платежното нареждане от същата дата за сумата 2 322, 54 лева, то се отнася за задължение по разрешително №01695/21.04.2011 г., поради което не е относимо доказателство по делото.

С оглед направените констатации решението на тричленния състав на Върховния административен съд следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на "М. Т." ООД срещу акт №44/4.10.2012 г. за разликата над размера на задължението от 1354, 75 за периода 01.07.2012 г.- 09.07.2012 г. и над общия размер на задължението от 64 354, 75 лева. Вместо отменената част на решението следва да се постанови друго, с което да се измени съставения акт, като сумата на задължението за периода 01.07.2012 г. - 9.07.2012 г. се намали от 1866, 67 лева на 1354, 75 лева, а общият размер на задължението от 64 866, 67 лева - на 64 354, 75 лева.

В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК петчленният състав на Върховния административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 13.11.2013 г. по адм. дело № 15220/2012 г. по описа на Върховния административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на "М. Т." ООД със седалище и адрес на управление София срещу акт №44/4.10.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията за установяване на публично държавно вземане за разликата над размера на задължението от 1354, 75 лева за периода 01.07.2012 г.- 09.07.2012 г. и над общия размер на задължението от 64 354, 75 лева и В. Н. П.:

ИЗМЕНЯ акт №44/4.10.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията за установяване на публично държавно вземане, като НАМАЛЯВА задължението, съставляващо такса за ползването на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за периода 01.07.2012 г. - 09.07.2012 г. от 1866, 67 лева на 1354, 75 лева, а общия размер на задължението - от 64 866, 67 лева - на 64 354, 75 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. У./п/ П. Г./п/ Ж. П./п/ И. А.а Ж.П.